Системата за детско правосъдие тръгва към основна реформа с признанието, че досегашното взаимодействие между институциите твърде често остава формално и оставя празнини точно там, където детето има най-голяма нужда от навременна реакция. Министърът на правосъдието Николай Найденов и омбудсманът Велислава Делчева започват работа по нов закон, който трябва цялостно да преразгледа правилата за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Замисълът е държавата да реагира още при първите признаци на риск, а не едва когато детето вече е извършило нарушение. Реформата трябва ясно да раздели случаите, в които е необходима закрила, от тези, при които се налага държавна реакция заради противоправно деяние.
От първия сигнал до съда и връщането в обществото
Предстои създаването на съвместна работна група с експерти от Министерството на правосъдието, МВР, останалите ангажирани ведомства и институции, както и неправителствения сектор. Задачата й ще бъде да изгради цялостна концепция за новото законодателство, вместо отделните проблеми отново да бъдат решавани на парче.
Новият модел трябва да обхване целия път на детето - от превенцията и ранното установяване на риска през полицията, разследването и съда до изпълнението на мерките и последващата подкрепа. Основната идея е прекъсването между отделните системи да бъде премахнато, така че един конкретен случай да не се губи между различни институции.
Една мярка няма да важи за всички деца
Сред основните промени е въвеждането на реален индивидуален подход. При всяко решение трябва да се отчитат възрастта и зрелостта на детето, тежестта на извършеното, опасността от повторно нарушение, семейната среда и необходимостта от психологическа, социална или образователна подкрепа.
Това означава, че реакцията на държавата не трябва автоматично да бъде еднаква при различни случаи. Особено внимание ще се отделя на навременната психологическа и социално-емоционална помощ, за да се работи върху причините за проблемното поведение, а не единствено върху последиците.
Институциите вече няма да могат просто да си подават случая
Една от най-острите цели на реформата е междуинституционалното взаимодействие да стане реално, а не само записано в правила и протоколи. Новата нормативна рамка трябва да определя кой носи отговорност във всеки момент и да не допуска детето да остане между системата за закрила, полицията, социалните служби и правосъдието.
Предвиждат се и по-ясни процесуални гаранции и ефективен съдебен контрол, особено когато определена мярка води до сериозно ограничаване на права или до извеждане на детето от обичайната му среда.
Полицаи, съдии и социални работници ще трябва да се специализират
Ключова част от бъдещия модел ще бъде подготовката на хората, които работят пряко с деца. Това включва полицейски и разследващи органи, магистрати, адвокати, социални работници, психолози, педагогически специалисти и останалите професионалисти, ангажирани с подобни случаи.
Министерството на правосъдието и омбудсманът поставят като крайна цел система, която не просто наказва извършеното нарушение, а се опитва да прекъсне причините за него и да даде реална възможност детето да бъде върнато към нормален живот. След изработването на концептуалната рамка предстои подготовката на конкретните законодателни промени.
