Колосът, който не приличаше на никоя друга подводница
На 18 февруари 1942 г. Атлантическият океан поглъща една от най-необичайните машини, създавани някога от човешки ръце. Френската подводница „Сюркуф“ - дълга над 110 метра, въоръжена с две тежки 203-милиметрови оръдия, с хидроплан в хангара и екипаж, по-голям от този на малък крайцер, е била инженерна фантазия, превърната в реалност.
Създадена през 30-те години като символ на френската морска мощ, тя е била едновременно подводница, артилерийска платформа и разузнавателен кораб. Нито преди, нито след това светът е виждал подобен хибрид.
Но величието ѝ не я спасява.
В нощта на 18 февруари тя изчезва край Панама - без сигнал, без отломки, без свидетели.
Така започва една от най-големите морски загадки на Втората световна война.
Последният курс - от Бермудите към неизвестното
След капитулацията на Франция през 1940 г. „Сюркуф“ преминава към силите на Свободна Франция. Но недоверието между съюзниците е осезаемо. Част от екипажа е лоялен на Виши, друга част — на Дьо Гол. Напрежението е толкова силно, че британците временно задържат подводницата, а американците я наблюдават с подозрение.
В началото на 1942 г. „Сюркуф“ получава нова мисия: да отплава към Тихия океан и да се присъедини към съюзническите операции срещу Япония. На 12 февруари тя напуска Бермудите. На 18 февруари, в тъмнината край Панама, следите ѝ се губят.
Оттук започват легендите.
Официалната версия: сблъсък с американски товарен кораб
Според американските архиви товарният кораб „Thompson Lykes“ се блъска в „неидентифициран обект“ в нощта на 18 февруари. Ударът е силен, водата се разтваря, а тъмнината поглъща всичко.
Вашингтон заключава: това е била „Сюркуф“. Подводницата е разкъсана и потъва мигновено.
Но тази версия има проблеми.
Няма открити отломки.
Няма тела.
Няма категорични доказателства.
И най-важното — ударът е бил описан като „лек“, несъвместим с унищожаването на гигант като „Сюркуф“.
Така се раждат алтернативните хипотези.
Версия втора: приятелски огън от американски самолети
Няколко свидетелства от американски пилоти, разсекретени десетилетия по-късно, говорят за възможна погрешна атака срещу „вражеска подводница“ в същия район и в същата нощ.
Според тази хипотеза „Сюркуф“ е била взета за японски кораб и унищожена от въздуха.
Това би обяснило липсата на отломки — директна бомбардировка би могла да разкъса корпуса и да го изпрати на голяма дълбочина.
Но и тук липсват доказателства.
Нито един доклад не споменава категорично френска подводница.
Версия трета: германска атака
Някои историци предполагат, че „Сюркуф“ може да е попаднала на германска U-лодка.
Но германските архиви са педантични — и никъде не се споменава подобен успех.
Освен това районът около Панама е бил далеч от зоните на действие на немските подводници през февруари 1942 г.
Тази версия е малко вероятна, но не напълно изключена.
Версия четвърта: вътрешен бунт
Това е най-мрачната хипотеза. Според някои френски офицери, служили в Свободна Франция, напрежението на борда е било огромно. Част от екипажа е симпатизирал на режима във Виши, където се помещавало марионетното правителство на маршал Петен, друга част — на Дьо Гол.
Съществува теория, че е избухнал бунт, довел до саботаж или бойни действия вътре в самата подводница.
Но и тук няма доказателства.
Само слухове, родени от политическата буря на времето.
Версия пета: тайна мисия, която никой не признава
Това е най-упоритата легенда. Според нея „Сюркуф“ е била изпратена на секретна операция — или за прехвърляне на агенти, или за доставка на оръжие, или за наблюдение на френски колонии, колебаещи се между Виши и Свободна Франция.
Ако това е вярно, подводницата може да е била унищожена в зона, където не е трябвало да бъде.
И затова истината е била прикрита.
Нито Париж, нито Лондон, нито Вашингтон някога признават подобна мисия.
Но липсата на прозрачност само подхранва легендата.
Най-новите хипотези: какво казва модерната наука
През последните години океанографи и военни историци използват нови методи — сонари, подводни дронове, анализ на теченията и реконструкции на маршрути.
Най-новата научна хипотеза гласи, че „Сюркуф“ вероятно е потънала след комбинация от сблъсък и вътрешна експлозия.
Според този модел товарният кораб може да е ударил подводницата в момент, когато тя е била частично на повърхността. Ударът е повредил резервоарите или торпедните камери, а последвал взрив е изпратил кораба на дъното за секунди.
Това би обяснило липсата на отломки — експлозията е могла да разкъса корпуса и да го разпръсне на голяма дълбочина.
Но докато не бъде открито мястото на потъването, всичко остава в сферата на вероятностите.
Машината, която се превърна в легенда
„Сюркуф“ е повече от подводница.
Тя е символ на амбицията на една флотилия, на хаоса на една война и на мистерия, която отказва да бъде разкрита.
Океанът пази тайната ѝ вече повече от осем десетилетия.
И може би точно това я прави толкова притегателна — история, в която инженерният гений, политическите интриги и човешката трагедия се срещат в една точка, някъде в тъмните води край Панама.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
