При нас от години теорията и практиката вървят ръка за ръка, казва проф. д-р Миглена Темелкова - ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България
- Проф. Темелкова, пазарът на труда се променя бързо, а разликата между търсените и остаряващите професии става все по-видима, включително и по отношение на доходите. Това поставя въпроса доколко образователната система гледа напред. Кои професии ще бъдат най-търсени и най-добре платени през следващите 10–15 години и как университетите подготвят студентите за тях?
- Най-търсени ще бъдат професиите на бъдещето – тоест, интердисциплинарно подготвените специалисти ще бъдат най-ценни за пазара на труда и най-високо платени. Затова и нашите специалности са мултидисциплинарни – например инженерните ни специалности „Телемедицина“, „Софтуелно проектиране в медицината“, „Киберсигурност в бизнеса“, „Дигитално предприемачество и изкуствун интелект“, „Мениджмънт и изкуствен интелект“, „Комуникационни системи за организация на въздушното движение“.
- Все по-често младите хора се сблъскват с разминаване между академичните знания и реалните изисквания на работодателите. Практиката, стажовете и контактът с бизнеса се оказват решаващи. Как университетът превръща една специалност в реална и успешна кариера чрез връзката си с пазара на труда?
- При нас от години теория и практика вървят ръка за ръка. Наред с теоретичния материал, в нашето обучение сме привлeкли ментори от реалния бизнес. Те водят лекции и практически занятия и така привнасят в реалния учебен процес примери от практиката. От друга страна, стажовете и практиките си нашите студенти провеждат в стотиците компании, които са наши партньори – т.е. студентите реално работят и така влагат наученото на теория в реален работен процес. В резултат на това, студентите ни при завършването си са готови за предизвикателствата на пазара на труда и са много по-конкурентни от колегите си от други университети, включително и от младежи, завършили в чужбина.
- Изкуственият интелект вече не е бъдеще, а ежедневие, което променя начина на работа във всички сектори. Това поставя под въпрос кои умения ще останат устойчиви във времето. Кои знания и компетентности ще направят младите хора незаменими в епохата на AI и как образованието отговаря на тази промяна?
- Мултидисциплинарните знания и умения ще бъдат безценни в епохата на изкуствен интелект, холограми и вече реални опити за телепортиране на материя. Днес икономистът, който няма дигитална компетентност, е безработен. Инженерът, който не познава и други научни области, е почти нереализуем на пазара на труда. Затова нашите инженери получават интердисциплинарна подготовка – например базови знания по медицина и специализирани познания в инженерството, базови знания по управление и специализирани знания за поддръжка и програмиране на базите на изкуствения интелект.
- Все повече студенти търсят възможност да получат образование у нас, което да им отвори врати по целия свят. Международните програми и обучението на английски играят ключова роля. Как българските университети гарантират, че дипломите им имат реална стойност и признание извън страната?
- Реализацията на студентите доказва, че българската диплома е конвертируема на глобалния трудов пазар. Затова и редица чужди компании търсят български инженери, химици, физици. Болниците на Европа се състезават за нашите медици. В никакъв случай българското висше образование не е по-лошо от чужбинското. Който твърди обратното, хули българските университети и няма реална представа колко добро образование дават те.
- Качеството на образованието все по-често се измерва не само с лекциите, но и със средата – кампус, лаборатории, иновации и студентски живот. Това влияе пряко върху развитието на младите хора. Как университетската среда допринася за личния и професионалния успех на студентите отвъд учебния план?
- Доказано е още от Дарвин, че средата определя до голяма степен кои качества от генофонда си ще прояви индивида в развитието си. Същото важи и за условията, съпътстващи обучението в университета. Висшето училище по телекомуникации и пощи разполага с реновирани само преди месеци общежития, съвременни лаборатории, зали, аудитории, обзаведени от най-големите ИТ и телекомуникационни компании - глобални лидери. Само след броени месеци ще завърши и изграждането на кампуса на университета, който ще добави стойност от гледна точка на инфраструктура, условия на живот и учене.
- Историята показва, че водещите университети често формират бъдещите лидери в политиката, бизнеса и обществения живот. Успешните примери имат силно възпитателно значение. Каква е ролята на университетите във формирането на лидери и как успешните им възпитаници влияят върху доверието към образованието днес?
