Половин година след въвеждането на еврото Румен Радев отново постави най-болезнения въпрос - как новата валута се отрази на цените и семейните бюджети. Премиерът заяви, че поскъпването на храните и услугите е потвърдило тревогите му за готовността на страната. В същото време той подчерта, че членството в еврозоната остава голям успех за България и нейната дипломация.
Той направи коментара при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България.
Темата за цените
„Аз имах своите съображения и тревоги за готовността на страната ни за приемане на еврото от началото на тази година, които, за съжаление, се оказаха основателни в резултат на всичко, което се случва в момента покрай цените на храните и услугите“, заяви Румен Радев.
С думите си премиерът отново върна спора дали държавата е успяла да подготви достатъчно добре гражданите и бизнеса за смяната на валутата. Акцентът му не беше срещу самото членство в еврозоната, а върху защитата на хората от необосновано повишаване на цените и загуба на покупателна способност.
Предупрежденията започнаха още преди година
Радев не за първи път поставя под съмнение готовността на България за приемане на единната европейска валута. През май 2025 г., когато все още беше президент, той предложи национален референдум с въпрос дали България трябва да въведе еврото през 2026 г. Основният му аргумент беше, че в обществото няма достатъчно съгласие нито за готовността на страната, нито за конкретната дата на присъединяване.
„В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемане“, заяви тогава Радев в обръщение към гражданите и Народното събрание.
Предложението за допитване не стигна до гласуване в парламента. Радев обвини тогавашното мнозинство, че се страхува от гласа на гражданите и свежда подготовката за еврозоната предимно до техническите действия по обмяната на парите.
Той предупреждаваше и за опасност от социално разделение, ако държавата не защити хората с ниски доходи от ценови скокове. Според тогавашната му позиция подготовката на банките и пощите не е достатъчна, когато голяма част от населението остава уязвима при всяко поскъпване.
Сега, вече като министър-председател, Радев използва движението на цените като аргумент, че предупрежденията му не са били безпочвени.
България прие еврото от 1 януари
България стана 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г. Евробанкнотите и евромонетите влязоха в обращение при официалния курс от 1,95583 лева за едно евро, който запази досегашната фиксирана стойност на лева спрямо единната валута.
Двойното изписване на цените в левове и евро остава задължително до 8 август 2026 г. Като защита срещу необосновано поскъпване държавата следи ежедневно цените на над 100 често купувани стоки.
Въпреки критиките си към подготовката Радев не оспори значението на самото членство. Напротив, той го постави редом до присъединяването на България към НАТО, Европейския съюз и Шенген.
„Това са достижения на българската дипломация, които дават нови възможности, разкриват нов хоризонт пред България“, заяви премиерът.
