Държавата отваря врата за 10,1 млрд. евро нов дълг, за да покрие дефицита, плащанията и важните инвестиции
Бюджетът за 2026 г. носи повече пари за пенсии, здравеопазване и общински ремонти, но отваря вратата и за сериозен нов държавен дълг. От 1 юли пенсиите вече нараснаха със 7,8%, а минималната заплата стана 620,20 евро, което беше записано в план-сметката на държавата. Здравната каса пък ще разполага с над 5,2 млрд. евро до края на настоящата година. Зад тези числа стоят по-високи доходи, повече средства за лечение и плащане на натрупани сметки.
Пенсионерите получиха повече от 1 юли
Най-важната новина за възрастните хора, макар и вече изконсумирана, е, че увеличението на пенсиите остава. От 1 юли те бяха вдигнати със 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Минималната пенсия за стаж и възраст вече е 347,51 евро.
За пенсии и добавки през годината държавата е отделила 13,503 млрд. евро. Това е с близо 1,18 млрд. евро повече в сравнение с миналата година. Казано просто, най-голямата част от социалния бюджет отива за възрастните хора и парите за всички пенсии са осигурени.
Таванът на пенсиите остава 1738,40 евро, въпреки първоначалната идея на управляващите той да бъде вдигнат. Отпада обаче ковид добавката от 30,68 евро за хората, които тепърва се пенсионират. Тези, които вече я получават като част от отпуснатата им пенсия, не са засегнати от промяната.
Видоизменят се и условията за излизане в пенсия. През 2026 г. жените от най-масовата, трета категория труд, трябва да са навършили 62 години и 6 месеца и да имат 36 години и 10 месеца стаж. За мъжете възрастта е 64 години и 9 месеца, а необходимият стаж - 39 години и 10 месеца.
Сметката на общественото осигуряване не се пълни само от вноските на работещите. От държавния бюджет ще бъдат прехвърлени 6,745 млрд. евро, защото парите от осигуровките не стигат за всички пенсии и обезщетения. Това не е нов проблем, а обичайната помощ от хазната, без която системата не може да плаща навреме.
Минималната заплата потвърдена на 620,20 евро
Минималната работна заплата през 2026 г. е 620,20 евро. От 1 август на същото ниво се вдига и минималният доход, върху който се осигуряват самоосигуряващите се хора. Максималният осигурителен доход става 2300 евро.
Това означава, че част от хората с по-високи доходи ще плащат повече осигуровки. Повече ще внасят и някои самоосигуряващи се. Целта е да влизат повече пари в пенсионната и здравната система, които да покриват растящите разходи.
От 1 август държавните служители и работещите в съдебната власт започват да плащат и лична част от осигуровките си. Първоначално държавата ще поема 80%, а служителят 20%. От началото на 2027 г. съотношението трябва да стане 60 към 40.
Това обаче не означава, че хората ще се приберат вкъщи с по-малки заплати. В бюджета изрично е записано, че възнагражденията трябва да бъдат изчислени така, че след данъците и новите лични осигуровки чистата сума да не пада под получаваната до края на юли.
В същото време държавните ведомства трябва да свият с 10% общите си разходи за персонал от 1 септември. Това не означава автоматично орязване на всяка заплата с 10%. Запазват се достигнатите индивидуални заплати, но администрациите ще трябва да пестят от незаети места, допълнителни възнаграждения и други разходи за персонал. Изключение има за общините, армията, МВР, службите за сигурност, затворите и част от лечебните заведения.
Обезщетението за отглеждане на дете през втората година остава 398,81 евро. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че по-големи промени за майките трябва да бъдат част от цялостен пакет. „Ще предложим цялостен пакет от мерки тогава, когато е възможно да бъде предложен, предвид обстоятелството, че трябва да започнем на чисто“, каза тя.
Държавата взема заем, защото сметката не излиза
В държавния бюджет е записано, че през 2026 г. могат да бъдат взети до 10,1 млрд. евро нови заеми. Това е таванът, а не задължително сумата, която ще бъде изтеглена до последното евро.
