Двадесет живописни платна, вдъхновени от библейски мотиви и образи, но пречупени през съвременните страхове от края на света и възможността за ново начало, представя художничката Лиляна Дворянова в изложбата „Извори / Пустини“.
Експозицията се открива днес, 14 септември, в галерия „Париж“ в София и може да бъде разгледана до 29 септември.
Картините не илюстрират конкретни библейски текстове. Вместо това Дворянова използва фрагменти от познати истории и символи, които превръща в отворени сюжети и пренася в необичаен свят. Там библейски персонажи се срещат с останки от съвременната цивилизация, ангели – с необичайни машини, а изоставени или горящи градове съжителстват с пресъхнали морета и лодки, останали върху сухата земя.
Пустинята като изпитание и вътрешно състояние
„В библейската традиция пустинята е особено пространство – място на изпитание, странстване и лишение, но и на среща, откровение и очакване“, казва Дворянова.
В нейния прочит пустинята може да бъде едновременно земя след катастрофа и състояние на човека и света. Срещу нея стои водата – изворът на живота, дъждът над пресъхналата земя и обещанието за възстановяване, но понякога и стихия, способна да заличи познатия свят.
Катастрофата обаче не е същинският център на изложбата. По-важно е какво идва след нея – появата на вода сред пустинята, очакването на дъжда и възможността животът да започне отново.
Сред повтарящите се образи са хора, които протягат празни съдове към небето, чакат край пресъхналото море, търсят неизвестна земя или преминават покрай извор, без да го забележат.
Ангелите носят надежда
Особено място в картините заемат ангелите. Те са представени като посредници и носители на надежда – плетат облаци, поливат небесна градина, укротяват огнен облак или спускат стълба към човек, попаднал сред буря.
Водата може да бъде разчетена и като образ на благодатта и дара, а изворът – като възможност за възстановяване там, където изглежда, че нищо повече не може да расте.
Самото заглавие „Извори / Пустини“ насочва към две крайни измерения – едновременно физически пространства и състояния на човешкия дух.
В богословския прочит на експозицията изворът е свързан с Пресветата Единосъщна Троица, а пустинята – както с местата за уединение и молитва, така и с усещането за богооставеност.
В картините водата и пустинята са два отделни свята, свързани чрез молитвата, която често е представена като стълба между небесното и земното.
Когато краят се превръща в начало
Апокалиптичното усещане в произведенията може да бъде видяно през съвременните страхове от война, екологична катастрофа или разрушаване на познатия свят. Но това не е единственият възможен прочит.
Пустинята може да бъде както реална, така и вътрешна, а спасението – библейско, човешко или просто надеждата, че животът е способен да започне отново.
„Може би затова най-същественият образ в серията е изворът в пустинята. Двете думи в заглавието не са просто противоположности – едната предполага другата. Изворът има най-голям смисъл там, където има жажда; дъждът – там, където земята е пресъхнала; надеждата – там, където има основание да бъде изгубена“, отбелязва Дворянова.
Философия, дизайн и изобразително изкуство
Лиляна Дворянова е магистър по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по графичен дизайн от Нов български университет и доктор по изобразително изкуство в Софийския университет.
Различните области на подготовката ѝ намират отражение в художествената ѝ работа, в която картината често се превръща в пространство за разказване.
Отделните произведения съдържат персонажи, случки и детайли, но не изграждат еднозначни сюжети. Така зрителят остава свободен сам да открие връзките между образите и да реши къде завършва пустинята и къде започва изворът.
Изложбата „Извори / Пустини“ може да бъде разгледана до 29 септември в галерия „Париж“ в София.
