Кампо де’ Фиори - огнената сцена
На 17 февруари 1600 г. Рим се буди под сивото зимно небе. Кампо де’ Фиори - шумният пазарен площад, този ден е необичайно притихнал. В центъра му се издига дървен кол, около който монаси шепнат молитви, а войници държат тълпата на разстояние.
Пред тях стои мъж на 52 години - не младият, почти романтичен образ от гравюрите, а човек, зловещо изтерзан през 8 години затвор и разпити и опити да се отрече от себе си. Желязна скоба притиска устата му, за да не произнесе последна реч.
Джордано Бруно — монах, философ, космолог, поет, човек, който дръзва да мисли отвъд границите на своя век.
И точно заради това е прикован...
От Нола до Европа - раждането на един непокорен ум
Бруно е роден през 1548 г. в Нола, близо до Неапол. На 17 години постъпва в доминиканския орден - място, което би трябвало да му даде духовен дом, но вместо това се превръща в първата му клетка.
Още като млад монах той премахва изображенията на светци от килията си, чете забранени книги, поставя под съмнение догми, които никой не смее да докосне.
Преследван за „непочтителни идеи“, той бяга от манастира и започва дългото си странстване из Европа. Преподава в Женева, Тулуза, Париж, Лондон, Оксфорд, Витенберг. Навсякъде предизвиква възторг и раздразнение.
Някои го наричат учен, други - еретик, трети - поет, който се преструва на философ.
Но едно е сигурно: той е човек, който не може да бъде затворен в рамка.
Учен или пророк на нова космология
Спорът дали Бруно е истински учен продължава и днес. Той не работи с телескопи, не прави експерименти, не оставя математически формули. Неговите трактати - над 30 на брой, са написани в стил, който съчетава философия, поезия, метафизика и космология.
И въпреки това той защитава две дисертации - нещо, което в XVI век изисква строга проверка и одобрение.
Да, Бруно не е учен в модерния смисъл. Но е мислител, новатор и визионер, който формулира идеи, които науката ще потвърди векове по-късно.
Космосът на Бруно: Безкрай, множество светове и разрушени догми
Бруно е първият, който заявява категорично:
Вселената е безкрайна.
Звездите са други слънца.
Около тях обикалят други светове.
Някои от тях може да са населени.
Това не е просто научна хипотеза - това е революция. Той отхвърля идеята за космическа йерархия, за център на света, за привилегировано място на човека.
Хелиоцентризмът на Коперник му служи като философска опора, но Бруно отива много по-далеч. Докато Коперник говори за подредба на планетите, Бруно говори за безкрайност, множество светове и космическа свобода.
Това е мисъл, която XVI век не може да понесе.
Еретикът! Какво всъщност му вменява Инквизицията
Популярният мит гласи, че Бруно е изгорен заради хелиоцентризма.
Истината е по-сложна и по-мрачна.
В обвинителния акт няма нито дума за движението на Земята около Слънцето.
Инквизицията го съди за нещо много по-опасно: той подкопава християнската догматика.
В донос от 1592 г. са описани негови твърдения, които за Църквата са неприемливи:
– Христос не е божествен по природа
– чудесата му са мними
– няма непорочно зачатие
– няма Страшен съд
– душите се прераждат
– монасите, които вземат пари, позорят света
Това не са научни идеи. Това е философско-теологичен бунт.
Бруно не е атеист, но вярва, че религията трябва да бъде свободна от догми.
Това е достатъчно, за да бъде обявен за „неразкайващ се и непреклонен еретик“.
Осем години тишина и един отказ да се преклони
Процесът срещу него продължава осем години. Инквизиторите се опитват да го накарат да се отрече от възгледите си.
Той отказва. Когато му съобщават присъдата, Бруно произнася думите, които историята пази:
„Да изгориш, не значи да опровергаеш.“
Това е гласът на човек, който знае, че мисълта му ще надживее пламъците.
Огънят и след това
На 17 февруари 1600 г. Бруно е изгорен - наказание, запазено за еретици.
Тялото му изчезва в пламъците, но идеите му остават.
През 1889 г. на мястото на кладата е издигнат паметник — мрачен, строг, с качулка, обърната към Ватикана.
И до днес Църквата не е реабилитирала Бруно.
За папството той остава еретик.
За света — символ на свободната мисъл.
Наследството на човек, който видя бъдещето
Днес, когато телескопите откриват хиляди екзопланети, когато говорим за живот извън Земята, когато Вселената се оказва по-голяма, отколкото можем да си представим, ние всъщност вървим по следите на Бруно.
Той не е просто жертва на Инквизицията.
Той е първият човек, който дръзва да мисли космоса като безкрайност.
И заради това го изгарят.
Но не успяват да го опровергаят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