- Живеем във време, характеризиращо се с криза в лидерството. Изграждането на лидери е задача и на семейството, и на обществото, и на образователната система. Всеки индивид прекарва при формирането на характера и ценностите си най-дълго време в образователните институции – ясла, детска градина, училище, университет. Затова и тези институции са най-важни при формирането и изграждането на бъдещите лидери.
От тях зависи капацитета, бъдещето и развитието на нацията. Затова и в нашия университет дисциплините, свързани с лидерството, присъстват във всяка специалност.
Имаме и две магистърски програми, изграждащи лидери – „Смарт лидерство“ и „Дигитално лидерство“.
- В публичното пространство често се налага тезата, че българското висше образование е по-слабо от това в чужбина, въпреки че български кадри се реализират успешно в международни компании и институции. Това създава разминаване между възприятия и факти. Каква според вас е реалната позиция на българското висше образование в глобален план и защо у нас то продължава да бъде подценявано?
- Паисий е попитал отдавна „Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?“
Народопсихологията ни е такава – все чужбинското е по-хубаво. Това обаче не може да се отнесе към висшето ни образование. Българското висше образование е система от школи, градена десетиления и надграждаща знанията на обучаемите постепенно, систематично и балансирано.
Заподаноевропейските университети акцентират върху самоподготовката, докато при нас по пътя към познанието студентът върви ръка за ръка с преподавателите си. Това прави нашето образование по-добро и с по-висока усвояемост в сравнение с образованието в редица други държави.
- Инженерните специалности все по-ясно се очертават като гръбнак на икономиката на бъдещето, особено в условията на дигитализация и индустрия 4.0. В същото време дефицитът на инженери се задълбочава. Каква е ролята на висшите технически училища, и конкретно на Висшето училище по телекомуникации и пощи, за преодоляване на този недостиг?
- Инженерството най-често е гръбнак на иновациите и технологиите в икономиката.
Нашият университет дава инженерни кадри на редица сектори от икономиката, а възнагражденията, които получават нашите студенти, още докато работят са по-високи от тези на техните преподаватели. Това означава, че нашите кадри се търсят от компаниите.
Интересът към нашите специалности превишава реалния прием, който ни е разрешен от министерството. И тук е абсурдът – ограничава се приемът в университети, чиито специалности са търсени и дефицитни на пазара на труда, а в същото време има специалности в други университети, които стоят празни. Несъвършен е моделът за управление на висшето образование у нас!
- Все по-често се говори за необходимостта научните разработки да имат практическо приложение и измерим икономически ефект, а не да остават затворени в академичните среди. Това променя и ролята на докторантите. Как университетите могат да гарантират, че научните изследвания и докторантските разработки ще се превръщат в реални продукти, технологии и бизнес модели?
- Нашите практико-приложни научни проекти са изцяло по поръчка на бизнеса и влизат веднага в полза на компанията, която ни е възложила определена задача. Затова и компаниите инвестират стотици хиляди евра годишно в лаборатории и зали в нашия университет. Благодарение на тази връзка между нас и бизнеса, ние създаваме специалности без аналог в друг български университет. Точно от подобна разработка се роди идеята за инженерите по телемедицина и по софтуерно проектиране в медицината и днес Висшето училище по телекомуникации и пощи е единственото в страната, което обучава по тези специалности, които носят на завършилите ги месечен доход от десетки хиляди.
- Навлизането на изкуствения интелект поставя не само технологични, но и етични и ценностни въпроси, които досега рядко са били част от инженерното образование. Това изисква нов тип академичен подход. Къде според вас трябва да бъде границата между технологичното развитие на AI и моралната отговорност на университетите, които подготвят бъдещите му създатели?
- Точно водени от морално етични стандарти създадохме и първата, и все още единствена в страната специалност „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект“, защото тя дава не само инженери предприемачи в дигитална среда, но и инженери, поддържащи, коригиращи и настройващи базите данни на системите на изкуствения интелект. Тя дава хората, които стоят зад изкуствения интелект и които му задават не само информационната, но и морално-етичната рамка, от която не бива да излиза.
- Международните класации и интересът на чуждестранни студенти зависят не само от качеството на образованието, но и от разпознаваемостта на страната като образователна дестинация. Това излиза извън рамките на отделните университети. Трябва ли видимостта на българските университети в чужбина да се превърне в национална политика и каква да бъде ролята на държавата в този процес?
