Различен поглед към битието и съдбата на един от най-забележителните българи от близкото минало предлага известната писателка Неда Антонова в новия си роман „Буров и неговата дъщеря“, който излиза на 15 септември със знака на „Хермес“. Те са Атанас Буров и Недялка (Беба) Бурова. Той – банкер, политик, дипломат, национален бриджор, любимец на красивите жени и на простия народ. Тя – глезлата на семейството, „татковото момченце в дантелена рокличка“. Той – образован в Париж и Женева, владеещ няколко европейски езика. Тя – посредствена възпитаница на Американския колеж в Симеоново. Той прави пари, партии и вестници и от трибуната на Обществото на народите успява да спаси рухналата икономика на победена във войните България, а Беба, отдадена на тениса, плуването и природата, хвърчи по празните български шосета с белия си мерцедес. След преврата на Девети септември Буров е осъден на двайсет години затвор. А дъщеря му става сътрудник на Тайните служби. Той умира в затвора, а тя – в уютния си дом в полите на Витоша. На него потомците му издигат паметник и той завинаги остава в паметта на народа, а тя – в архивите на Държавна сигурност. Също завинаги.
Неда Антонова е автор на повече от двадесет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история – трилогията „Възкресените“, „Елегия“, „Царица Елеонора Българска“, „Съвършената. Преподобна Стойна – неканоничната светица“, „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“, „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“... На особен читателски интерес се радва есеистичната й книга „Пепел от мислеща тръстика“. Нейни произведения са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда „Златен меч“. Живее и работи в Търговище. Ето какво споделя тя преди премиерата на романа си за Буров.
„Растях в години, когато в България се извършваха големите исторически промени. В семейството, в което съм родена, а и в семейството, в което влязох след омъжването си, всички мъже носеха каскетите си леко накривени надясно. Това бе знак, че принадлежат към партията на Никола Петков, развяват зеленото знаме и споделят идеята, както после разбрах, за съпротива на комунистическия режим със средствата на легалната класова борба, в което ги убеждавал и Буров.“
