Ивайло Мирчев от „Демократична България“ отново демонстрира завидна увереност по широк кръг теми - от новия Висш съдебен съвет през президентската битка до хазартния бизнес и американските санкции. Номинациите на ДБ за ВСС вече били „абсолютно безспорни“, Андрей Гюров се бил доказал като „доста добър държавник“, а действията на Бойко Борисов били продиктувани от стремеж към политическо оцеляване. Проблемът идва там, където категоричната политическа присъда изпреварва фактите или започва да се разминава със собственото настояване на Мирчев всичко първо да бъде внимателно проверено.
„Безспорните“ се оказаха без нужда от проверка
Най-видимото противоречие е около избора на новия ВСС. Мирчев настоява, че ДБ има притеснения за „няколко имена“ сред останалите кандидатури, но благородно отказва да ги назове, преди хората да бъдат изслушани. „Така е честно. Искаме да чуем самите кандидати, да бъдем честни към самите кандидати“, обясни той.
Чудесен принцип. Само че той очевидно не важи за всички. За предложенията на самата ДБ Мирчев вече е стигнал до окончателното заключение, че кандидатите са „абсолютно безспорни“. Там изслушването явно е чиста формалност. Чуждите трябва първо да отговарят на въпроси, да доказват независимост и интегритет и чак тогава да бъдат оценявани. Своите могат да получат златния печат още преди процедурата да е приключила.
Това е интересна версия на равния аршин - всички са равни пред проверката, но някои очевидно са проверени предварително.
Гюров вече е „доказан държавник“
Същата щедрост в предварителните оценки Мирчев демонстрира и към Андрей Гюров. Президентската кампания тепърва започва, но депутатът вече е готов с атестацията. „Той вече се доказа като доста добър държавник“, обяви Мирчев.
Доказа се кога, как и по какви измерими критерии остава въпрос, по който самите избиратели вероятно тепърва ще трябва да се произнесат. Но за Мирчев тази фаза явно е приключила предсрочно.
Той дори начерта стратегията на Гюров - да не „ходи да се моли“ на Борисов или на друг партиен лидер, а директно да търси проевропейските избиратели. Това е напълно легитимен политически съвет. Само че постепенно става все по-трудно около една кандидатура да се поддържа усещане за дистанция от партийните централи, когато водещи партийни фигури вече й пишат маршрут, определят целевата публика и издават удостоверения за държавнически качества.
Още по-интересно е, че Гюров трябва да търси и гласове сред хора, които традиционно подкрепят други партии, докато техните политически лидери могат спокойно да продължат да бъдат използвани като удобна мишена. Гласовете са добре дошли. Партийната им принадлежност - малко по-малко.
Мотивите на Борисов също вече са разгадани
Мирчев няма особени съмнения и какво се крие зад заявката на Бойко Борисов депутатите от ГЕРБ да подкрепят определен състав на ВСС. Според него подобен ход не можел да бъде безусловен и зад него стоял стремежът на Борисов да гарантира собственото си политическо оцеляване.
Това вече не е анализ на конкретно гласуване, а четене на чужди мотиви. В политиката подобни оценки са ежедневие, но е полезно да се наричат с истинското им име - политическа интерпретация, а не установен факт.
Същият Мирчев, който настоява кандидатите за ВСС да бъдат чути, преди да бъдат осъдени, няма никакъв проблем да обяснява публично какво се случва в главата на политическия му противник. При едните - презумпция за невинност. При другия - дистанционна психодиагностика.
Тайнственият хазартен бос остана без име
Най-сензационната част от разказа му обаче дойде накрая. Мирчев заяви, че представител на хазартния бизнес лично е посетил политическата му формация, предложил й пари и дори свързал отношението към ограниченията върху хазарта с достъпа на партийни представители до телевизионни ефири.
Ако случилото се е точно такова, каквото Мирчев описва, това е изключително тежък случай. Не политическа клюка, а твърдение за възможен опит за купуване на политическо влияние и за натиск чрез медийна зависимост.
Само че името на човека не беше съобщено. А когато дойде най-логичният въпрос - подаден ли е сигнал до компетентните институции за предполагаемия опит за корупция - ясен отговор не последва. Вместо това разговорът се премести към общото влияние на хазартния бизнес върху медиите и политиката.
Тъкмо тук политическият спектакъл среща много прост институционален въпрос. Ако някой е предложил пари на политическа сила срещу промяна на поведението й, има държавни органи, които трябва да научат кой, кога, къде и какво точно е предложил. Телевизионното студио може да информира обществото, но не може да замени сигнала до прокуратурата или антикорупционните органи.
Категоричността като политически метод
В крайна сметка отделните теми в интервюто се оказаха свързани от един общ подход. Мирчев рядко оставя място за съмнение в собствената си оценка. Неговите кандидати са „абсолютно безспорни“. Гюров вече е доказан държавник. Мотивът на Борисов е разгадан. Американската позиция е разтълкувана. Представител на хазартния бизнес е предложил пари.
В политическото говорене увереността е предимство. Но има момент, в който прекалената увереност започва да прилича на опит интерпретацията да бъде представена като факт.
И точно там възниква неудобният въпрос: защо високият стандарт за доказване, прозрачност и предварителна проверка, който Мирчев изисква от съдебната система и политическите си опоненти, понякога става доста по-гъвкав, когато собствените му оценки излязат на сцената?
След това интервю едно наистина може да бъде наречено „безспорно“ - Ивайло Мирчев няма проблем с липсата на категорична позиция. По-скоро обратното. Понякога позицията пристига толкова бързо, че фактите остават няколко крачки след нея.
