Правителството заблуждава обществото, че вносът на работници от трети държави е продиктуван от недостиг на квалифицирани кадри. Това заявиха от „Възраждане“, след като народният представител и заместник-председател на партията и Народното събрание Цончо Ганев и координаторът на формацията за 24 МИР - София Георги Хрисимиров са поискали информация от институциите за наемането на чуждестранни работници.
„От информацията, която получихме, можем да заключим, че основният институционален проблем е липсата на единна система, която да обединява всички данни, свързани с вноса на работници от трети държави. Всяка институция и всяко министерство работят със собствени данни и има разминавания в показателите по едни и същи критерии“, заяви Георги Хрисимиров.
По думите му друг сериозен проблем е, че Министерството на вътрешните работи не разполага с информация за пола и възрастовите групи на наетите чуждестранни работници.
„Това е проблем, свързан с националната сигурност“, категоричен е Хрисимиров.
От „Възраждане“ припомнят, че в свое интервю пред БНТ министърът на труда и социалната политика е обяснил вноса на работници от трети страни с липсата на квалифицирана работна ръка в България.
Според партията обаче получените от институциите данни не потвърждават тази теза.
През 2025 г. достъп до българския пазар на труда са получили около 49 000 граждани на трети държави при близо 35 000 година по-рано. Това представлява ръст с над 40% само за една година.
От „Възраждане“ посочват, че увеличението не идва основно от висококвалифицирани специалисти. Голяма част от чуждестранните работници са заети в хотелиерството и ресторантьорството, преработващата промишленост, търговията, строителството, транспорта, земеделието, както и в административни и спомагателни дейности.
Според формацията тези сектори в голяма степен не изискват висококвалифициран труд.
Като доказателство се посочват и данните за краткосрочната и сезонната заетост до 90 дни. Броят на работниците в тази категория е нараснал от 10 391 на 19 057 души, или с 83%.
Данните на Агенцията по заетостта показват още, че при сезонната заетост 96% от договорите са за персонал в сферата на услугите и за работници в селското, горското и рибното стопанство. Възнагражденията в тези дейности рядко надвишават минималната работна заплата, твърдят от „Възраждане“.
„За съжаление не виждаме работодателите да бъдат стимулирани да увеличават възнагражденията, да подобряват условията на труд, да обучават български работници и да инвестират в механизация и по-висока производителност. Вместо това държавата улеснява вноса на работна ръка“, заяви Георги Хрисимиров.
Според него тази политика крие риск България да попадне в капана на средните доходи и да запази икономически модел, основан на ниско заплащане.
„Тази държавна стратегия държи икономиката ни основана на ниски заплати, а това рано или късно спира да работи, защото бизнесът винаги намира места с още по-ниски разходи за труд“, добави той.
Хрисимиров коментира и данните за наетите от трети държави в информационните технологии. По думите му през 2025 г. 80% от възнагражденията им са били около 3600 лева, 15% - между 5000 и 10 000 лева, а останалите 5% са получавали над 10 000 лева.
Според него тези нива не отговарят на средните възнаграждения на българските специалисти в сектора.
„През последните една-две години се наблюдава спад в търсенето на специалисти в тази сфера и много млади ИТ кадри срещат трудности при намирането на работа“, заяви Хрисимиров.
От „Възраждане“ предупреждават, че продължаващото улесняване на вноса на работници от трети държави може да затрудни българските граждани при намирането на работа с достойно заплащане.
