България може да има нов главен прокурор още в ранната пролет, ако изборът на новия Висш съдебен съвет приключи по очаквания график. Това заяви министърът на правосъдието Николай Найденов пред БНТ, като очерта средата на ноември като ориентировъчен срок за попълването на двете квоти във ВСС. Той обаче предупреди, че евентуално обжалване на избора от професионалната квота може да забави процедурата.
Паралелно правителството подготвя и по-дълбока промяна - механизъм за предсрочно освобождаване на членове на ВСС, ако след избора им се установят зависимости или действия, несъвместими с независимостта на съдебната система.
ВСС до средата на ноември
„Към средата на ноември би следвало да имаме избран ВСС от двете квоти - и от професионалната, и от парламентарната“, заяви Найденов. Той веднага направи уговорката, че изборът на професионалната квота подлежи на съдебно оспорване и такова развитие не може да бъде изключено.
Ако процедурата приключи без сериозно забавяне, според министъра следващата голяма кадрова стъпка може да бъде направена сравнително бързо. „Ако в средата на месец ноември имаме избран ВСС, мисля, че в ранна пролет би следвало да имаме и главен прокурор“, каза той.
Така за първи път Найденов очерта сравнително конкретен времеви хоризонт за избора на нов обвинител номер едно. Ключът обаче остава новият ВСС, защото именно той трябва да проведе процедурата и да избере главния прокурор.
Предложихме пълен състав, за да няма приказки за квоти
Правосъдният министър защити решението да бъде предложен пълен набор от кандидати както за съдийската, така и за прокурорската колегия. Според него обратният подход веднага би породил съмнения за предварителни договорки и разпределение на места.
„Фактът, че сме предложили пълен комплект за прокурорска и съдийска колегия, не е случаен. Ако бяхме направили обратното, сега щяхме да имаме обвинение в договорки, в квоти и в някакви задкулисни разговори“, посочи Найденов.
По думите му ролята на изпълнителната власт в тази част вече приключва. Оттук нататък кандидатите трябва да преминат през концепции, изслушвания и оценка, а парламентът да избере най-силните сред тях.
„Предполагам, че едни ще се представят по-добре, други не чак толкова. Министърът на правосъдието беше дотук по отношение на кандидатите. Работа на парламента е да подбере най-добрите сред тях“, заяви той.
Интегритет, професионализъм и никакви зависимости
Найденов отново постави трите критерия, около които според него трябва да бъде изграден новият ВСС - професионални качества, интегритет и независимост. Той категорично отхвърли възможността политическата лоялност да бъде критерий при подобен подбор.
„Един магистрат по презумпция е лоялен само на закона и на вътрешното си убеждение“, каза министърът.
Според него правилно изградената процедура трябва да покаже не само биографията на кандидатите, а и способността им да устояват на външен натиск. Именно концепциите и публичните изслушвания трябва да дадат възможност да се прецени доколко отделните претенденти могат да действат независимо, когато попаднат в един от най-влиятелните органи на съдебната власт.
Найденов даде и ясна политическа гаранция - ако за кандидат се появят убедителни данни за корупционни схеми или зависимости, той няма да получи подкрепа от управляващите.
Нов механизъм срещу зависимости след избора
По-голямата промяна обаче е замислена за момента след влизането във ВСС. Правителството не иска контролът да приключва с избора на членовете на съвета.
„Гарантираме също така, че ще създадем механизъм, ако тези хора се поддадат на някакво влияние, да бъдат освободени“, заяви Найденов.
Този механизъм ще изисква конституционни промени. Идеята е основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС да бъдат разширени, без това да се превръща в средство за политически натиск върху независимия орган.
Според Найденов именно тук съществува празнина в настоящата уредба. Ако човек бъде избран за член на съвета и впоследствие се появят сериозни данни, че действа в интерес на определен кръг или се е поддал на външна зависимост, държавата разполага с твърде ограничени възможности за реакция.
„Разделението на властите не предполага само независимост на властите една спрямо друга и взаимен контрол. В независимостта на съдебната система механизмите за взаимен контрол са като че ли малко по-малко, отколкото трябва да бъдат“, посочи министърът.
Промяна се готви и за Конституционния съд
Реформата може да стигне и до Конституционния съд. Найденов обясни, че при анализа на действащата Конституция е установена празнота по отношение на предсрочното освобождаване на конституционни съдии при поведение, което сериозно накърнява престижа на институцията.
Той направи сравнение с магистратите от редовната съдебна система, при които съществуват дисциплинарни механизми, ако съдия извърши тежко нарушение или навреди на независимостта и авторитета на съдебната власт. За членовете на Конституционния съд аналогичната възможност е значително по-ограничена.
„Престижът на съдебната власт и престижът на Конституционния съд като един от най-висшите органи в държавата следва да бъде защитен“, подчерта Найденов.
Така програмата на Министерството на правосъдието вече очертава цяла последователност от промени - първо избор на нов ВСС, след това процедура за нов главен прокурор, а паралелно с тях конституционни механизми, които трябва да позволят реакция, ако хората на върха на съдебната система се окажат зависими след назначаването си.
Ако графикът бъде спазен, средата на ноември ще бъде първата голяма контролна точка. А ранната пролет може да донесе и решението на един от най-дълго отлаганите кадрови въпроси в съдебната власт - кой ще бъде следващият главен прокурор на България.
