Данните на Евростат показват, че новите и санираните домове носят по-ниски разходи и по-малко просрочени сметки
Старите блокове, напуканите фасади и прозорците, през които зимата влиза без покана, не са само неприятна гледка. За милиони българи те означават по-високи сметки, студени стаи и постоянен страх дали семейният бюджет ще стигне до края на месеца. Новите данни на Евростат показват ясно, че колкото по-нова и енергийно ефективна е една сграда, толкова по-малък е рискът хората в нея да живеят на студено.
Старият дом изяжда семейния бюджет
България продължава да разчита на огромен жилищен фонд, строен преди десетилетия. Много от блоковете и къщите са с тънки стени, износени покриви, стара дограма и отоплителни системи, които харчат много, но не успяват да затоплят добре помещенията. Затова две семейства с еднакви доходи могат да живеят по съвсем различен начин. Едното е в ново или обновено жилище и поддържа нормална температура с поносима сметка. Другото обитава стар апартамент и плаща повече, но въпреки това стои с пуловери у дома.
Това е същината на енергийната уязвимост. Проблемът не е само дали човек има пари за ток, парно или дърва. От значение е и колко от произведената топлина остава в жилището и колко излита през стените, покрива и прозорците. За България тази тема е особено болезнена, защото много хора притежават домовете си, но не разполагат със средства да ги поддържат. Апартаментът може да е собствен, а ремонтът на покрива, подмяната на дограмата или изолацията да се окажат напълно непосилни.
Европа също забавя обновяването
Проблемът не е само български. През 2025 г. 23,9% от жителите на Европейския съюз са живели в домове, чиято енергийна ефективност е била подобрена през предходните пет години. Две години по-рано делът е бил 25,8%. Това означава, че темпът на обновяване в Европа се забавя точно когато цените на енергията, климатичните промени и разходите за живот правят добрата изолация още по-важна.
Разликите между отделните държави обаче са огромни. В Нидерландия 60,5% от населението живее в жилища с подобрена енергийна ефективност. В Дания делът е 34%, а във Франция и Словения - по 33,3%. На другия край са Италия с едва 2,6%, Малта със 7,8% и Гърция с 9,5%. Тези числа показват, че добрите резултати не идват само от по-богати домакинства или по-модерни технологии. Необходими са постоянни програми, лесен достъп до финансиране и ясни правила, които хората да могат да изпълнят.
За България въпросът не е само колко нови кооперации се строят в София, Пловдив, Варна или Бургас. Голямото предизвикателство е какво ще се случи с хилядите панелни блокове и старите къщи в малките градове и селата.
Най-бедните остават последни на опашката
Европейските данни разкриват и една тежка несправедливост. Хората, които най-много се нуждаят от по-ниски сметки, най-рядко стигат до обновено жилище. През 2025 г. само 17,4% от европейците, изложени на риск от бедност или социално изключване, са живели в домове, подобрени през последните пет години. При останалата част от населението делът е 25,6%.
Така се завърта порочен кръг. Бедното семейство живее в най-студеното и неефективно жилище, но няма пари за изолация, нова дограма или по-икономично отопление. Заради лошото състояние на дома плаща по-високи сметки, което допълнително намалява възможността му да събере средства за ремонт.
Дори в Нидерландия, която е европейски лидер по обновяване, разликата е голяма. В енергийно подобрени жилища живеят 45,3% от хората в риск от бедност и 63,3% от останалото население.
В България тази пропаст може да бъде още по-болезнена. Много възрастни хора обитават големи, стари жилища с ниски пенсии. Други семейства живеят в блокове, в които съседите не могат да се разберат за ремонт или нямат възможност да осигурят собственото си участие по програма за саниране.
Собствен дом не означава сигурен дом
У нас често се изтъква, че огромна част от българите живеят в собствено жилище. Това на пръв поглед изглежда като голямо богатство и защита от житейски трудности. Собствеността обаче не гарантира, че домът е топъл, здрав и евтин за поддръжка. Старият апартамент може да се превърне в тежест, когато тръбите се пукат, покривът тече, асансьорът се поврежда, а фасадата се нуждае от основен ремонт.