Причината е проста - държавата планира да похарчи повече, отколкото ще събере от данъци, осигуровки и други приходи. Разликата е дефицитът и за тази година тя е 5,7% от брутния вътрешен продукт. Част от новия дълг ще покрие тази дупка, а друга ще отиде за стари задължения и важни проекти.
В сумата са включени до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Тези пари са предназначени за отбрана, ново производство и укрепване на военната индустрия. В края на годината общият държавен дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от икономиката на страната.
Финансовото министерство защитава новия заем с натрупаните плащания и вече поети ангажименти. Според вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев без подреждане на тези сметки държавата ще продължи да трупа неплатени задължения. „Това е бюджетът, който трябва да отвори вратата на нормалността в държавата“, заяви Донев.
Той посочи, че голяма част от разходите вече са направени или договорени и не могат просто да бъдат зачеркнати. Затова кабинетът избира да ги покаже в бюджета и да ги плати, вместо да ги скрие и да ги остави за следващата година.
Над 1,1 млрд. евро за общински проекти
За хората по градовете и селата бюджетът се вижда най-добре не в таблиците, а на улицата пред дома им. В него са заложени пари за ремонти на пътища, водопроводи, училища, детски градини, площади и други общински обекти.
Общият ресурс за общинската инвестиционна програма през 2026 г. е разчетен на 1,108 млрд. евро. Това са пари за започнати и нови проекти, които трябва да стигнат до местната власт през годината.
Кабинетът наследи и сериозна купчина неплатени сметки. Към края на април само фактурираните, но неразплатени разходи на общините са били 214,6 млн. евро. Зад тези числа стоят вече ремонтирани улици, изградени водопроводи и свършена работа, за която фирмите още чакат парите си.
Затова управляващите обявиха общинската програма за един от основните си приоритети. Идеята е първо да се плати за вече извършеното, а след това да продължат проектите, които могат да бъдат приключени в разумен срок.
Общините са извадени и от 10-процентното свиване на разходите за персонал. Така кметствата, социалните услуги, детските градини и местните администрации няма да бъдат принуждавани да режат общия си фонд за заплати по мярката, която важи за част от държавните ведомства.
Здравната каса получава още 412,3 млн. евро
Бюджетът на здравната каса е 5,256 млрд. евро. Разходите са с 412,3 млн. евро повече от миналата година, което е увеличение с 8,5%. Здравната вноска остава 8%, тоест не се въвежда ново повишение за работещите и бизнеса. Най-много пари отново отиват за болниците - 2,342 млрд. евро. За лекарства, медицински изделия и лечение са заложени 1,334 млрд. евро. Личните лекари получават общо 345,6 млн. евро, а специалистите в извънболничната помощ - 351,2 млн. евро.
Преведено на нормален език, това означава повече пари в системата, но не и автоматично решение на всички проблеми. Болниците ще получат по-голям бюджет, ще има средства за лекарства и прегледи, но тепърва трябва да се договори как точно ще се разпределят те.
Здравният министър Катя Ивкова увери, че парите за лечение на тежкоболни деца в чужбина са достатъчни. За първите шест месеца са похарчени около 18 млн. евро, а при нужда ще бъдат намерени допълнителни средства.
Ивкова: Ще подкрепя младите лекари
Големият нерешен въпрос остават заплатите на младите лекари и сестрите. След приемането на бюджета ще започнат преговорите по Националния рамков договор и по колективния трудов договор в здравеопазването. „Обещала съм на младите лекари, че ще ги подкрепя и няма да отстъпя от това свое обещание“, заяви Ивкова. Предвижда се и нов бутон в електронното здравно досие. Чрез него пациентът ще може да сигнализира, ако в системата е записан преглед или престой в болница, който всъщност не се е случил. Така здравната каса ще може по-бързо да проверява съмнителните плащания.Към редакционното приключване на броя парламентът беше приел бюджетите на ДОО и здравната каса, но продължаваше да обсъжда големия държавен бюджет. Затова част от мерките все още чакаха окончателното гласуване.
Най-важното за хората обаче вече се очертава ясно. Пенсиите се увеличават, минималната заплата расте, парите за здраве са повече, а общините получават възможност да продължат започнатите ремонти.
