Ако днес времето ни плаши, а снегът все ни хваща неподготвени, не бива да забравяме, че една страна знае какво е истински снежен апокалипсис, убил над 4000 души и изтрил цели села от лицето на земята. Когато на 3 февруари 1972 г. от небето над Иран започва да вали сняг, мнозина даже се радват. Държавата е със сух климат и обикновено снегът пада само в планинските райони.
Никой не подозира, че красивите снежинки ще доведат до невиждано бедствие. Разразява се най-смъртоносната снежна буря, регистрирана някога в човешката история. Идва от Кавказ и носи преспи, които не просто затрупват земята, а променят завинаги представите за климатични катастрофи.
Седем дни, в които небето се изсипва лавина
Февруари 1972 г. започва необичайно студено. Но никой не очаква онова, което предстои. В продължение на седем дни над Иран се излива не просто сняг, а бяла бездна. Ветровете достигат скорост, която превръща всяка снежинка в куршум. Температурите падат до минус 25 градуса.
Снегът не спира. Не отслабва. Не дава почивка.
В някои райони натрупванията достигат невероятните осем метра — височина, която поглъща къщи, дървета, животни, хора.
Това не е буря. Това е погребение под открито небе.
Села изчезват от картата
Най-тежко е положението в южните и западните части на страната — Лурестан, Кохгилуе и Бойер-Ахмад.
Там цели села престават да съществуват. Не метафорично — буквално.
В селото Шекар Абад загиват всички 100 жители.
В други населени места съдбата е същата: нито един оцелял.
Когато спасителните екипи най-сетне достигат до затрупаните райони, те не намират хора, които се борят за живот. Намират тишина.
Тишина, която говори повече от всяка статистика.
Битката за въздух и време
Иранската армия, доброволци и международни екипи се включват в спасителните операции. Но бурята е по-силна от машините, по-бърза от хората, по-безмилостна от всяка техника.
Хеликоптери не могат да излетят. Пътищата са изчезнали.
Снегът е толкова дълбок, че багерите се движат като в море от лед.
В някои райони спасителите копаят на ръка.
Търсят живот под осемметрови преспи.
Търсят чудо.
Но чудото не идва.
Когато природата напомня кой е господарят
Официалните данни говорят за над 4 000 загинали.
Историците и климатолозите определят бурята като най-смъртоносната снежна стихия, регистрирана някога.
Това бедствие променя начина, по който светът гледа на климатичните рискове.
Показва, че дори в райони, които не са известни с екстремни зимни условия, природата може да удари с невъобразима сила.
Иран започва да изгражда нови системи за ранно предупреждение, нови инфраструктурни стандарти, нови протоколи за реакция.
Но раните от 1972 г. остават — в паметта, в архивите, в картите, на които някои села вече ги няма.
Сняг, който промени света
Историята на тази буря е история за крехкостта на човешкия свят.
За това как за миг всичко може да бъде покрито, заличено, замлъкнало.
На 3 февруари 1972 г. снегът в Иран не просто пада. Той пренаписва граници, съдби и уроци.
И остава завинаги в историята като деня, в който зимата показа истинската си сила.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
