Когато в мразовитата сутрин на 8 февруари 1587 г. една крехка жена с властен поглед и гордо вдигната глава коленичи на дръвника в двора на шотландския замък Фотерингей, в Лондон целият кралски двор на Англия начело с легендарната Елизабет I затаява дъх и започва да се моли за собственото си спасение...
Дамата е облечена в ярко червена рокля – цвета на мъченичеството. Червено, за да се слее кръвта й с плата, когато палачът отреже главаат й. Червено, за да не ликува тълпата. Червено, защото тя е кралица. Мери Стюарт – последната романтична фигура на Ренесанса, родена за корона, обречена на буря.
Кралицата, която никога не е била просто жена
Мери се ражда през 1542 г. като кралица на Шотландия. Буквално – на шестия ден от живота си. Израснала във френския двор, тя носи финеса на Валоа, дързостта на Стюартите и онази опасна смесица от красота и власт, която кара мъжете да се влюбват, а държавите – да треперят.
Католичка в протестантски свят, законна наследница на английския трон в очите на половин Европа, тя е повече от монарх – тя е символ. И точно това я превръща в заплаха.
Пленницата, която не се пречупи
След бунтове, заговори и провалени бракове Мери търси убежище в Англия. Но вместо защита получава окови. Елизабет I – нейната братовчедка и владетелка на Англия, вижда в нея не гост, а съперник.
Започват 19 години плен. Деветнадесет години, в които Мери е държана в замъци, под непрекъснат надзор, превърната в жива икона за всички католици, мечтаещи за промяна. 19 години, в които Мери поддържа тайна връзка с бунтовници в Шотландия, опитвайки се да се измъкне и да си върне трона.
И когато „Заговорът на Бабингтън“ – план за убийството на Елизабет – е разкрит, писмата на Мери се оказват ключът към нейната гибел. Дали е участвала? Историците спорят. Но за Елизабет това е достатъчно.
Процесът, който няма как да завърши различно
През 1586 г. Мери е изправена пред съд – първият процес в Европа, в който монарх съди монарх. Тя отказва да признае легитимността му. Но присъдата е вече написана.
Смърт.
8 февруари 1587 – денят на червената рокля
Мери се отправя към дръвника на смъртта с походка на жена, която не се страхува. Под черната мантия, която сваля пред палачите, блесва яркочервената рокля. Тя се моли. Прощава. Коленичи.
Първият удар на брадвата е неточен. Вторият – също. Едва третият отделя главата ѝ.
Когато палачът я вдига, перуката пада – под нея косата е побеляла от години на плен. Тълпата ахва. Дори враговете ѝ са поразени от достойнството, с което умира.
Страховете на Елизабет
Легенди твърдят, че до края на живота си кралицата дева Елизабет I вярвала, че е прокълната заради убийството на жена с божествена кралска кръв. Истината е, че Елизабет I носи тежестта на екзекуцията на Мери Стюарт не като проклятие, а като морална рана, която никога не заздравява. Тя не вярва, че е преследвана от свръхестествена сила, но до края на живота си остава измъчвана от мисълта, че е нарушила неписан закон между короновани глави. В писмата и свидетелствата на съвременници личи страхът ѝ от това как историята ще я съди – не като силен монарх, а като кралица, подписала смъртната присъда на друга кралица. Тази вина я кара да се дистанцира публично от решението, да наказва свои служители и да настоява, че изпълнението е станало „без нейна воля“. Но зад политическите маневри стои едно по-дълбоко усещане: че с отсичането на главата на Мери Стюарт тя е прекрачила граница, която никоя жена на трона не би трябвало да прекрачва.
Срещата, която така и не се случва
Мери Стюарт и Елизабет I никога не са се срещали лично, въпреки че са били братовчедки и съдбите им са били драматично преплетени.
През 1562 г. е планирана среща между двете кралици в Нотингам, с идеята да се укрепят отношенията между Англия и Шотландия. Подготвени са дипломатически протоколи, дори театрални представления. Но срещата е отменена след кървавото клане в Васи, извършено от френски католици – събитие, което разпалва религиозното напрежение и прави срещата политически невъзможна.
Оттам нататък отношенията им се водят чрез писма – понякога хладни, понякога напрегнати, понякога почти лични. Но физическа среща така и не се случва.
Иронично, в литературата и киното двете кралици често са показвани в драматични сцени лице в лице – но това е художествена измислица. Историята избра да ги сблъска от разстояние.
Европа след удара на брадвата
Смъртта на Мери предизвиква буря. Католическият свят вижда в нея мъченица. Испания ускорява подготовката на Непобедимата армада. Англия се оказва в центъра на дипломатически пожар.
Но историята обича иронията. След смъртта на Елизабет именно синът на Мери – Джеймс VI – става крал на Англия. Династията Стюарт се възкачва на трона, който Мери никога не получава.
Наследството на една трагична кралица
Мери Стюарт остава в историята като жена, която живее между две корони, две религии и два свята. Кралица, която никога не се отказва от достойнството си.
И в онзи ден – 8 февруари 1587 г. – когато коленичи на дръвника в червено, тя не умира като пленница.
Умира като кралица.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
