На 24 януари 1965 г. светът губи един от най-ярките си гласове. Уинстън Леонард Спенсър Чърчил – човекът, който преведе Великобритания през най-мрачните дни на Втората световна война, човекът, който превърна езика в оръжие, а волята – в стратегия. Отива си на 90-годишна възраст, оставяйки своя неподправен отпечатък върху Европа и целия свят.
Но Чърчил не е просто политик. Той е цяла епоха – противоречива, шумна, блестяща, понякога разрушителна, понякога спасителна. Епоха, която продължава да отеква и днес.
Ранните години - момчето от Бленъм, което мечтае за битки
Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. в Бленъм Палас – дом, подарен някога на неговия предшественик, херцога на Марлборо. Произхожда от аристократичен род, но детството му е белязано от дистанцията на родителите и жаждата за признание.
Той избира армията – не от дълг, а от приключенски дух. Сражава се в Индия, Судан и Южна Африка, а репортажите му от фронта го правят известен още преди да навърши 30. Писането е неговият втори живот – живот, който по-късно ще му донесе Нобелова награда за литература.
Политикът: възходи, падения и завръщане от пепелта
Чърчил влиза в политиката рано и шумно. През първите десетилетия на XX век той заема ключови министерски постове – от вътрешен министър до министър на финансите. Кариерата му е всичко друго, но не и гладка.
Един от най-големите му провали е операцията при Галиполи през 1915 г. – катастрофална кампания, която почти унищожава политическото му бъдеще.
Но Чърчил е човек, който не познава думата „край“.
На 10 май 1940 г., в деня, в който Хитлер нахлува в Белгия и Холандия, той става министър‑председател на Великобритания.
Това е моментът, в който историята среща своя човек.
Войната: гласът, който отказа да се пречупи
Чърчил не печели войната сам, но без него тя можеше да бъде загубена.
Той дава на Великобритания не само стратегия, но и дух.
Речите му – сурови, ритмични, почти поетични – превръщат отчаянието в решимост.
Той убеждава САЩ да се включат активно във войната, поддържа сложен съюз със Сталин и успява да задържи страната си на крака, когато в Европа падат една по една.
След победата през 1945 г. обаче британците го свалят от власт. Демокрацията е иронична.
Но Чърчил се завръща отново като премиер през 1951–1955 г.
Отношението му към България
Чърчил гледа на България през призмата на голямата геополитическа шахматна дъска.
По време на Втората световна война той възприема страната като съюзник на Германия и настоява за твърда линия спрямо София. Има серия остри изказвания срещу България.
Съществуват два военни мита. Първият е, че в реч пред парламента през 44-а година заявява, че ще превърне България в картофена нива, ако вземе грешната страна, вторият е, че пак в реч пред парламента, но през 1941 година, заявява, че ще обяви война на единствения народ, който си честити банята. Истината е, че в стенограмите от заседанията няма такива цитати. Но има други - през 41-ва година Чърчил разказва в парламента как е поканил българския посланик на вечеря, за да му обясни, че "цар Фердинанд ще се направи за посмешище пред целия свят, ако избере губещата страна".
След войната отношението му към България омеква. В мемоарите и речите му България присъства като малка, но горда държава, попаднала в орбитата на СССР – не по избор, а по историческа принуда.
Истината за мелнишкото вино: легенда, която се оказва… вярна
Историята, че Чърчил обичал мелнишко вино и му доставяли ежегодно по 500 литра, звучи като фолклор. Но е вярна и е подкрепена от множество независими източници.
Според публикации във VICE и специализирани винени издания, включително Bulwine и Wild Frontiers, Чърчил действително е бил почитател на мелнишкото червено вино, особено на сорта „Широка мелнишка лоза“. Твърди се, че поръчвал по две огромни бъчви годишно – над 500 литра – и продължил да го получава дори по време на Втората световна война.
Това е една от онези истории, в които легендата и истината се прегръщат.
Последните години: тишината след бурята
След 1955 г. Чърчил се оттегля от политиката, но не и от живота. Пише, рисува, пътува.
Умира на 24 януари 1965 г. – точно 70 години след смъртта на баща си.
Погребението му е едно от най-големите държавни погребения в историята на Великобритания – последно сбогом с човек, който отказа да се предаде.
15 от най-великите цитати на Уинстън Чърчил
1. Отговорността е цената на величието
2. Никога няма да стигнете до целта си, ако по пътя хвърлите камъни по всяко куче, което лае
3. Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат
4. Успех е способността да преминаваш от един неуспех към друг без да губиш въодушевление
5. Казано е, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра
6. Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: важно е смелостта да продължиш
7. Песимистът вижда трудност във всяка възможност; оптимистът вижда възможност във всяка трудност
8. Храбростта е това, което е нужно, за да станеш и да говориш; храбростта е и това, което е нужно, за да седнеш и да слушаш
9. Колкото по-назад можеш да погледнеш, толкова по-напред ще видиш
10. Аз съм оптимист. Не виждам голяма полза в това да бъда нещо друго
11. Империите на бъдещето са империите на разума
12. Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станало
13. Дипломатът е човек, който два пъти премисля, после нищо не казва
14. По-добре е да създаваш новините, отколкото да разказваш за тях
15. Моите вкусове са прости. Аз лесно се задоволявам с най-доброто
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
