Има места, в които човек разбира България не от големи думи, а от нещо съвсем просто - мирис на роза, меден казан, стара дървена врата, каменна алея, шепа розов цвят. „Дамасцена“ е такова място. То не показва розата като сувенир, а като труд, занаят, красота, семейна памет и поминък, който е прославил страната далеч отвъд нейните граници.
Розата не е украса, а работа
Етнографски комплекс „Дамасцена“ се намира край село Скобелево, община Павел баня, в полите на Стара планина и в сърцето на Розовата долина. Комплексът е непосредствено преди влизане в селото и на 4 км северно от главния път София-Бургас, което го прави удобна спирка за хора, които пътуват към Казанлък, Павел баня или Подбалкана.
Това не е обикновена отбивка с няколко витрини и магазин. „Дамасцена“ е направен така, че човек да проследи целия път на българската маслодайна роза - от градината и брането до розоварната, от стария казан до модерната дестилерия, от етнографската сбирка до готовия продукт. Официалният сайт на комплекса представя „Дамасцена“ като първата частна роз
оварна в България, основана през 1991 г., а днес като водещ производител на българско розово масло.
Най-силно мястото се усеща по време на розобера - през май и юни. Тогава розата не е само тема за разказване. Тя е в полето, в ръцете на хората, в кошовете, в казаните, във въздуха. В комплекса се предлага и участие в розобер по време на розовата кампания, а входът включва разглеждане на етнографска сбирка, старинна инсталация за розово масло, съвременна дестилерия, Тракийски културен център и градини с над 150 вида рози.
Розовата къща на времето
Едно от най-важните места в комплекса е старата гюлапана. Думата идва от турското „гюлпане“ - розова къща. Това е старинната инсталация, в която се е варил розов цвят и се е добивало розово масло. В етнографския музей може да се види такава старинна инсталация, която навремето се е строяла близо до течаща вода.
В старото розоварене всичко е било подчинено на практиката. Розоберът е започвал в ранни зори, защото тогава цветът пази най-много аромат. Розите са отивали в медни казани с вместимост 100-120 литра, поставени върху открито огнище. Оттам тръгва един бавен и точен процес с нагряване, пара, охлаждане, отделяне на розова вода и събиране на малкото масло, което изплува отгоре.
Тук човек разбира защо розовото масло е толкова скъпо и защо го наричат „течното злато“ на България. За 1 кг първокачествено розово масло са нужни хиляди килограми розов цвят, като се посочва диапазон от 3000 до 3500 кг. Това не е число за украса. То е най-краткото обяснение колко труд има в капката масло.
В „Дамасцена“ старият казан е важен и с друго. Той свързва розата с българския селски живот. Производството не е било отделено от дома и земята. То е било част от годината, от семейството, от поминъка. Затова гюлапаната не е просто техника. Тя е врата към онова време, когато една розова нива е можела да изхрани хора, да даде работа, да създаде име на цял край.
Първата частна розоварна
След старите казани идва другият голям разказ - съвременната розоварна. „Дамасцена“ е създадена през 1991 г. като първата частна дестилерия за производство на розово масло в България. Това е важна дата, защото показва как старият български занаят влиза в ново време, когато частната инициатива започва отново да гради производство, марки и пазари.
Основателят Стоян Стоянов е представен с думите, че не е искал да чака, за да види „Небесния рай“, затова създал свой рай в най-красивото кътче на България. Тази фраза може да звучи силно, но мястото наистина е направено с размах, не само като фабрика, а като свят около розата.
Съвременната дестилерия е важна, защото показва, че розоварството не е останало само в миналото. В комплекса може да се види модерно производство на етерични масла, а местната туристическа информация за Павел баня представя „Дамасцена“ като фирма за производство на етерични масла, в частност българско розово масло и флорални води, отворена за посетители целогодишно.