На европейско равнище собствениците обновяват по-често от наемателите. През 2025 г. подобрения са направени в жилищата на 26,9% от собствениците и едва на 16,7% от наемателите. Причината е разбираема. Собственикът инвестира в свой имот и очаква ползата да остане за него. Наемателят няма право да решава дали сградата ще бъде изолирана, дали ще се смени отоплението или дали ще се ремонтира покривът.
В България обаче много собственици също нямат реален избор. Те притежават имота, но доходите им не позволяват да направят необходимите подобрения.
Къщата се ремонтира по-лесно от блока
Данните показват, че през 2025 г. 30,5% от европейците, живеещи в къщи, са съобщили за подобрения на енергийната ефективност. При хората в апартаменти делът е само 16,6%.
В собствената къща решенията могат да се вземат сравнително бързо. Стопанинът преценява кога да смени прозорците, как да изолира стените, дали да ремонтира покрива и каква отоплителна система да постави. В блока всичко е по-сложно. За цялостно саниране трябва да се съгласят много собственици. Един живее в чужбина, втори не отговаря на телефоните, трети няма пари, а четвърти не вярва, че ремонтът е необходим. Така една сграда може да чака години, докато стените се рушат и сметките растат.
Това е огромен проблем за България, където голяма част от градското население живее в многофамилни сгради, построени през втората половина на миналия век. Панелният блок не може да бъде обновен апартамент по апартамент. Топлината продължава да изтича през общата фасада, покрива, стълбищата и мазетата.
Новите жилища показват огромната разлика
Най-ясно влиянието на сградата се вижда при възможността на хората да отопляват нормално дома си. През 2025 г. едва 4,8% от европейците, живеещи в жилища, построени след 2011 г., не са могли да поддържат достатъчно топлина. При домовете от периода 2001-2010 г. делът се увеличава до 7,2%.
Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-голям става рискът. В жилищата, строени между 1981 и 2000 г., затруднения с отоплението изпитват 8,9% от хората. При сградите от периода 1961-1980 г. делът е 9,8%, а при построените преди 1960 г. - 10,1%.
Разликата става още по-драматична при домакинствата в риск от бедност. В новите жилища, изградени след 2011 г., 15,8% не могат да поддържат достатъчно топлина. В по-старите сгради делът достига приблизително една четвърт от обитателите.
Това означава, че добрата сграда може да предпази семейството дори когато доходите му не са високи. Лошата сграда, обратно, може да превърне и сравнително поносима сметка в непосилно бреме.
Старите стени водят и до просрочени сметки
Същата зависимост се вижда при закъснелите плащания за ток, вода, отопление и други комунални услуги. Сред хората в жилища, построени след 2011 г., 5,2% са били част от домакинства с просрочени сметки. При домовете от периода 2001-2010 г. делът е 6,2%, а при тези от 1981-2000 г. - 6,7%.
При сградите, построени преди 1960 г., делът достига 6,9%. Най-тежка е ситуацията в жилищата от периода 1961-1980 г., където 7,9% от обитателите имат забавени плащания. Това е времето, през което в България са издигнати огромен брой панелни комплекси. Тези блокове са осигурили дом на милиони хора, но днес много от тях имат нужда от сериозно обновяване.
Сред най-уязвимите европейци просрочените сметки са значително повече. В новите жилища делът е 16,6%, а в останалите групи се движи между 19,1% и 20,7%.
Санирането трябва да стигне първо до нуждаещите се
За България обновяването на сградите не бива да се представя само като зелена политика или изпълнение на европейски изисквания. То е пряка социална помощ. Когато един блок получи качествена изолация, добър покрив и подменени общи инсталации, семействата вътре могат да използват по-малко енергия и да живеят по-комфортно. Това означава по-ниски сметки, по-малко влага и мухъл и по-малък риск възрастни хора и деца да прекарват зимата в студени стаи.
Програмите обаче трябва да бъдат направени така, че да не оставят най-бедните извън тях. Когато се изисква високо самоучастие, сложни документи или продължителни процедури, първи успяват по-организираните и заможни собственици. Хората с най-голяма нужда от помощ отново остават накрая.
Необходимо е да се мисли и за малките градове и селата, а не само за големите блокове в областните центрове. Старата къща на самотен пенсионер също губи топлина, дори да не се вижда от големия булевард.
