Алуминиеви кенчета и пластмасови бутилки от бира, безалкохолни напитки и минерална вода ще се връщат в магазина срещу дребна сума. Това ще е основната промяна за потребителите след въвеждането на дългоочакваната национална депозитна система. Но тя не само ще промени начина на пазаруване и изхвърляне на отпадъците, а и ще е фундаментален преход от линейна към кръгова икономика - пластмасовите, алуминиевите и стъклените опаковки вече няма да са боклук, а ценна суровина за индустрията.
Разходите за изграждането и функционирането на системата се изчисляват на около 100 млн. евро и ще бъдат покрити изцяло от индустриите на напитките.
Идеята е с въвеждането на малка такса (депозит от около 10 евроцента), която ще бъде възстановявана напълно на клиентите след връщане на празните опаковки, повече хора да бъдат стимулирани да връщат отпадъците си разделно. Сега пластмасите се хвърлят в специалните жълти контейнери, но все още малцина си правят труда да ги отделят от общия боклук и да се разходят до цветните кофи. Освен това там пластмасата често се замърсява с битов отпадък. Очаква се депозитната система да осигурява до 90% събираемост на чист материал, което да позволява до 95% от рециклираните бутилки да се превърнат в нови.
За въвеждането на депозитната система се говори от години, но вече тече обратното броене. Срещу България е в ход наказателна процедура на Европейската комисия заради невъведения принцип “замърсителят плаща” - финансовият товар за почистване да се прехвърли от общините и данъкоплатците към производителите и хората, които не връщат използваните опаковки. Страната ни е на последна крачка преди сезиране на Съда на ЕС и налагане на тежки финансови санкции. Според МОСВ въвеждането на национална депозитна система за опаковки е ключова част от стратегията за избягване на европейските глоби. Системата трябва да бъде въведена до края на 2026 г., категорична е Росица Карамфилова, министър на околната среда и водите.
България на крачка от евросанкции заради забавяне на закона, за спешна среща с екоминистъра настояват пивоварите
Устойчивото управление на ресурсите е сред основните приоритети на бирената индустрия и на производителите на напитки като цяло, затова въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки е ключов приоритет за Съюза на пивоварите.
Проектът е от национално значение и засяга стотици производители, десетки хиляди търговски обекти, всички общини, десетки бизнеси, свързани с обработката и рециклирането на депозитните опаковки, но най-вече - потребителите, т.е. всички домакинства и хора в страната. България е задължена да изгради такава система, но все по-тревожно изостава в този процес. Единствено чрез ефективна депозитната система може да се прекрати настоящата порочна практика българските граждани да заплащат за управлението на опаковките трикратно - един път чрез такса смет, втори път - чрез продуктовата такса, включена в крайната цена за консуматора и трети път - с наказателната такса, заплащана чрез вноската за собствен ресурс към ЕС, коментират от Съюза на пивоварите.
По силата на Европейския Регламент (ЕС) 2025/40 за опаковките и отпадъците от опаковки България трябва да гарантира създаването на депозитна система за връщане на ПЕТ бутилки и кенове от бира, безалкохолни напитки и бутилирани води. Регламентът определя задължителните минимални изисквания към депозитната система и постигането през 2029 г. на 90% събираемост на пуснатите на пазара опаковки в обхвата на системата. До 2030 г. всички производители на напитки трябва да влагат и минимум 30% рециклиран материал във всяка пластмасова бутилка, в подкрепа на което Регламентът поддържа право на приоритетен достъп на производителите до събираните в системата рециклируеми материали.
С въвеждането на депозитната система всеки потребител ще заплаща такса от вероятно 10 евроцента при закупуването на бира, безалкохолни напитки и вода, които ще му бъдат върнати, след като върне съответната ПЕТ бутилка или кен във всеки малък или голям магазин, в който се продават тези напитки. По този начин хората ще бъдат стимулирани да връщат празния амбалаж и в следствие на това - значително да се подобри чистотата на околната среда.
По Регламент, управляващият депозитната система оператор е независимо дружество, което не разпределя печалба, учредено е от производители на напитки и е с национално покритие. Всички разходи за изграждането и функционирането на системата (прогнозно за България около 100 млн. евро) се покриват от индустриите на напитките. Като задължени по законодателството лица, те поемат всички разходи по събирането, сортирането и логистиката на депозитните опаковки - от точката на събиране във всички малки и големи търговски обекти - до точката на предаването й за рециклиране. В същото време е необходимо да се осигури спазването на строгите изисквания за чистотата на рециклирания ПЕТ материал, предвид използването му за нови опаковки за контакт с храни. Всички процеси са напълно прозрачни, проследими и контролируеми, чрез единна национална информационна система, поради което притесненията за опасност от монопол, непрозрачност, изключване на уязвими групи лица или региони, преразпределяне на средства „на тъмно“ са лишени от основание.
Във всички държави от Европейския съюз, с изключение на Хърватия, депозитните системи следват именно този т. нар. ,,златен стандарт за DRS“ - управляват се от независимо дружество, което не разпределя печалба, имат за учредители сдруженията на производителите на напитки и търговците на дребно, а държавата упражнява строг контрол. Именно този модел е заложен и в публикувания от служебния кабинет на МОСВ законопроект за депозитна система, чието обществено обсъждане приключи на 21 май тази година. Той е резултат от четиригодишната работа на експертна работна група с широк консенсус на заинтересованите страни.
Предложеният модел не само въвежда изискванията на Регламент (ЕС) 2025/40, но е съобразен с две независими проучвания, възложени от МОСВ, и следва успешните практики в 17-те държави членки на ЕС с депозитни системи. В същата посока е и Резолюцията на Икономическия и социален съвет от февруари 2026 г., която препоръчва ускорено въвеждане на национална депозитна система, като подчертава, че водещата роля на индустрията произтича пряко от европейската правна рамка. Законороектът отразява и очакванията за изпълнение на ангажиментите на България за присъединяване към ОИСР.
В момента няма никаква яснота как ще се развият процесите по законодателството за депозитната система в страната и как ще се организира нейното бъдещо функциониране. Няма публикуван документ, отразяващ внесените по Законопроекта становища и мнения по време на обществените консултации за него. Липсата на всякаква информация буди сериозни и основателни притеснения за членовете на СПБ и редица наши съмишленици, включително активни участници от Работната група на МОСВ по темата.
Ето защо бизнесът апелира и очаква час по-скоро диалогът с МОСВ да продължи. Необходимо е в спешен порядък да се проведе среща с ръководството на МОСВ и в условия на прозрачност и сътрудничество да се приемат работещи решения, които са в синхрон с Регламента и най-добрите европейски модели за успешни депозитни системи. Очакванията са и в парламентарната Комисия по околната среда и водите да бъде организирано експертно представяне на принципите, модела и целите на депозитната система. С този подход ще се постигне максимална обективност, прозрачност, доверие и всеобхватна визия за бъдещата национална депозитна система в страната.
