„Има опит да се създаде усещане за криза в ситуация, в която такава няма.“ С тези остри думи външният министър Велислава Петрова отхвърли твърденията, че България е поела ангажимент към „Коалицията на желаещите“. Тя защити и резервите на София към включването на конкретни лица в 21-вия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия. По думите й българската външна политика вече няма да следва автоматично чужди позиции, а ще се ръководи от националния интерес.
„В Киев никой нищо не е подписвал“
„В Киев никой нищо не е подписвал. За „Коалицията на желаещите“ не е поеман какъвто и да било ангажимент за участие на България“, заяви Петрова пред Нова телевизия.
Тя обясни, че декларациите, приемани на подобни международни форуми, са политически текстове с общи насоки и послания, а не правно обвързващи документи. Според нея около посещението в Киев е била създадена „буря в чаша вода“, която не почива на реални факти.
„Коалицията на желаещите“ има широко формулирани цели и всяка държава може сама да реши в кои инициативи да участва. Петрова припомни ясно заявената позиция на премиера Румен Радев, че България няма да се включи във формата по начин, който предполага военни или финансови ангажименти.
По думите й истинският смисъл на коалицията ще се прояви след евентуално мирно споразумение, когато трябва да бъдат договорени гаранции за сигурността и териториалната цялост на Украйна.
България запазва правото си да избира
Петрова посочи, че не всички държави, присъствали на срещата в Киев, участват в „Коалицията на желаещите“. Сърбия например е била представена на форума, но не е подкрепила декларацията.
„Това не е нищо нетипично, защото всяка държава сама решава в какво, къде и кога да се включи“, подчерта министърът.
Тя заяви, че България не възпрепятства партньорите си да участват в инициативи, които отговарят на техните интереси, но същевременно няма да приема автоматично решения, които не съответстват на българската позиция. Според нея отстояването на националния интерес не води до международна изолация, а последните преговори в Европейския съюз са доказали точно обратното.
Защо София спря санкцията срещу патриарх Кирил
Външният министър разясни и мотивите зад българските резерви по 21-вия пакет от икономически санкции срещу Русия. След преговорите от окончателния списък са били премахнати руският патриарх Кирил, бизнесменът Вагит Алекперов и Искандар Махмудов, свързан с компанията, доставяща резервни части за влаковете на Софийското метро. Българските аргументи са били приети от Европейската комисия и ирландското председателство на Съвета на ЕС.
За патриарх Кирил Петрова обясни, че икономическата санкция не би имала реален ефект върху Русия. Тя я определи като символичен акт, който може да бъде използван за засилване на руската пропаганда и за разпалване на антиевропейски настроения в православни общества като българското.
„Ако налагаме санкции, които нямат икономически ефект, но могат да доведат до разделение или до засилване на евроскептични нагласи, ние не можем да ги подкрепим“, заяви тя.
Петрова подчерта, че позицията не означава подкрепа за изказванията или действията на руския патриарх. По думите й трябва да се прави ясно разграничение между политическото осъждане на човек, който подкрепя войната, и налагането на икономическа санкция, която трябва да има конкретен и измерим резултат.
„Всеки, който допринася за задълбочаване на конфликта, вместо за насърчаване на мира, е фигура, която не можем да подкрепим. Но това не означава автоматично, че трябва да бъдат налагани санкции“, обясни тя.
Софийското метро влезе в санкционната битка
Резервите срещу включването на Искандар Махмудов са свързани с поддръжката на Софийското метро. Компания от представляваното от него обединение доставя важни резервни части за по-старите метровлакове, които продължават да се движат в столицата.
„Една такава санкция би попречила на доставките на важни части за Софийското метро“, посочи Петрова.
Тя подчерта, че позицията не е взета еднолично, а е изработена след експертни оценки и съгласуване с ресорните министерства и службите. Предишни правителства също са искали изключения, за да не бъде прекъсната поддръжката на метровлаковете.
Според министъра санкциите не трябва да бъдат превръщани в самоцел. Тяхното предназначение е да оказват ефективен икономически натиск върху Русия и да я приближат към масата за преговори, а не да създават допълнителни проблеми за европейските държави.
Петрова: Крим принадлежи на Украйна
Попитана за предишно изказване на Румен Радев, че „Крим е руски“, Петрова заяви, че от гледна точка на международното право полуостровът принадлежи на Украйна.
Тя обясни, че трябва да се прави разграничение между международноправния статут и фактическия контрол върху дадена територия. По думите ѝ Радев е посочил именно реалността на терен, без това да означава промяна в официалната позиция на България за украинския суверенитет.
Трите стълба за достигане до мир
Велислава Петрова очерта три успоредни направления, по които според нея Европа трябва да работи за прекратяване на войната. Първото е подкрепата за Украйна, за да може страната да се защитава. Второто е използването на ефективни икономически санкции, които да принудят Русия да седне на масата за преговори. Третото е обединената дипломация на Европейския съюз и НАТО.
Според нея нито един от тези инструменти не може да постигне резултат самостоятелно. Военната помощ трябва да позволи на Украйна да се защитава, санкциите трябва да носят реална икономическа цена за Москва, а дипломацията трябва да създаде условия за преговори и устойчив мир.
България без комплекс за малоценност
„Време е България да има външна политика, която не страда от комплекс за малоценност заради това, че е една от по-малките държави в Европейския съюз“, заяви Петрова.
Тя подчерта, че след повече от 20 години членство в ЕС и НАТО страната не трябва просто да копира позициите на големите сили, а да предлага собствени инициативи и решения.
„За първи път от доста дълго време България се бори за своя национален интерес, а не следва сляпо инструкции на други посолства“, каза външният министър.
По думите й това не е отказ от съюзническите ангажименти на България, а опит страната да заеме по-активна и равноправна позиция в ЕС и НАТО.
Енергетиката е силната карта на България
Като конкретен български принос за Украйна Петрова посочи енергийната сигурност. Страната ни разполага с газови маршрути и инфраструктура, чрез които може да помогне за осигуряването на необходимите доставки преди зимния сезон.
„Украйна има крещяща нужда да гарантира енергийните си доставки за предстоящата зима. Именно тук България може да има значителна роля“, заяви министърът.
По темата вече се водят разговори между българските и украинските институции. Обсъждат се както краткосрочните нужди на Киев, така и по-дългосрочно сътрудничество, включително използването на големите украински газови хранилища.
Според Петрова това е пример как България може едновременно да подкрепя Украйна и да защитава собствения си икономически интерес. Вместо да се включва във всяка международна инициатива по задължение, страната трябва да използва сферите, в които има реални възможности, инфраструктура и влияние.
