Вълна от бомбени заплахи срещу пътнически самолети предизвика сериозни смущения във въздушния трафик над Европа. Част от машините бяха принудени да променят маршрутите си и да извършат извънредни кацания, а други бяха ескортирани от военни изтребители, съобщава Асошиейтед прес.
Стотици пътници бяха засегнати от предупрежденията, които поставиха на изпитание службите за сигурност и летищните власти в различни европейски държави.
Сред засегнатите са и три полета на Ryanair за България. Самолетите от Копенхаген и Мадрид кацнаха безопасно в София, а този от лондонското летище „Станстед“ беше пренасочен към Пловдив. Български изтребители ескортираха трите машини, потвърдиха от Министерството на отбраната. При последвалите проверки не бяха открити взривни устройства, предава БТА.
Какво се случва, когато пилотите получат сигнал за бомба?
Всяко подобно предупреждение задейства специални процедури, разработени така, че да гарантират безопасността на пътниците и екипажа.
Първата задача на специалистите е да преценят доколко заплахата е достоверна.
Джоджи Уейтс, директор по безопасността на полетите, политиките и регулациите в Британската асоциация на пилотите на авиокомпании, обяснява, че предупрежденията се класифицират в три категории – достоверни, частично достоверни и недостоверни.
Ако заплахата бъде определена като достоверна, екипажът незабавно се уведомява. От този момент капитанът поема отговорността за всички решения, като следва установените процедури за безопасност.
Когато самолетът още се намира на земята, обикновено се пристъпва към евакуация на пътниците.
Ако машината вече е във въздуха, основният приоритет е тя да се приземи възможно най-скоро, при максимално безопасни условия.
„Пилотите са висококвалифицирани и добре обучени професионалисти. Техният опит е безценен за гарантирането на безопасността на пътниците и за запазването на авиацията като една от най-безопасните форми на транспорт“, подчертава Уейтс.
Екипажите тренират и за най-страшните сценарии
Авиокомпаниите, летищните оператори и правоохранителните органи обикновено следват насоките на Европейската агенция за авиационна безопасност и Международната организация за гражданска авиация.
Международната организация извършва проверки за спазването на установените стандарти.
Подготовката на летателните екипажи включва практически симулации на различни кризисни ситуации, включително бомбени заплахи и процедури за проверка за взривни устройства, които може да са били внесени тайно на борда.
Когато предупреждението постъпи по телефона, служителите на авиокомпанията са инструктирани да задържат обаждащия се на линията възможно най-дълго и да съберат максимално количество информация.
Това обяснява експертът по авиационна сигурност Филип Баум.
Много от заплахите през тази седмица обаче са изпратени по електронна поща. Съобщенията са съдържали достатъчно конкретна информация, за да накарат властите да разпоредят проверки на самолетите.
Една фалшива тревога може да струва 250 000 долара
Бомбените заплахи създават сериозни проблеми и за авиокомпаниите, дори когато впоследствие се окажат напълно неоснователни.
Според Филип Баум, който е и професор по авиационна сигурност в университета „Ковънтри“ във Великобритания, отклоняването на самолет заради агресивен пътник или сигнал за бомба може да струва до 250 000 долара.
В тази сума влизат допълнителните разходи за гориво, обслужване на друго летище, проверки, промени в разписанието и грижи за пътниците.
Баум уточнява, че финансовите щети при сегашните инциденти може да бъдат по-малки, тъй като повечето засегнати самолети изпълняват полети на къси разстояния. При тях вероятността от продължителни закъснения, налагащи осигуряване на нощувки за пътниците, е по-ниска.
Но дори без сериозни финансови загуби подобни заплахи имат друг ефект – пораждат тревога и подкопават доверието във въздушния транспорт.
Възможно ли е Европа да е подложена на „стрес тест“?
Якоб Функ Киркегор, старши научен сътрудник в брюкселския аналитичен център „Брюгел“, допуска, че зад поредицата от предупреждения може да стои по-широка цел.
„Изглежда, че целта на тези заплахи е да се предизвика хаос и несигурност относно надеждността на въздушния трафик в цяла Европа“, коментира той.
Според експерта подобни действия може да служат и за проверка на скоростта, с която реагират властите в отделните държави, както и на координацията между тях.
Така биха могли да бъдат установени слабости в системата за сигурност, които впоследствие да бъдат използвани при други атаки.
„Дали властите в Полша реагират със същата бързина и със същата степен на спешност, както например властите в Италия?“, пита Киркегор.
Той сравнява подобни заплахи със своеобразен „стрес тест“, при който се проверява доколко системата е устойчива и как реагира при криза.
Междувременно проверките на засегнатите самолети не са установили взривни устройства. Разследванията продължават, а европейските власти се опитват да установят дали множеството заплахи са свързани помежду си и кой стои зад тях.
