Птиците имат свои песни, свои диалекти и дори своеобразни музикални традиции. Подобно на хората, те се учат от по-възрастните, повтарят чутото и предават мелодиите на следващите поколения.
Но какво се случва, когато учителите изчезнат?
Оказва се, че птиците могат буквално да забравят песните си. А това не е просто загуба на красив звук. За някои видове подобна промяна може да се окаже въпрос на оцеляване.
Учени от различни държави вече търсят начин да възстановят изгубените птичи мелодии чрез архивни записи, компютърни модели и нови технологии.
И първите резултати са повече от любопитни.
Мелодия от 60-те години прозвуча отново
Всичко започва в парк в Буенос Айрес, Аржентина.
Изследователи се опитват да възстановят песен на ръждивовратото врабче (Zonotrichia capensis), която е била записана и описана през 60-те години на миналия век, но отдавна не се чувала в района.
За целта учените използват стари ръкописни бележки, в които са били документирани особеностите на мелодията.
С помощта на компютър те създават нейна звукова реконструкция. След това я пускат на птиците в парка.
Резултатът изненадва дори изследователите. По-малко от три месеца по-късно местно врабче започва да възпроизвежда части от забравената песен.
А днес мелодията все още може да бъде чута от няколко птици в близост до мястото, където е проведен експериментът.
Всяко птиче семейство има свой музикален почерк
В света съществуват приблизително 10 000 вида птици, като около 4000 от тях принадлежат към групата на пойните птици.
Техните песни могат да бъдат изключително сложни.
Някои използват кратки повтарящи се звуци, други изпълняват продължителни трели, а трети съчетават различни тонове в сложни последователности.
Най-интересното е, че птиците от един и същ вид невинаги пеят еднакво. В различните географски райони те могат да имат свои местни диалекти.
Младите птици се учат от бащите си, от съседите или от други възрастни представители на вида.
Така песните се превръщат в своеобразно културно наследство.
Любовта започва с правилната песен
За много пойни птици музиката не е просто украса на природата.
Тя има съвсем практично предназначение. Мъжките използват песните си, за да привличат партньорки, да защитават територията си и да демонстрират добро физическо състояние.
Сложната и добре изпълнена мелодия може да бъде знак, че птицата е здрава и силна.
Но когато популацията на даден вид намалее, младите остават с все по-малко възможности да научат правилните песни.
Някои започват да издават необичайни звуци. Други дори усвояват мелодии на различни видове.
Това може да затрудни намирането на партньор и размножаването.
Птиците имат нужда от учители
Австралийски учени изследват подобен проблем при критично застрашения медосмукач – птица, чиито диви популации са намалели драстично.
При отглеждането на птици в зоопаркове възниква неочаквана трудност.
Младите екземпляри не знаят как да изпълняват традиционните песни на дивите си роднини.
Изследователите установяват, че общуването само с два мъжки екземпляра, родени в дивата природа, помага на птиците от зоопарковете да усвоят характерните мелодии.
Впоследствие те самите започват да обучават следващото поколение.
Подобни резултати са наблюдавани и при други видове, включително европейската градинска овесарка.
Може ли изкуственият интелект да стане учител по пеене?
Точно тук новите технологии могат да изиграят важна роля.
Учените вече разполагат с огромни архиви от птичи песни, записвани в продължение на десетилетия.
Съвременните компютърни модели позволяват тези записи да бъдат анализирани, възстановявани и сравнявани.
В бъдеще изкуственият интелект би могъл да създава интерактивни системи, които реагират на песните на младите птици и им помагат да усвояват правилните звуци.
Това обаче все още е перспектива, а не широко приложена практика.
Изследванията показват, че при някои видове обикновените записи не са достатъчни.
Птиците имат нужда от живо взаимодействие, за да научат сложните си мелодии.
Защо трябва да пазим и песните, а не само птиците
Аржентинският физик Габриел Миндлин от Университета в Буенос Айрес е сред учените, които настояват, че опазването на природата не трябва да се ограничава единствено до генетичното разнообразие.
Животните имат и научени поведения, които се предават между поколенията.
Птичите песни са един от най-красивите примери.
Ако изчезне определена местна популация, заедно с нея може да изчезне и уникален диалект, съществувал столетия.
Затова учените призовават птиците да бъдат записвани и наблюдавани много по-систематично.
