Има нещо очарователно в начина, по който от "Да, България" разбират принципността. Особено когато започнат да се упражняват с любимата си политическа дъвка - лидера на опозиционната ДПС Делян Пеевски. Тогава няма „може би“, няма изчакване, няма презумпции - има декларации, сигнали, проверки, призиви към институции и познатото „говори се“, „твърди се“, „близък до“.
Пеевски от години е универсалният отговор на почти всеки въпрос в политическата вселена на формацията. Ако вали – вероятно трябва проверка на Пеевски. Ако не вали – парламентарна комисия за Пеeвски. Ако лети с частен самолет – скандал. Ако лети с редовен полет – пак скандал. Ако НАП го е проверила – да го провери отново. Ако и повторната проверка не даде желания политически резултат – вероятно проблемът е в проверката.
Когато прожекторите угаснат...
Същата принципност обаче става забележително по-гъвкава, когато разговорът стигне до собствената политическа компания. Тогава прожекторите угасват, мегафоните замлъкват и „завладяната държава“ внезапно се превръща в нормално функционираща администрация.
Последният повод за това упражнение по политическа акробатика даде Божидар Божанов. Съпредседателят на "Да, България“ обяви намерение да бъде изпратено писмо до Европейската централна банка за назначенията в Българската банка за развитие. И веднага влезе в добре познатия речник: „говори се“, „твърди се“, „близък до“, „човек на“.
Прекрасна конструкция. Доказателствата могат да почакат. Важното е правилното име да бъде поставено след „свързан с“, за да бъде заформен псевдоскандал.
Само че точно тук паметта разваля картината. Защото ББР не се появява вчера в политическата биография на кръга около ПП–ДБ. Банката беше една от първите институции, към които Кирил Петков насочи вниманието си още като служебен министър на икономиката през 2021 г. Последва смяна на ръководството, а сред новите лица беше Цанко Арабаджиев.
Наш човек
Тук започва неудобната част. В публичното пространство от години се коментира договорът за правно обслужване между ББР и едно известно адвокатско дружество, в което по онова време работи Лена Бориславова. Според цитираните през годините документи договорът е за месечно възнаграждение от 13,6 хил. лева без ДДС, или 164 хил. лева годишно, без допълнителните разноски и почасово възнаграждение за определени услуги.
Активирането му е свързвано именно с Владимир Георгиев и Цанко Арабаджиев. По случая беше съобщено и за досъдебно производство за предполагаемо сключване на неизгодна сделка, като прокуратурата тогава изрично уточни, че производството не е срещу Лена Бориславова.
Това уточнение е важно. Но също толкова важен е въпросът защо днешните пазители на ББР говорят така, сякаш политическата история на банката е започнала тази сутрин.
Защото формулата на новия морал излиза забележително проста: ако някой бъде определен като „човек на Пеевски“ или „човек на Орлин Алексиев“ – тревога! Европа трябва да бъде уведомена. ЕЦБ вероятно трябва да прекъсне заседанието си и спешно да се заеме с българската кадрова драма. Ако обаче става дума за човек, свързван с управленски решения от времето на Кирил Петков и договор с кантората, в която е работила Лена Бориславова – спокойно. Това вече не е овладяване. Това е „Промяната“.
Разликата очевидно не е в действието, а в това кой държи химикалката.
Къса памет
Още по-интересно става, когато си припомним, че договорите с въпросното адвокатско дружество не се изчерпват с ББР. В цитирани публични документи фигурира договор на „Сердика спортни имоти“ от май 2022 г. на стойност 117 хил. лева. По същото време министър на спорта е Радостин Василев, който малко по-късно напуска ИТН и се появява като водач на листа на „Продължаваме промяната“.
Министерството на образованието също е сключвало договори с адвокатското дружество по време на управлението на Николай Денков. Дали и това не е заради Лена Бориславова.
Само по себе си сключването на договор с адвокатска кантора, разбира се, не доказва нарушение. Нито професионалното познанство доказва зависимост. Но точно тук идва неудобството за Божанов и компания. Защото ако днешният политически стандарт е „близък до“, „свързан с“ и „говори се, че е човек на“, тогава същата лупа би трябвало да се постави и върху собственото им управление.
Иначе не е принципност, а селективно зрение.
„Говори се“
Това е чудесна политическа технология. Не обвиняваш съвсем, за да не се налага непременно да доказваш. Просто поставяш човека до правилното име и чакаш публиката сама да довърши изречението.
Само че тази технология има един неприятен дефект – може да бъде приложена към всички.
Ако принадлежността към нечий кръг е достатъчна причина за подозрение, какво правим с назначенията, договорите и кадровите решения от времето на самата „Промяна“? Ако познанството е компромат – мерим всички познанства. Ако близостта е проблем – мерим всички близости. Ако договорът с държавна структура поражда въпроси – проверяваме всички договори. Не само тези на политическия противник.
Иначе борбата с „мрежите на влияние“ започва подозрително да прилича на борба чуждите мрежи да бъдат заменени с наши.
Двоен аршин
Това всъщност е големият проблем на моралната претенция, с която „Да, България“ години наред влиза в политическия дебат. Не можеш непрекъснато да размахваш детектор за зависимости, а батериите му мистериозно да падат всеки път, когато го насочиш към собствената си политическа компания.
Не може чуждото назначение да е „овладяване“, а нашето – „експертен избор“. Чуждото познанство – „мрежа“, нашето – „професионален контакт“. Чуждият договор – „схема“, нашият – „правно обслужване“. Чуждият човек – „калинка“, нашият – „експерт“. Чуждото влияние – „задкулисие“, нашето – „реформа“.
А Пеевски? Там мерната единица е съвсем друга. Там подозрението е достатъчно за присъда в социалните мрежи, владени от същия кръг, към който принадлежат и Божанов, и Кирил Петков, и Цанко Арабаджиев. А липсата на нарушение след проверка просто означава, че трябва да има следваща проверка.
И ако някой все пак забележи противоречието, винаги остава спасителното: „Ама това е различно“.
Разбира се, че е различно. При едното управляват другите.
Писмо до ЕЦБ
Няма нищо лошо Божидар Божанов да задава въпроси за ББР. Държавната банка трябва да бъде под постоянен обществен и институционален контрол. Няма нищо лошо и да се сезира ЕЦБ, ако има конкретни основания.
Само че към писмото може да се приложи и малко историческа справка.
Защото ББР не е девствена институция, открита от „Да, България“ през август 2026 г. Тя има история. И част от тази история минава точно през управлението, което ПП и ДБ представяха като историческо прочистване на държавата.
Затова въпросът не е дали човек на Орлин Алексиев може да бъде назначаван. Въпросът е много по-прост: ако „човек на“ е достатъчно основание за скандал, важи ли правилото и когато човекът е „наш“?
Защото иначе получаваме една от най-старите български политически системи, само че пребоядисана в европейски цветове: за чуждите – правила, за нашите – обяснения. За чуждите – проверки, за нашите – експертиза. За чуждите – ЕЦБ, за нашите – амнезия. А за лидера на опозиционната ДПС Делян Пеевски – всичко изброено наведнъж.
И когато някой дръзне да припомни миналото, остава само да бъде обявено, че и паметта вече е част от „завладяната държава“.
