Спаси умираща от глад язовка, а сега искат да ги разделят. Историята на Хариет трогна хиляди

Когато Греъм Уилсън намира малката Хариет през април, тя е мръсна, измършавяла и толкова слаба, че едва ли би оцеляла сама. Няколко месеца по-късно язовката вече е здрава, жизнена и силно привързана към човека, който я е спасил. Но точно когато най-тежкото изглежда зад гърба им, двамата са изправени пред ново изпитание – шотландските власти отказват на Уилсън разрешение да я задържи.

Историята, разказана от Би Би Си и списание „Пийпъл“, предизвика вълна от съчувствие и повдигна труден въпрос: какво се случва с диво животно, което е свикнало с хората толкова силно, че вече не умее да живее като останалите представители на своя вид?

Малко, гладно и само

Греъм Уилсън живее в шотландското село Денхолм, недалеч от границата с Англия. Той е еколог с дългогодишен опит в опазването на дивата природа и ръководи собствена служба за спасяване и рехабилитация на животни – GW Ecology.

През април получава сигнал за малка язовка, намерена в корито за вода на добитък, на около 100 метра от леговището ѝ.

Животинчето е само на няколко месеца, силно недохранено и покрито с мръсотия.

Уилсън го прибира, почиства го и започва да го храни. Първоначално се стреми да ограничи контакта с него, за да не привикне към човешко присъствие. Целта при спасяването на диви животни обикновено е те да се възстановят и да бъдат върнати в естествената си среда.

Но с Хариет се случва нещо необичайно.

Когато ѝ предлага шише с мляко, тя веднага разбира какво трябва да направи.

„Сякаш ѝ беше втора природа, когато видя шишето“, разказва екологът.

За него това е първият знак, че някой вероятно вече е отглеждал малката язовка на ръка, още преди той да я намери.

Уилсън е спасявал и други язовци, но никога не е виждал подобна реакция.

Кой се е грижил за Хариет преди това и защо се е озовала сама, остава неизвестно.

Язовката, която предпочита хората

С времето Хариет започва да се възстановява. Наддава на тегло, става по-активна и постепенно разкрива характера си.

Но когато настъпва моментът да се върне сред природата, Уилсън се сблъсква с неочакван проблем.

Той прави няколко опита да я освободи на две различни места с язовски леговища.

Всеки път животното изпада в силен стрес и се опитва да се върне при него.

Хариет изглежда не се чувства спокойно и в присъствието на други язовци.

„Язовците са социални животни, а за нещастие Хариет е решила, че хората са нейната социална група“, обяснява Уилсън.

Според него това прави свободния живот опасен за нея.

Той се страхува, че язовката може да приближи непознат човек на разходка с куче, без да осъзнава риска.

Подобна среща би могла да завърши трагично.

Спасителят и властите имат различни планове

За да осигури бъдещето на Хариет, Уилсън подава заявление до NatureScot – държавната организация, която отговаря за природното наследство на Шотландия.

Той иска специален образователен лиценз, който би му позволил да продължи да се грижи за животното.

Идеята му е Хариет да живее в подходящо оборудвана среда, а историята ѝ да се използва за обучение на хората относно язовците, опазването на дивите видове и отговорността към спасените животни.

Но заявлението е отхвърлено.

От NatureScot посочват, че ако язовката не може да бъде пусната на свобода, трябва да бъде настанена в лицензиран зоопарк.

Уилсън не приема това за добро решение.

Той смята, че животното има специфична нужда от човешко общуване, която не е сигурно, че ще бъде удовлетворена в новата среда.

„Възпитанието на Хариет означава, че тя има нужда от човешко общуване, а не да бъде поставена зад стъкло, за да я гледат“, обяснява екологът.

Той признава, че вече е открил зоопарк, който евентуално би могъл да я приеме. Но продължава да се тревожи как преместването ще се отрази на животното.

„Хариет не е искала нищо от това“

За да привлече внимание към случая, Уилсън разказва историята на язовката в TikTok и отправя публичен призив за помощ.

Той се надява или да намери място, което напълно отговаря на нуждите ѝ, или да убеди NatureScot да преразгледа отказа си.

„Готов съм да направя всичко необходимо, за да съм сигурен, че Хариет има всичко, от което се нуждае в живота“, заявява той.

А след това добавя:

„Хариет не е искала нищо от това. Тя заслужава да живее щастливо.“

В подкрепа на животното е организирана и дарителска кампания, която трябва да подпомогне ветеринарните грижи, разработването на подходящо място за отглеждане и подготовката на специализиран план за бъдещето му.

Предвижда се, ако бъдат получени необходимите разрешения, да се изгради изкуствено леговище, защитено пространство и условия за постоянен ветеринарен контрол.

Какво казват властите?

От NatureScot уверяват, че случаят все още не е приключен и продължават разговорите с Уилсън и други организации.

„Продължаваме обсъжданията, за да намерим прагматично решение за този конкретен случай“, заявява говорител на институцията пред Би Би Си.

От организацията подчертават, че благосъстоянието на Хариет е основен приоритет при вземането на решение.

Случаят поставя и по-широк въпрос за границата между спасяването на диви животни и отглеждането им в плен.

Специалистите по рехабилитация напомнят, че грижите за диви животни изискват професионална подготовка, подходящи условия и ветеринарен надзор. Дори когато животното изглежда привързано към своя спасител, това само по себе си не е достатъчно, за да се определи кое е най-добро за него.

Междувременно Шотландското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните (Scottish SPCA) предупреждава хората да не се опитват сами да хващат болни или ранени язовци.

Животните могат да хапят и драскат силно, особено когато изпитват болка или се чувстват застрашени. При подобен случай е необходимо да бъдат потърсени специализирани спасителни екипи.

А за Хариет най-важният въпрос остава нерешен: къде ще бъде нейният постоянен дом?

Засега тя продължава да бъде под грижите на човека, който ѝ е дал втори шанс за живот.