В съвременния свят, наситен с технологии, програмирането за деца се превръща в нещо повече от придобиване на технически умения. То е инструмент за изграждане на логическо мислене, устойчиво внимание и умение за справяне с провалите. Това каза Николай Цонев, Основател и Мастър Франчайзодател на Logiscool България, в предаването „UpDate“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Основният фокус при обучението по програмиране за деца не е единствено в развиването на академичните познания, а и в изграждането на така наречените меки умения. Според събеседника това включва способността на децата да се концентрират за по-дълъг период върху конкретен проект, да разбиват големите задачи на по-малки стъпки и да работят ефективно в екип. Програмирането обединява тези комплексни умения по естествен начин.
„Статистиката за задържането на човешкото внимание е тревожна“, коментира гостът. Ако през 2004 година средната продължителност на фокуса при работа с дигитални устройства е била около 150 секунди, то в момента тя е намаляла до едва 47 секунди.
Децата не са изключение от тази тенденция. Чрез създаването на код обаче те се трансформират от пасивни обекти на алгоритмите и консуматори на съдържание в активни субекти, които създават и променят дигиталната среда.
Геймификация и преодоляване на страха от грешки
Обучителната програма залага на сегментиран подход. Първата стъпка е децата да си представят „голямата картина“ и крайната цел. Втората е разбиването на задачата на съставни части, а третата е така нареченото „дебъгване“ (отстраняване на грешки).
Дебъгването означава да не се страхуваме от това, че може да не се получи. А всъщност неполучаването е само стъпката към получаването и към крайния резултат.
Над 85% от родителите отчитат, че след като децата започнат да се занимават с програмиране и STEM методологии, страхът им от провал значително намалява. Геймификацията играе ключова роля за задържане на интереса. Когато учениците управляват герой в игра и виждат пряката връзка между своите команди и действията на екрана, те навлизат в състояние на „поток“ (flow). Според Цонев им позволява да се фокусират върху крайния резултат за дълго време, игнорирайки разсейващите фактори.
Влияние върху образованието и когнитивните умения
Заниманията с програмиране оказват положително влияние и върху представянето в традиционното училище. Средата средата, в която децата са обградени от връстници със сходни интереси, е мотивираща“, обясни събеседникът.
Подобрената концентрация помага при усвояването на абстрактни науки като математика и физика, както и при изучаването на чужди езици, тъй като програмирането само по себе си е вид език. Развиват се и изпълнителните (екзекутивни) умения – планиране, делегиране и определяне на посоката на развитие на даден проект.
Цонев поясни, че геймификацията отдавна е част и от традиционното образование, но навлизането на изкуствения интелект (AI) налага нови адаптации. Образователната система трябва да е гъвкава, за да отговори на динамичните промени в света.
Ролята на родителите и „смисленото използване“
Ключов фактор за успеха на децата е ангажираността на родителите. Те не трябва да са просто пасивни наблюдатели, а да стимулират „смисленото използване“ на технологиите. Вместо безцелно скролване, децата могат да бъдат насочвани да рисуват, да създават съдържание или да четат на своите устройства.
Според госта подходящата възраст за започване на подобни занимания е около 6-7 години. Това е моментът, в който родителите трябва да дадат личен пример и да покажат, че таблетите и телефоните не са просто средства за развлечение. Статистиката сочи, че когато родителите инвестират време в насочване на децата, рискът от дефицит на внимание и пристрастяване към социалните мрежи намалява значително.
В заключение експертът подчерта, че частните школи и извънкласните инициативи няма да изместят традиционното образование, а ще продължат да го допълват, давайки по-конкретен фокус и умения, необходими за съвременния свят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
