Голяма промяна може да се задава при гласуването на българите в чужбина - предварителната регистрация за участие във вота да стане задължителна. В момента това е само обсъждан вариант, който Министерството на външните работи възнамерява да постави на масата след изборите. Поводът е сериозният административен проблем в задграничните секции, където имената на огромна част от гласуващите се вписват ръчно в самия изборен ден. За президентския вот тази година предварителни заявления са подали 39 194 души, съобщи пред БНР постоянният секретар на МВнР Ради Найденов.
Повечето отиват направо в секцията
По думите на Найденов обичайно само около 10% от българите, които гласуват зад граница, подават предварително заявление. Дори в най-активните периоди делът достига около 20%, а останалите се вписват в избирателните списъци на място.
Точно тук възниква един от най-трудоемките проблеми за изборната администрация. Данните на тези избиратели трябва да бъдат въвеждани ръчно, което забавя работата и създава допълнително натоварване върху секционните комисии.
При предварително подадено заявление информацията се обработва още преди изборния ден. Така се спестява време и се ограничава опасността един избирател да се появи в повече от един списък.
Задължителна регистрация вече се обсъжда
Именно заради това МВнР разглежда възможността България да последва практиката на държави, в които желаещите да гласуват извън страната трябва задължително предварително да заявят намерението си.
„Има страни, в които, за да участваш, е задължителна предварителната регистрация. Това обсъждаме - дали е удачно да се приеме и при нас“, заяви Найденов.
Той подчерта, че подобна промяна не трябва да се прави прибързано и ще е необходимо сериозно обществено обсъждане. Предложенията на Външно за промени в Изборния кодекс ще бъдат представени след приключването на настоящия вот.
Пада една стара бариера
Има и друга важна промяна - отпаднало е ограничението за броя на секциите извън страната. Според Найденов това дава повече възможности на българските граждани зад граница да упражнят правото си на глас.
В същото време основният модел за организиране на изборите остава досегашният, а той изисква сериозен финансов и административен ресурс. Натрупаният през годините опит според дипломата позволява на служителите в централното управление и дипломатическите представителства да организират изборите нормално и прозрачно.
300 души обслужват около 2 милиона българи
Найденов посочи и друго впечатляващо число - консулската дейност на България зад граница се обслужва от общо около 300 служители, при приблизително 2 млн. български граждани извън страната. Освен консулското обслужване тези служители изпълняват и редица други функции.
Според постоянния секретар на МВнР дипломатическата служба трябва да стане по-ефективна и по-удобна за гражданите, но ведомството среща и кадрови затруднения. Изискванията към дипломатическите служители са високи, докато възнагражденията трудно могат да конкурират тези в частния сектор.
Така зад сравнително сухото число от 39 194 заявления стои много по-големият въпрос - дали България ще промени изцяло начина, по който сънародниците ни зад граница се регистрират за избори. Ако идеята бъде приета, предварителното заявление вече няма да бъде просто удобство, а условие за участие във вота.
