Когато на 22 юли 1933 година малката точка в небето започва да получава очертанията на самолет, цял Ню Йорк вече знае, че светът е различен. Целят град е по улиците, хората са вперили поглед към висините. Америка вече говори за мъжа в кабинета. Той не е герой, не е военен, загубил е дори едното си око, но е най-големият мечтател, когато някой някога е виждал.
След 7 дни, 18 часа и 49 минути във въздуха той се е върнал там, откъдето е тръгнал, обикаляйки за първи път Земята сам със самолета си.
В кабината няма втори пилот. Няма навигатор. Няма модерен радар, GPS или компютър, който да му казва къде се намира и какво да прави. Но той успява. Уайли Пост - мъжът, който променя завинаги авиацията.
Току-що той е направил невъзможно – първият самостоятелен полет около света. Уайли Пост не поставя поставя пореден рекорд. Той доказва, че огромният до този момент свят е по-малък от село и принадлежи на хората. Ако са смели и сърцати.
Момчето, което не е родено за велики дела
Кой е Уайли Пост? Противно на очакванията, историята му няма нищо общо с приказките за герои. Роден е през 1898 година във ферма близо до Гранд Салин, Тексас. Семейството му е бедно, а детството му преминава сред тежък физически труд.
Като млад той сменя различни работи. Работи в нефтени полета, където животът е суров и опасен. Няма университетско образование, няма връзки, няма богатство.
Но притежава нещо много по-ценно - любопитство към машините и страст към небето.
Първият му досег с авиацията идва през 1913 година, когато вижда летателно шоу. Самолетите тогава са почти играчки в сравнение с днешните въздушни лайнери или свръхзвукови изтребители – дървени конструкции, покрити с плат, които изглеждат така, сякаш всеки момент ще се разпаднат.
За Пост обаче това няма значение. Полетът е бъдещето, самолетът - средство.
През Първата световна война опитва да стане военен пилот, но не успява да бъде приет заради зрението си.
Но, когато съдбата има план за теб, не можеш да я спреш. Тя праща Пост в небето по друг начин.
През 1926 година, докато работи в нефтеното поле, претърпява тежка трудова злополука. Метален фрагмент поврежда лявото му око. Той губи зрението си с едното око. Лекарите му казват, че трябва да забрави за авиацията.
Но Уайли Пост прави точно обратното.
Пилотът, който отказа да приеме невъзможното
В края на 20-те години авиацията е в златната си ера. Самолетите вече могат да прелитат океани, но полетите остават изключително опасни. Няма надеждна навигация. Няма автоматични системи. Пилотите се ориентират по карти, компас и по собствения си усет.
Пост започва като пилот в малки авиошоу програми и постепенно изгражда име.
Той е смел до безразсъдство. През 1930 година поставя световен рекорд за скорост при полет между Лос Анджелис и Чикаго.
Но истинската му цел е друга. Той иска да направи това, което никой човек не е успял: Да обиколи Земята сам.
"Winnie Mae" - самолетът-мечта
За своя велик полет Пост използва самолет, наречен Winnie Mae – модифициран Lockheed Corporation Vega 5C.
Това е машина, създадена за скорост, а не за комфорт. Кабината е тясна. Шумът от двигателя - оглушителен. Вътре няма удобства. Няма отопление. Няма нормална възможност за почивка.
Пост обаче прави сериозни промени. Добавя допълнителни резервоари за гориво. Инсталира специални навигационни инструменти. Подготвя самолета така, че да може да издържи хиляди километри без прекъсване.
Но най-голямото предизвикателство остава човекът в кабината. Защото един пилот може да издържи часове.
Но може ли да издържи дни?