- Една птичка може ли да направи пролет? А един университет може ли да пробие сам на глобалния образователен пазар, на който кандидат-студентите и родителите им бъркат България с Украйна, Румъния, Северна Македония... Потребна е целенасочена държавна политика за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация и в износител на висше образование. Но българското министерство на образованието от години пасува по тази важна стратегическа цел, която може да носи не само приход в страната ни, но и нови трудови, интелектуални човешки ресурси.
Традиция и иновации в 21-ви век
Висшето училище по телекомуникации и пощи е най-старото специализирано висше училище у нас в областта на телекомуникациите, а днес подготвя инженерни кадри, които са конкурентни не само на българския, но и на международния пазар. Пет са ключовите конкурентни предимства на университета: уникални специалности, баланс между теория и практика, интердисциплинарност, адаптивни учебни планове и реално присъствие на бизнеса в обучението.
Висока реализация
Над 90% от студентите работят по специалността си още по време на обучението. Университетът поддържа партньорства с над 50 компании, които инвестират в съвременни лаборатории, софтуер и оборудване.
Завършилите ВУТП са сред най-високо платените млади инженери в България.
77% от студентите биха препоръчали университета на свои познати.
85% от завършилите бакалаври продължават в магистърските програми на институцията.
Поглед напред
ВУТП е първият държавен универститет, който открива специалност “Киберсигурност“ в България (2018 г.). От тогава досега там са обучени стотици специалисти, които успешно намират реализация и добре платена работа в държавни структури, частни компании, банки, телекоми и международни ИТ корпорации. Обучението съчетава теория и практика, давайки на студентите реални умения, с които да навлязат уверено в един от най-перспективните и динамични професионални сектори днес. Пазарът оценява високо тези умения – специалистите по киберсигурност са едни от най-добре платените ИТ кадри, а търсенето на такива експерти продължава да расте всяка година. Компаниите се състезават за квалифицирани кадри, което дава отлични възможности за кариерно развитие както в България, така и в чужбина.
ВУТП е и първият универститет в България, който предлага интердисциплинарни специалности. Високо платени, качествено подготвени и с широкопрофилни знания, умения и компетенции ще са авиационните инженери на бъдещето. Точно такива инженери създават Висшето училище по телекомуникаци и пощи и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в гр. Долна Митрополия в своята съвместна бакалавърска специалност "Комуникационни системи за обслужване на въздушното движение".
Иновативен образователен продукт, който отговаря на световните предизвикателства на дигитализацията и роботизацията в медицината – специалността „Телемедицина“ – разработват ВУТП и Медицински университет – Плевен (МУ-Плевен) от 2022 г. В новата хибридна специалност се обучават специалисти за една от професиите на бъдещето – инженер по телемедицина.
Завършилите специалността „Софтуерно проектиране в медицината“, в която Висшето училище по телекомуникации и пощи обучава съвместно с Медицинския университет в Пловдив, придобиват професионална квалификация „инженер“ в областта на управлението и поддръжката на интелигентни и роботизирани приложения за нуждите на медицината и здравеопазването.
Защо кандидат- студентите предпочитат ВУТП?
модерно и актуално образование
силна практическа подготовка
реализация и високо заплащане след завършване
гъвкави учебни графици за работещи студенти
настаняване в собствени общежития
облекчени административни процедури по кандидатстване онлайн
кампус с удобства и бърз достъп до София
ИЗБЕРИ СРЕД ТОП СПЕЦИАЛНОСТИТЕ:
ОБРАЗОВАТЕЛНО - КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „БАКАЛАВЪР“
Компютърни технологии
Киберсигурност на комуникационните технологии
Киберсигурност в бизнеса
Телекомуникационни технологии
Софтуерно проектиране в медицината
Телемедицина
Комуникационни системи за управление на въздушното движение
Дигитално предприемачество и изкуствен интелект
Дигитално предприемачество и високи технологии
Дигитална публична администрация
ОБРАЗОВАТЕЛНО - КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН „МАГИСТЪР“
Смарт лидерство
Управление на услуги
Мобилни комуникации и интернет
Дигитално лидерство
Информационни технологии
Communication Networks And Cyber Crime Investigation
Университетът разполага със собствени общежития, разположени в непосредствена близост до учебните сгради. Около кампуса има парк, спортна зала, магазини и пространства за развлечения, а достъпът до центъра на София е улеснен.
За повече информация, графици за кандидатстване и изпити:
За контакти: Учебен отдел, ВУТП:
(02) 86 21 034: +359 888 793 781
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
