Войната в Украйна няма военно решение, а Европа продължава да няма общ и ясен план как да бъде прекратен конфликтът. Това заяви президентът Илияна Йотова пред българските посланици. Тя предупреди, че Коалицията на желаещите постепенно измества вниманието от дипломацията към нови военни формати, и подчерта, че български военни или мироопазващи сили не могат да бъдат изпратени без решение на Народното събрание.
България ще настоява за дипломатически изход
„България последователно отстоява позицията, че не съществува военно решение на тази война. Позицията ни днес е ясна“, заяви Илияна Йотова при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България.
Според президента големият въпрос е дали София може да събере достатъчно широка подкрепа сред европейските си партньори и да ги убеди в своите аргументи. „Въпросът е възможно ли е тази позиция да събере мнозинство сред нашите европейски партньори. Разделенията по този въпрос се задълбочават както във вътрешен, така и в международен план“, каза Йотова.
Тя постави пред българските дипломати задачата не само да представят позицията на страната, но и да търсят съюзници за връщане на мирните преговори в центъра на европейската политика.
Европа няма предложение как да приключи войната
Президентът отправи остра критика към Европейския съюз заради липсата на общо решение за края на конфликта. „Най-големият дефект на европейската политика в момента е, че няма изградена консенсусна политика, няма решение, което да предложи на международната сцена за края на този конфликт“, заяви тя.
По думите й Европейският съвет наскоро е дал заявка за подкрепа на дипломатическите усилия и за по-активно европейско участие. Било е посочено дори, че съществува работещ дипломатически канал с Русия. Тази позиция обаче не получила широка подкрепа. „Това срещна, в най-добрия случай, доста хладно мълчание от доста европейски лидери. И доста бързо тази позиция на Европейския съвет беше обрана“, каза Йотова.
Според нея отстъплението не е внесло повече яснота. Напротив - Европейският съюз продължава да няма общ отговор при какви условия трябва да приключи войната и как да се стигне до преговори.
Коалицията на желаещите тръгнала от разделенията
Голяма част от изказването на президента беше посветена на участието на България в т.нар. Коалиция на желаещите. Йотова заяви, че темата има както международно, така и силно вътрешнополитическо значение. По думите й самото създаване на формата е било резултат от противоречията между европейските държави и от отсъствието на ЕС от тогавашните разговори между Съединените щати и Русия.
„Самото създаване на коалицията е плод на противоречията между страните и целеше в онзи момент, преди повече от една година, да компенсира изолирането на Европа, на ЕС, от общия преговорен процес, който тогава се водеше между САЩ и Русия“, каза тя.
Присъединяването останало незабелязано за обществото
Йотова критикува начина, по който България е започнала участието си във формата през юли 2025 г. Според нея тогавашното правителство не е представило предварително изработена национална позиция, а останалите институции и обществото не са получили достатъчно информация какви точно ангажименти се обсъждат.
„Тогавашното българско правителство не отиде с готова позиция. Още по-малко намеренията бяха ясни както за останалите български институции, така и за българската общественост, която дори не разбра този акт“, заяви президентът.
Тя припомни, че Коалицията на желаещите е обявена през март 2025 г., а България се е присъединила няколко месеца по-късно с, по думите ъ, „доста незабележимо обяснение“ от тогавашния министър-председател Росен Желязков.
Риск от милитаризиране на дипломацията
Президентът предупреди, че Коалицията на желаещите се е променила значително след своето създаване. Първоначално форматът е бил насочен към дипломатическите усилия и към връщането на Европа в разговорите за мир. Впоследствие обаче все по-голямо място заели военната помощ, гаранциите за сигурност и подготовката на многонационални сили. „Изправени сме пред риск подобни коалиции да милитаризират външната политика“, заяви Йотова.
Тя поиска ясна българска позиция за съдържанието на работата на коалицията и конкретно за използваната формулировка „стабилно налагане на мир“. Според президента не е ясно какво точно стои зад това определение и какво е отношението на България към него.
„Съществуването на подобни сателитни формати има смисъл само ако действително представят европейския отговор как да се стигне първо до масата на преговорите и вариантите за успешен край“, подчерта тя.
Не може да се планира следващият етап без примирие
Йотова предупреди, че Европа обсъжда бъдещи военни структури и гаранции, преди да е постигната най-важната цел - прекратяване на бойните действия.
По думите й сигурността на Украйна не може да бъде изградена, ако се прескачат преговорите и директно се чертаят планове какво трябва да се случи след примирие.
„Вече се рисува една следваща картина какво трябва да стане, след като вече имаме примирие, което така и не се осъществи в рамките на 2025 г., или траен мир“, каза държавният глава.
Без парламента няма български военни
Илияна Йотова беше категорична, че България няма решение за участие във военни или мироопазващи сили на територията на Украйна. „Нашата страна няма решение за участие в подобни военни или мироопазващи сили без санкцията на Народното събрание“, заяви тя.
Президентът подчерта, че военната помощ може да бъде предоставяна единствено съобразно решенията на парламента и в рамките на организациите, в които България участва - Европейския съюз и НАТО.
Действащата българска позиция допуска изпращане на оръжия и боеприпаси само когато те са над необходимите количества за собствената армия. През юни Йотова заяви, че според извършения от Министерството на отбраната преглед страната не разполага с такива свободни наличности.