В магазините на комплекса розата вече е в друга форма - розова вода, розово масло, натурална козметика, етерични масла, продукти за дома и подаръци. Това не е най-важната част от посещението, но е естественият край на пътя. След като човек е видял казана, дестилерията и цветята, малкото шишенце на рафта вече не изглежда като обикновена стока. Зад него има поле, сезон и работа.
Домът преди машините
В „Дамасцена“ има етнографски музей с предмети и съоръжения, свързани със стария бит и култура. Там са изложени вещи, използвани в ежедневието на предците ни преди индустриалната революция. Тази част е много важна, защото дава плът на розата. Ако човек гледа само готовото масло, лесно може да забрави, че то идва от свят на труд. В етнографската сбирка се виждат предмети, които са служили в къщата, в двора, в занаята, в земеделието. Съдове, инструменти, стари уреди, вещи, правени да издържат и да вършат работа.
Етнографската сбирка включва предмети от бита, използвани през XIX и началото на XX век. Така човек минава от розата към целия стар селски свят. В онзи свят всяко нещо е имало място. Работата е вървяла по сезоните. Розоберът е бил време, което събира хората. Казаните са били част от поминъка, а не атракция. Старите предмети помагат това да се види по-ясно.
Тракийският център и фигурите, които пазят памет
„Дамасцена“ не спира само до розоварството. В комплекса има и Тракийски културен център. Той е архитектурно творение, което пресъздава фрагменти и символи от тракийски светилища и могили от Долината на тракийските царе.
Това добавя още един пласт към мястото. Районът около Казанлък не е само Розова долина, а и земя на тракийски могили, гробници и древна култура. Затова в „Дамасцена“ розата върви редом с тракийските знаци. За посетителя това е по-широка картина на края - не само цветя и масло, а земя с дълга памет.
В комплекса има и монументално изкуство. Официалният сайт отделя специално място на „Героите в комплекс „Дамасцена“ и посочва, че скулптурните композиции съхраняват историята във времето. Такива детайли са важни, защото правят мястото по-богато от стандартна туристическа спирка.
На входа и в различните части посетителят среща образи, които насочват към българската история, към тракийското минало, към розата и към труда. Това не е музей в строгия смисъл, а комплекс, който е направен с идеята човек да върви през различни пластове като природа, производство, бит, история, скулптура, градина.
Градините, биопаркът и мястото за семейства
Една от причините „Дамасцена“ да е толкова посещавана е, че не е място само за хора, които искат да учат за розоварство. Там има простор, градини, розариум, водни площи, ресторант, магазин, открити алеи и биопарк. В биопарка има розови градини с Rosa Damascena, просторни пасища, елени, муфлони, пауни, коне и други животни.
Местната туристическа информация посочва още ресторант и бар с цветна градина и открит басейн, парк с декоративни рози, беседки и алеи. От комплекса се откриват гледки към Стара планина и Средна гора, а близостта до Павел баня дава възможност посещението да се съчетае с балнеолечение.
В ресторанта и магазина розата отново се появява, но по по-лек начин - в сладко, мед, напитки, козметика, сувенири. Там могат да се опитат розово сладко, розов мед и гюлова ракия. Това са малки неща, но точно те правят посещението по-запомнящо се. Човек не само гледа розата, а я опитва, помирисва, носи я със себе си.
Когато мястото оживява най-силно
„Дамасцена“ е отворена за посетители целогодишно, но през активния сезон мястото има друг ритъм. Розоберът през май и юни е времето, когато връзката между полето и казана се вижда най-ясно. Тогава посетителите могат да участват в розобер в градините срещу отделна такса, а за групи се предлагат и фолклорни програми по заявка.
Точно тогава човек може най-добре да разбере защо Розовата долина е толкова силно име. Не защото звучи красиво, а защото в продължение на векове тук хората са знаели как да превърнат земята, климата и труда си в продукт, който стига до света. В „Дамасцена“ това не е далечна история. То е подредено на една разходка разстояние.
