Германия даде важен сигнал за възможна промяна в управлението на валутните резерви, която може да има дългосрочни последици за световната финансова система. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел подчерта на международна конференция в италианския град Соренто, че златото придобива все по-голямо значение на фона на геополитическите конфликти и растящите държавни дългове.
Изказването му привлече внимание, тъй като германската централна банка от десетилетия не води политика на активно увеличаване на златните си резерви. Финансовият експерт Макс Баклаян определи развитието като част от мащабна структурна промяна в световната парична система.
Защо Германия отново говори за злато
В речта си в Соренто Йоахим Нагел обърна внимание на променящия се баланс между държавните облигации и физическото злато. Повишаването на доходността по държавните ценни книжа ги прави по-привлекателни за инвеститорите, но нарастващите дългове пораждат и опасения за кредитния риск.
Според президента на Бундесбанк геополитическата несигурност също трябва да бъде отчитана при управлението на резервите. За разлика от държавните облигации и банковите депозити физическото злато не зависи от способността на конкретен емитент да изпълни финансовите си задължения. Освен това златото, съхранявано на собствена територия, е по-слабо изложено на риска от замразяване на чуждестранни финансови активи.
Нагел подчерта, че аргументите за по-нататъшна диверсификация към златото остават значителни. Важно уточнение е, че в официално публикуваната си реч той не обявява конкретно решение Бундесбанк да започне покупки. Подобна стъпка би имала особено символично значение за институция, която традиционно държи огромни златни резерви, но през последните десетилетия не е сред активните купувачи.
Световната парична система се променя
Финансовият експерт Макс Баклаян вижда в изказването на Нагел много по-широка тенденция от обикновена промяна в инвестиционните предпочитания на централните банки.
„С други думи наблюдаваме бавна, но значителна структурна промяна в световната парична система. Нещо по-голямо дори от премахването на Бретънуудската система и затварянето на златния прозорец от Ричард Никсън през 1971 г.“, коментира Баклаян.
Според него светът постепенно преосмисля ролята на държавните ценни книжа като основен резервен актив. „По своята същност това представлява постепенно изместване на ДЦК от ролята им на основен резерв на централните банки и завръщането на златото в ролята, която е изпълнявало в продължение на векове“, посочва експертът.
45% от централните банки планират да купуват злато
Данните на Световния съвет по златото потвърждават засиления интерес към благородния метал. Според годишното му проучване, публикувано през юни, рекордните 45% от анкетираните централни банки очакват да увеличат собствените си златни резерви през следващите 12 месеца. Само 1% предвиждат намаляване на наличностите си, а останалите планират да ги запазят.
Още по-показателно е, че 89% от анкетираните очакват общите златни резерви на централните банки по света да продължат да нарастват. Това е най-силният сигнал за намерения за покупки от началото на проучването през 2018 година.
Самият Нагел отбелязва, че делът на златото в световните резерви е скочил от около 14% през 2023 година до почти 25% през 2025 година. Основната причина за това увеличение обаче е рязкото поскъпване на метала, а не единствено новите покупки.
Така златото отново заема централно място в стратегиите на много държави за финансова сигурност. Дали Германия ще последва тенденцията с реално увеличаване на резервите си, предстои да стане ясно, но посланието от Соренто е показателно - дори най-консервативните централни банки вече гледат на златото като на все по-важна защита в един нестабилен свят.
