Беше време, когато световната сцена представляваше изискан бал с маски, на който се играеха сложни виенски валсове.
Но макар Доналд Тръмп да продължава да строи най-скъпата бална зала, светът, който дойде с него, повече прилича на корпоративна заседателна зала, в която сделките вървят една след друга, а суверенитетът не се измерва с идеологическа коректност, а в барели, чипове и редки метали.
В Новия световен ред Тръмп не просто участва, той раздава картите и определя правилата. He calls the shots, както обичат да казват технологичните милиардери, когато го съпровождат в знаковите му визити из планетата.
Едва ли някой си е представял, че международната архитектура, изграждана от края на Втората световна война, ще бъде така скоростно демонтирана от Тръмп.
Тектоничната промяна е безспорен факт. Свидетели сме на края на безусловните военни гаранции, многостранната дипломация се срина заедно с доверието в международните организации, а митата се превърнаха в основен инструмент за икономически протекционизъм.
Принципите на либералния международен ред отидоха в историята, за да освободят място на чистия реализъм, в който регионалните хищници доминират в различни географски зони на влияние, а САЩ продължават да са глобалния лидер в засилена конкуренция от Китай.
Истината е, че това разтърсване на световния ред бе мечта на Тръмп още през първия му мандат, но се препъна в политическата изолация от собствената му администрация и в още силния тогава либерален ред.
Във втория мандат обаче той проведе безпрецедентна чистка и обгради Белия дом с идеологически лоялни кадри, готови да изпълняват решенията му с завидна бизнес ефективност. А навън, обединена Европа отдавна не е същата.
Традиционните лидери са политически отслабени или сменени, а икономическата криза и инфлацията умориха гласоподавателите.
Днес светът е много по-циничен, фрагментиран и готов да приеме транзакционната логика на Тръмп, която без особено съпротивление пренаписва правилата на глобалната игра.
Пренареждането на света
Новата дипломация сложи край на идеологиите и ги замени с прагматизъм. Вместо доктрини и конференции, пред очите ни изникват стотици сделки. Преговорите се водят на четири очи, които правят излишни и тежката държавна машина, и традиционните посланици.
Мултилатерализма, гордостта на либералите, остана в миналото, за да се даде воля на двустранните сделки, които пренареждат цели региони.
Личните отношения, директните преговори и взаимния интерес са трите кита, върху които американските емисари предоговорят международните отношения от Аржентина до Япония.
За Китай, Русия и Близкия Изток вече не се държат скучни лекции по време на безкрайни конференции, а се правят директни оферти. Ролята на ООН залязва, силата на Съвета за мир тепърва ще виждаме. А НАТО очаква най-трудната си среща на върха в Анкара.
Европа май се оказа най-неподготвена за новия свят на силата, която измести вековни правила. Затова и Старият континент, за огромно съжаление, бавно се измества от центъра в периферията.
Много държави обаче се оказаха далеч по-адаптивни. Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Катар, Обединените арабски емирства, Египет, Сингапур са само част от емблематичните примери, които вече се разпознават по входния билет за срещата на Г-20 през декември.
Саудитска арабия и Турция пък влязоха в Съвета за мир, договориха се с Тръмп за стратегически коридори и сделки, и вече се бетонираха като безспорни регионални сили с глобално значение.
Пренаписването на геополитиката тече с пълна сила. Мадуро предаде без голям бой Венецуела и страната пое възходящия тренд. Ако Катар и Пакистан успеят да договорят мира с Иран, сделките им с Вашингтон със сигурност ще са приказни. А докато тече близкоизточната развръзка – Украйна, Гренландия и Куба продължават да чакат от САЩ нови, ако може - по-добри оферти.
Краят на илюзиите
Да бъдем обаче честни - не Тръмп създаде този нов свят. Илюзията, че планетата може да бъде управлявана чрез правила, институции и глобални договори, рухна по една единствена причина - проектът на глобалистите, който обещаваше безкрайна интеграция, мир чрез търговия и универсални ценности, се сблъска с реалността за прекалено много държави, които не искат да бъдат част от чужда архитектура. Те искат да изграждат своя.
Войните и енергийните кризи, разпадането на веригите за доставки и възходът на регионални сили показаха, че светът вече е фрагментиран и конкурентен. А историята, иска ли ни се или не, постепенно се връща към старите закони, в които оцеляват не най-правилните, а най-бързите.
Времето на хищниците
Има обаче един златен закон на джунглата. Когато правилата отслабнат, на сцената излизат хищниците – държави, които действат със скорост, решителност и стратегическа безпощадност. Те не чакат разрешение, не се извиняват и не се колебаят. Те разширяват влияние, строят коридори, преначертават граници на влияние.
Времето на хищниците е време на държави, които знаят какво искат и го вземат, преди другите да са разбрали, че е залог.
Това е свят, в който малките държави нямат времеви лукс. Пасивните ще стават територия, а активните – фактор. И в този нов ред България трябва спешно да реши: ще бъде ли наблюдател или играч.
Първите сигнали на новата власт дават сигнал за прогресивна промяна. По действията им тепърва ще проличи как се позиционира икономиката ни в епохата, в която енергията, редките метали, технологиите и логистиката вече се превръщат в изключително ценен инструмент за влияние.
Теорията на Адам Смит за „невидимата ръка“ вече е тотално демоде. На преден план се протяга видимата ръка на държавния протекционизъм - чрез налагане на мита, субсидии за местната индустрия и строг контрол над технологиите.
Докато производствата се връщат по родните места, а веригите за доставки се преначертават, прагматизмът се превърна в новата нормалност.
Затова и хищниците - САЩ, Китай, Индия, Турция и Европа не просто търгуват помежду си, те се състезават за контрол върху суровини, коридори и технологии.
Новият повелител на геополитическата джунгла ще е този, който държи в най-голяма степен енергията, металите, чиповете и морските маршрути. В епохата на Тръмп, по всичко личи, че Америка ще продължи да държи бъдещето.
Новата американска мечта
На прага на честванията за 250 години от подписването на Декларацията за независимост, САЩ е коренно променена, макар и силно поляризирана.
Докато демократите продължават да са в нокаут, старият идеал за глобален лидер, който носи демокрация и пази света, отстъпва място на нова американска мечта - за вътрешна мощ, индустриално възраждане и икономически национализъм.
Истината е, че САЩ не просто искат да управляват света, те се стремят да го надбягат. Те инвестират в армия, технологии, енергия, производство и то не за да поддържат глобален ред, а за да гарантират собственото си предимство.
Новата американска мечта, формулирана от Тръмп като Новия златен век, е мечта за сила, а не за универсални ценности. Тя гради фабрики, а не провокира мисии, проповядва сделки, а не отстоява доктрини.
Това е новата Америка - тя гледа навън, само когато това носи полза вътре. А тази промяна логично ще пренареди целия свят, защото когато Америка сменя мечтата си - светът променя посоката си.
Новият свят не се ражда от идеологии, а от сблъсък на интереси, скорост и ценности. Всяка епоха създава символите си, а историята показва, че това не са толкова новите идеи, колкото силните лидери. Те притежават качества, които обикновено не се учат в дипломатическите академии.
Доналд Тръмп е от тази рязка порода хищници, които имат инстинкт за сила, безкомпромисност в битките, презрение към статуквото, скептицизъм към глобалните догми и непоколебима вяра в успеха си.
В сегашния свят, който се разпада под тежестта на собствените си илюзии, този тип лидерство се оказа катализатор.
Пресилено е да се каже, че Тръмп създаде новия световен ред, но факт е, че именно той го ускори. Защото имаше смелостта и волята първи да откаже да живее в стария свят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
