Няма фитнеси. Няма магически хапчета. Няма прочута клиника за подмладяване.
Има стръмни улици, планини, силни семейни връзки, проста храна – и необичайно много жени, които празнуват стотния си рожден ден.
Малкото сардинско село Болотана привлече вниманието на учените заради феномен, който изглежда почти невероятен.
Изследване установява, че 13,8% от жените в селото, които достигат 70-годишна възраст, впоследствие доживяват до 100 години. Това поставя Болотана сред местата с изключително високо женско дълголетие.
Селото се намира в централната част на Сардиния, на около 110 километра от районите на острова, които още през 1999 г. станаха известни като една от т.нар. „сини зони“ – места с необичайно висока концентрация на столетници.
Но Болотана има особеност.
Докато прочутата сардинска зона традиционно впечатлява учените с големия брой дълголетни мъже, тук главните герои са жените.
Изследователи от Университета в Сасари и Университета на Алабама в Бирмингам анализирали данните за хора, родени в Болотана между 1900 и 1925 г.
Сред тях открили 38 души, достигнали възраст над 100 години.
През 2025 г. в селото с население само 2266 души живеели 12 столетници – приблизително 12 пъти повече от средното за Сардиния.
Шестима вече са починали. Останалите шест са жени. Двете най-възрастни са на 102 години.
И тук идва въпросът за милион долара:
Какво правят тези жени различно?
Учените засега отказват да предложат чудодейна рецепта.
Ръководителят на изследването Джовани Марио Пес подчертава, че проучването доказва съществуването на феномена, но не установява конкретната причина.
И все пак има следи.
Когато Пес прекарва време със столетниците, едно нещо му прави особено впечатление – изключително силните и истински социални отношения, които жените запазват през целия си живот.
Една от тях – 101-годишната Джована Марас – живее със сестра си.
Двете готвят заедно, разговарят постоянно и продължават да водят активен живот.
Кметът на Болотана Франческо Манкони вижда още няколко възможни обяснения – чистата храна, природата и постоянната физическа активност.
Старите поколения не са ходили във фитнес, но са ходили много пеша.
По думите му възрастните жители, особено жените, понякога изминавали до 20 километра дневно.
Това обаче не означава живот, посветен на лишения.
В селото никой не се отказва от традиционната сеада – сардински сладкиш със сирене – нито от ароматните местни бисквити, които често се ядат на закуска.
Вероятно именно тук се крие и чарът на Болотана.
