Парите се изливат като река, технологичните компании строят огромни центрове за данни, а инвеститорите се надпреварват да открият следващия голям победител. Изкуственият интелект обещава да промени света, но сред хората, които финансират тази революция, започва да се прокрадва един неудобен въпрос: Ами ако похарчат трилиони, преди да разберат как ще си ги върнат?
Тъкмо това притеснение прозвуча на срещата на световните финансови лидери в Хонконг, проведена от 2 до 4 ноември 2026 година. На едно място се събраха около 280 представители на глобалния финансов елит, сред които близо 120 председатели и главни изпълнителни директори на големи компании.
Сред участниците бяха ръководителите на „Голдман Сакс“, „Морган Стенли“, „Блекстоун“, TPG и други институции, които управляват или насочват колосални капитали.
Те са свикнали да оценяват рискове, да прогнозират пазари и да решават къде ще отидат милиардите. Този път обаче най-показателното признание беше, че дори най-влиятелните финансисти не знаят накъде точно се движи технологията.
„Не знам“ – трите най-важни думи на Уолстрийт
Джим Коултър, един от основателите на инвестиционната компания TPG, обобщи несигурността с три думи: „Не знам“.
Според него зад възторга около изкуствения интелект стои един от най-големите бизнес въпроси, пред които някога са били изправяни инвеститорите.
Проблемът е, че технологията се променя толкова бързо, че обичайните методи за оценка на компаниите трудно могат да предвидят кои ще успеят и кои ще се провалят.
Коултър припомни интернет бума от края на 90-те години. Тогава инвеститорите правилно разбраха, че интернет ще преобрази икономиката. Но това не им попречи да изгубят огромни суми, влагайки пари в компании, които не оправдаха очакванията.
Сред примерите, които той посочи, са AOL, Yahoo и Cisco – големи имена от първата интернет епоха, чиято борсова съдба показа колко опасно може да бъде да се купуват акции на всяка цена в очакване на технологично чудо.
Днес въпросът се повтаря с ново поколение компании.
Изкуственият интелект вероятно ще промени начина, по който хората работят, общуват, учат и произвеждат. Но това не означава, че всяка компания, представяща се за част от революцията, ще се превърне в печеливш бизнес.
Шефът на „Голдман Сакс“: Ще губим пари
Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“, също предупреди, че инвеститорите трябва да се подготвят за грешки.
Според него през следващите няколко години търсенето на изчислителна мощ ще продължи да надвишава предлагането.
Това е добра новина за компаниите, които произвеждат чипове, изграждат центрове за данни и осигуряват необходимата инфраструктура.
Но какво ще се случи след това, остава неизвестно.
Соломон подчерта, че в условията на толкова бърза технологична промяна неизбежно ще има неправилни инвестиционни решения. Някои компании ще се окажат надценени, а хората, които са вложили пари в тях, ще претърпят загуби.
Той препоръча балансиран подход и диверсификация на инвестициите, вместо всички средства да бъдат насочвани към една технологична тенденция.
Това е важно признание от човек, който ръководи една от най-влиятелните инвестиционни банки в света.
Трилиони долари търсят възвръщаемост
Колко голяма е надпреварата?
Според прогноза, представена от Еманюел Роман, главен изпълнителен директор на инвестиционната компания PIMCO, вложенията в инфраструктура за изкуствен интелект могат да достигнат 10 трилиона долара през следващите пет години.
За сравнение, това е сума, близка до размера на целия американски пазар на корпоративни облигации, цитиран в неговото изложение.
Роман предупреди, че в определен момент финансирането може да стане прекомерно. Повишаването на лихвите, геополитическото напрежение или икономически сътресения биха могли да поставят началото на болезнена корекция.
Междувременно технологичните гиганти продължават да харчат.
Само през 2026 година общите разходи на големите компании за развитието на AI се очаква да надхвърлят 730 милиарда долара, посочва Reuters.
Парите отиват за мощни процесори, електричество, охлаждане, специализирани сгради и огромни изчислителни системи.
Зад всяко на пръв поглед просто запитване към изкуствен интелект стои сложна и скъпа инфраструктура.
А тя трябва не само да бъде построена, но и да носи приходи, достатъчни да оправдаят вложеното.
Когато очакванията изпреварват действителността
Даниел Пинто, заместник-председател на „Джей Пи Морган“, е сред финансистите, които изразяват опасения за прекалено оптимистичните очаквания.
