Любопитно

Армията на безименните. Страшилищата, които промениха войните

На 9 март 1831 г. се ражда една легенда, жива и до днес

Армията на безименните. Страшилищата, които промениха войните

Раждането на една легенда

На 9 март 1831 г. Франция подписва документ, който ще промени военната история на света. Крал Луи-Филип създава нова формация – войска от чужденци, които да служат под френско знаме. Причината е проста и сурова: Франция започва завоевателната си кампания в Алжир и има нужда от армия, която да воюва далеч от Европа, без да разклаща вътрешния политически баланс.

Така се ражда Френският чуждестранен легион – армия за онези, които искат да изчезнат, да започнат отначало или да докажат себе си там, където единствената биография е тази, написана на бойното поле.

Армията на безименните

Легионът приема хора от цял свят. Бегълци, авантюристи, разочаровани войници, мъже, които бягат от миналото си или от самите себе си. Вратите са отворени за всички, стига да са готови да положат клетва за вярност към Франция. Името може да бъде сменено. Националността – забравена. Миналото – изтрито.

В Легиона човек не е това, което е бил. Той е това, което ще стане.

Първите битки – пясък, кръв и тишина

Алжир е първото бойно кръщение. Пустинята поглъща цели роти, но Легионът оцелява и се закалява. Следват Мексико, където през 1863 г. се ражда най-свещената легенда – Камерон. Малка група легионери, обкръжени от стотици мексикански войници, отказват да се предадат и се бият до последния човек. Оттогава Камерон е свещен ден – символ на чест, упорство и безусловна вярност.

Легендарният капитан

Изключително важна за Легиона е фигурата на капитан Жан Данжу, който придобива абсолютно митичен статут заради действията си по време на битката при Камарон по време на Втората война с Мексико от 1863 г.

Тогава Данжу е начело на отряд от 67 души, който се оказва заобиколен от 3000 мексикански войници с артилерия и кавалерия. Легионерите отказват на няколко пъти да се предадат и удържат позицията си до самия край, като самият капитан е застрелян докато окуражава своите подчинени.

Остават само двама души на крака, а в крайна сметка мексиканците губят няколкостотин убити и ранени. Цялата битка се превръща не само в символ за смелост на легионерите, а става повратен момент за целия Легион, който до този момент е бил подцеляван както от враговете, така и от собственото си командване.

През XX век Легионът влиза в най-кървавите конфликти на епохата – Първата световна война, Втората световна война, Индокитай, Алжир. В джунглите на Диен Биен Фу легионерите се превръщат в мит, а в Алжир – в армия, която воюва в сенките на политическия разпад.

Традиции, които не се променят

Легионът е известен със своята желязна дисциплина и странни, почти ритуални традиции. Маршът им е по-бавен от този на всички други армии – 88 крачки в минута, вместо 120. Брадите са позволени, но само ако са поддържани. Празникът Камерон се чества с реликва – дървената ръка на капитан Данжу, символ на непоклатимата чест.

Легионерът живее просто, тренира жестоко и се подчинява безусловно. Това е армия, в която слабите си тръгват сами, а силните остават завинаги.

Забранените татуировки

Френският чуждестранен легион има своя татуировка, но тя не е задължителна, нито официално регламентирана. Това е по-скоро традиция, родена от самите легионери, отколкото от командването. Най-разпознаваемата татуировка е скорпионът. Той символизира пустинята, първите кампании в Северна Африка и идеята за войник, който е малък, но смъртоносен. Скорпионът се татуира най-често на рамото, ръката или гърдите. Тази татуировка е толкова разпространена, че в много страни, включително и България, по нея разпознават бивши легионери.

Но легионът е много строг към екстремистки, расистки, криминални или политически татуировки.
При постъпване такива се премахват хирургично или кандидатът не се приема.

Легионът днес – войници на новия свят

Днес Френският чуждестранен легион е модерна, високоподготвена част от френската армия. Участва в операции в Сахел, Мали, Чад, Централноафриканската република, Ирак и Сирия. Легионерите са първите, които Франция изпраща в горещи точки – от борба с тероризма до стабилизационни мисии.

Вратите му остават отворени. Всеки мъж между 17 и 40 години може да кандидатства. Няма значение откъде идва, какво е работил, какво е направил. Важното е какво може да понесе.

Заплатата започва от около 1400 евро месечно, но истинската награда е друга – след 7 години служба легионерът може да получи френско гражданство. А след 15 – пенсия.

Безмилостната селекция

Легионът пак се счита от много осъдени като място за втори шанс, но сега Интерпол асистира в извършването на известно пресяване. Присъди и осъждания не са бариера, стига да не става въпрос за изнасилвания, убийства или трафик на наркотици.

Така че записването е лесната част - подаване на документи в един от двата центъра за записване в Париж и Обан, които по стара традиция работят денонощно 365 дни в годината (за да могат да приемат всеки един търсещ убежище или последно спасение), и преминаване през лесен физически и медицински тест.

След това обаче започва 30-дневен тежък период на селекция, през който се правят различен тип тестове за оценка на качествата и мотивацията на кандидата. Ако, всичко премине успешно, той получава 5-годишен договор за служба и преминава към периода на обучение.

Реално само един от осем души получава предложение за договор и може да се похвали, че е преминал през селекцията. Всяка година кандидатите са над 8000, а приетите - едва малцина.

В момента корпусът е с численост от 9000 души (без преминаващите обучение) от близо 150 държави.

Много от тях идват от държави в Африка и Южна Америка, търсейки възможност да получат френско гражданство.

Други пък след службата си стават държавни глави.

Такъв точно е случаят на президента на Гвинея Мамади Думбия. След като служи с Чуждестранния легион в Афганистан, се завръща в родината си като началник на специалните части, а през октомври 2021 г. извърши държавен преврат и пое контрола над страната.

Армията, която дава втори шанс

Френският чуждестранен легион е повече от военна единица. Той е убежище, наказание, дом, легенда. Място, където мъжете от цял свят се срещат на границата между живота и смъртта и се учат да бъдат братя.

Това е армията на онези, които нямат минало, но търсят бъдеще.
Армията, която не пита кой си бил, а кой можеш да станеш.
Армията, която превръща изгубените в легенди.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай