Когато на 27 април 1810 великият Лудвиг ван Бетовен стои над прашното пиано, опрял глава в дървото, защото вече не чува и композира една наивна багатела, никой не подозира, че в този миг се ражда най-великата, най-разпознаваема и най-изпълнявана музикална пиеса в света. Няма пианист, който да не свири и да не обожава "Für Elise" ("За Елиза"). Багатела е онзи лек, мелодичен и пленяващ жанр, роден именно от Бетовен. Гигантът нарича пиесата си простичко - Bagatelle in A minor. Нищо грандиозно, нищо „симфонично“. Просто музикална мисъл - крехка, кръгла, почти детска. Но в тази лекота има болка. И копнеж. И онзи особен жест а Бетовен, в който нежността е по-силна от бурята.
Пиесата остава в чекмеджето. Не я публикува. Не я свири публично. Дори не я завършва окончателно. И така тя изчезва – буквално. Докато през 1867 г. музикологът Лудвиг Нол не открива ръкопис с надпис: „Für Elise am 27 April zur Erinnerung von L. v. Bthvn“. Оригиналът се губи. Остава само копието на Нол. И загадката - коя е Елиза.
Коя е Елиза? Историята, която никой не може да докаже
Тук започва истинската мистерия. Бетовен никога не споменава „Елиза“ в писмата си. Няма приятелка, любима или ученичка с това име, която да е документирана. Затова музиколозите предлагат три версии. Всяка от тях е възможна, но нито една не е сигурна.
Три жени, една мелодия и една вечна загадка
Елизабет Рьокел – „Елиза“ от Виена
Преди десетина години немският музиковед Клаус Мартин Копиц разтърси музикалния свят. Той обяви, че е открил истинската Елиза: певицата Елизабет Рьокел, пристигнала във Виена през 1807 г.
Красавица, талантлива, обичана от артистичния елит. Брат ѝ – Йозеф Рьокел, става знаменит с ролята на Флорестан в операта „Фиделио“. Елизабет бързо става „Елиза“ за виенските салони.
Копиц твърди: „Не е имало друга жена на име Елиза или Елизабет в живота на Бетовен по това време.“ И добавя, че пиесата е написана като прощален жест – в годината, когато Елизабет напуска Виена. Доказателства обаче за това няма.
Елизавета Алексеевна – императрицата
Преди теорията на Копиц светът вярваше в друга версия - че пиесата е посветена на Елизавета Алексеевна, съпругата на руския император Александър I – легендарна красавица, която Бетовен вероятно е срещал. Това е най-романтичната, почти приказна хипотеза.
Тереза Малфати – жената, която каза „не“
Третата претендентка е Тереза Малфати – ученичка на Бетовен, в която той е влюбен. През 1810 г. – същата година, в която пише пиесата – той ѝ предлага брак.
Но Тереза отказва. И много изследователи вярват, че „За Елиза“ всъщност е „Für Therese“, но пословично грозния почерк на Бетовен е объркал всичко. Изследователите му са категорични - няма по-лош почерк на света от този на гения.
Мелодията, която звучи като любов, която не се е случила
Тъжното е, че нито една от трите жени не откликва на чувствата на Бетовен.
Той остава сам. Не се жени. Не създава семейство. Самотата е неговата постоянна спътница, а тишината – неговият затвор.
И въпреки това, или може би именно заради това, той създава музика, която надживява времето.
„За Елиза“ е не просто пиеса. Тя е шепот. Прощаване. Нежност, която не е била споделена.
Името, което Бетовен е прошепнал в тишината на своята глухота.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