Той вярва в положителното развитие на изкуствения интелект, но смята, че приходите и печалбите на компаниите може да растат по-бавно, отколкото пазарът вече предполага.
Разликата е съществена.
Ако инвеститорите плащат днес за печалби, които очакват след пет или десет години, всяко забавяне може да доведе до рязко понижаване на цените на акциите.
Пинто не изключва корекция в сектора.
Подобно предупреждение отправи и Пън Джао, главен изпълнителен директор на „Ситадел Секюритис“. Според него технологиите напредват толкова бързо, че инвеститорите трудно могат да изчислят бъдещите им приходи.
Когато става дума за стотици милиарди, дори малка грешка в прогнозите може да доведе до огромни финансови последствия.
Защо всички си спомнят интернет балона
В края на 90-те години интернет компаниите привличаха милиарди долари, често без да имат стабилни приходи или доказан бизнес модел.
Инвеститорите очакваха, че новата технология ще промени света. И бяха прави.
Но когато през 2000 година технологичният балон се спука, огромни пазарни оценки се стопиха, а много компании изчезнаха.
Интернет продължи да се развива. От него израснаха бизнеси, които днес определят световната икономика.
Историята обаче показа, че правилната прогноза за бъдещето на една технология не гарантира печалба от всяка инвестиция в нея.
Именно тази разлика тревожи финансовите лидери днес.
Възможно е изкуственият интелект да изпълни голяма част от обещанията си, а въпреки това някои от най-скъпите инвестиции да се окажат губещи.
Китай предупреждава за още един риск
Докато американските финансисти обсъждат възвръщаемостта, китайските регулатори обръщат внимание на друг проблем.
Сяо Юанци, заместник-ръководител на китайския национален финансов регулатор, предупреди, че прекомерното насочване на средства към изкуствения интелект може да затрудни финансирането на традиционните отрасли.
Когато голяма част от капитала отива към технологичните гиганти, за останалите компании кредитите могат да станат по-скъпи и по-труднодостъпни.
Така индустрии, които нямат пряка връзка с AI, рискуват да понесат последствията от инвестиционната треска.
Появява се и въпросът за огромното потребление на електроенергия. Центровете за данни изискват постоянни доставки на ток, а развитието им поставя нови предизвикателства пред електропреносните мрежи и енергийната инфраструктура.
Революцията, която трябва да направи икономиката по-ефективна, сама се превръща в един от най-големите потребители на ресурси.
Но големите пари още вярват в AI
Сред участниците в срещата има и силни оптимисти.
Джон Грей, президент на инвестиционния гигант „Блекстоун“, подчерта, че търсенето на изчислителна мощ в момента значително надвишава предлагането.
Според него нуждата от нови центрове за данни, енергия и технологична инфраструктура ще продължи да привлича капитал.
Роналд О'Ханли, ръководител на „Стейт Стрийт“, също смята, че е трудно настоящият подем да бъде обявен за балон, при положение че реалното търсене остава толкова голямо.
Неговото съмнение е различно: дали самите технологии няма да станат толкова ефективни, че след време част от изгражданата днес изчислителна инфраструктура да се окаже излишна.
Това е един от парадоксите на настоящия бум. Компаниите влагат огромни средства в мощности, които трябва да осигурят бъдещето им, без да знаят как точно ще изглежда това бъдеще.
Ще плати ли сметката обикновеният човек?
Рисковете от евентуална борсова корекция не се изчерпват със загубите на богатите инвеститори.
Пенсионни и инвестиционни фондове също притежават акции на технологични компании. Финансирането на големите центрове за данни е свързано с банки, облигационни пазари, строителство и енергетика.
Затова продължителен спад в технологичния сектор би могъл да засегне и други части на икономиката.
Има значение и за Европа, включително за България. Развитието на изкуствения интелект вече влияе върху търсенето на IT услуги, инвестициите в цифрова инфраструктура и очакванията към работната сила.
Това обаче не означава, че евентуален спад на технологичните акции непременно ще предизвика глобална криза. Мащабът на последствията ще зависи от задлъжнялостта на компаниите, устойчивостта на приходите им и начина, по който са финансирани инвестициите.
Засега финансовите гиганти продължават да влагат средства в изкуствения интелект. Но след срещата в Хонконг едно признание звучи особено ясно: никой не може да посочи със сигурност кои компании ще бъдат големите победители и колко ще струва достигането до тях.
