Чудо в лабораторията - материалът на бъдещето
На 5 февруари 1909 г. в лабораторията си в Йонкърс, Ню Йорк, белгийският химик Лео Бекеланд прави демонстрация, която изглежда почти банална: показва на група индустриалци едно тъмно, твърдо, леко лъскаво вещество. Нищо в него не подсказва, че човечеството току-що е прекрачило граница, от която няма връщане.
Материалът получава името на създателя си - бакелит, първата истинска синтетична пластмаса. Не копие на природата, а нещо напълно ново.
Бекеланд е убеден, че е създал материал на бъдещето. И е прав — само че бъдещето, което отключва, е много по-сложно, отколкото самият той може да си представи.
Кой е Лео Бекеланд?
Лео Бекеланд е от онези редки фигури, които съчетават научния ум с предприемаческия инстинкт. Роден през 1863 г. в Гент, Белгия, той завършва химия още на 21 години и бързо се превръща в едно от най-ярките млади имена в европейската наука. Но амбицията му е по-голяма от академичната кариера — през 1889 г. заминава за Съединените щати, където вярва, че може да превърне знанията си в индустриална революция.
Първият му голям удар не е бакелитът, а… фотографията. Бекеланд изобретява „Velox“ — фотохартия, която може да се проявява при изкуствено осветление. Това е огромен пробив за времето си и през 1899 г. той продава патента на „Eastman Kodak“ за сума, която днес би се равнявала на милиони. Сделката го прави богат човек и му дава свободата да се посвети на следващата си голяма мечта: създаването на нов материал, който да промени индустрията.
Химикът легенда
Така се ражда бакелитът — откритие, което не просто му носи още по-голямо богатство, но го превръща в легенда. Бекеланд основава собствена компания, „General Bakelite Company“, и десетилетия наред контролира производството на първата синтетична пластмаса в света. До края на живота си той остава символ на модерната химия — човекът, който отвори вратата към ерата на пластмасите.
Съдбата му е спокойна и почти буржоазна: след като се оттегля от бизнеса през 1939 г., Бекеланд прекарва последните си години в научни пътувания, яхтинг и писане. Умира през 1944 г. в Бийкън, Ню Йорк — богат, уважаван и напълно убеден, че е подарил на човечеството материал на бъдещето.
Той не доживява да види тъмната страна на собственото си откритие — планетата, задушена от пластмаса.
Какво всъщност е бакелитът
Бакелитът е резултат от реакцията между фенол и формалдехид — два химикала, които при правилни условия се свързват в твърда, неразтворима, топлоустойчива маса. Това е първият материал, който не просто се формова, а се „втвърдява завинаги“.
Той не се топи. Не се разлага. Не се връща към първоначалните си съставки.
Това е ключът към неговата революционност — и към бъдещата катастрофа.
Бакелитът е идеален за електрически изолации, дръжки на уреди, телефонни корпуси, радиа, автомобилни части, бижута, играчки. Той е евтин, стабилен, безопасен и може да се произвежда в огромни количества.
Скоро след откритието му започва истинска индустриална златна треска. Появяват се фабрики, патенти, нови продукти, нови милиардери, концерни, които управляват света. Пластмасата става символ на модерността — материалът, който обещава свят без ограничения.
Защо пластмасата не се разгражда
Тайната е в химичните връзки. Синтетичните пластмаси са изградени от дълги, стабилни полимерни вериги, които природата не разпознава. Микроорганизмите, които разграждат дърво, кожа, хартия или храна, просто нямат „инструментите“, за да атакуват тези изкуствени молекули.
Затова пластмасата не се разпада като органичните материали.
Тя се раздробява — на по-малки и по-малки частици, но остава в околната среда столетия.
Бекеланд създава материал, който не умира.
И в това се крие трагедията.
Триумфът, който се превърна в капан
След бакелита идват нови пластмаси — полиетилен, PVC, полистирен, найлон. Светът се влюбва в тяхната лекота, евтинията, удобството. Пластмасата става навсякъде: в кухнята, в колата, в болницата, в детската стая.
Тя демократизира потреблението.
Прави индустрията по-бърза.
Прави производителите богати.
Но никой не мисли за последствията.
Никой не пита какво става с пластмасата след употреба.
Никой не подозира, че тя ще се превърне в най-големия екологичен проблем на XXI век.
Пластмасовият апокалипсис
Днес, повече от век след откритието на бакелита, човечеството живее в свят, буквално покрит с пластмаса.
В океаните вече плуват над 170 трилиона парчета пластмаса — микроскопични, невидими, но смъртоносни.
Всяка година в моретата попадат около 11 милиона тона пластмасови отпадъци.
Всяка минута се купуват 1 милион пластмасови бутилки.
Всяка година се използват около 5 трилиона найлонови торбички.
Само 9% от всички произведени пластмаси в историята са били реално рециклирани.
Океаните се задъхват.
Костенурките бъркат найлоновите торбички с медузи.
Птиците умират с кореми, пълни с капачки.
Рибите поглъщат микропластмаса, която после се озовава в човешката кръв.
Това е наследството на едно откритие, което преобърна света, роди милиардери, но отрови океана.
И ако началото на пластмасовата ера е дело на един човек, краят ѝ — или спасението — зависи от всички нас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