Седем дни срещу планетата
На 15 юли 1933 година Уайли Пост излита от Ню Йорк. Маршрутът му е огромен: Ню Йорк - Берлин - Москва - Новосибирск - Иркутск - Хабаровск - Феърбанкс (Аляска) - Едмънтън (Канада) - Ню Йорк
Това е пътуване през най-негостоприемните места на планетата. Първата част е сравнително успешна. Пост преминава Атлантика и достига Европа. Но истинските изпитания идват над Сибир. Там няма летища в съвременния смисъл на думата. Няма резервни варианти. Няма спасителни екипи, които могат да пристигнат за минути.
Ако самолетът падне, човекът просто изчезва. Пост лети сам над огромни пространства, където земята изглежда безкрайна. Понякога се ориентира по реки и планински вериги. Понякога просто се доверява на интуицията си.
Той почти не спи. Храни се набързо. Издържа на студ, умора и физическо изтощение. Но продължава.
Кацането по-трудно от самия полет
Разбира се, Пост се е над 7 дни в небето. Той каза за презареждане. Използва съществуващи летища, военни бази и импровизирани площадки. В онези години полетите през Сибир и Аляска са били огромен риск - често няма надеждна метеорологична информация, районите са практически непознати за авиацията.
Любопитното е, че самото кацане понякога е било по-опасно от полета. Трябвало е да намери подходящо място, да избегне повреди по самолета и да бъде готов отново да излети. Околосветският полет е бил организиран като серия от дълги преходи:
От Ню Йорк към Европа, като пресича Атлантика с помощта на кораб за навигация и след това продължава през континента.
В Москва е посрещнат като герой, но няма време за празненства.
Следват най-трудните части - огромните разстояния над Сибир.
В Аляска и Канада условията са още по-сурови.
Мигът, в който Земята стана малка
Когато на 22 юли 1933 година Уайли Пост се връща в Ню Йорк, градът го посреща като звезда. Хиляди хора изпълват улиците. Америка ликува. Светът разбира, че е настъпила нова епоха.
Постижението му е впечатляващо не само заради скоростта. Преди него околосветските полети са били възможни само с екипажи, специална подготовка и огромни ресурси.
Уайли Пост показва, че един човек може да прекоси планетата. Неговият рекорд – 7 дни, 18 часа и 49 минути, е истинска сензация.
Но по-важно е посланието: Разстоянието вече не е непреодолима стена.
Човекът, който започна битката със стратосферата
След рекорда Пост не се успокоява. Той започва да гледа още по-високо. Към небето над облаците. Към стратосферата.
Тогава учените все още знаят много малко за полетите на огромна височина. Въздухът е разреден, температурите са опасно ниски, а човешкото тяло не може да оцелее без защита.
Пост започва експерименти с костюми под налягане. Той разработва един от първите практически летателни костюми, които по-късно стават основа за оборудването на пилоти и космонавти.
През 1935 година достига височини, които по това време изглеждат почти космически. Човекът, който е направил Земята малка, вече се опитва да достигне границите на небето.
Последният полет
Съдбата обаче не му дава дълъг живот. На 15 август 1935 година Уайли Пост и неговият приятел - известният американски хуморист и писател Уил Роджърс, излитат от Аляска.
Те планират полет над северните райони. Самолетът им попада в трудни условия и се разбива близо до Пойнт Бароу.
И двамата загиват. Уайли Пост е само на 37 години. Човекът, който седем дни летя сам около света, приключва живота си там, където винаги е искал да бъде - в небето.
Наследството на един самотен пилот
Днес светът, който Уайли Пост направи по-малък, изглежда още по-малък. Самолетите пресичат океани за часове. Сателити показват всяка точка на планетата. Телефоните свързват хора на хиляди километри.
Но през 1933 година всичко това е било само мечта. Тогава един човек се качва в малък самолет, затваря вратата на кабината и тръгва срещу най-голямото препятствие - планетата Земя.
Той не открива нов континент. Не завладява империя. Не печели война. Но прави нещо не по-малко важно.
Променя начина, по който човечеството вижда света. За седем дни Уайли Пост превръща огромната планета в малко село.
