Европейската комисия твърдо ще продължи процедурата за обявяване на свръхдефицит на България. Лошата новина беше съобщена от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев по време на блицконтрола в парламента.
След срещи на мисия на ЕК с представители на няколко министерства е станало ясно, че Брюксел няма намерение да отстъпва от оценката си за състоянието на публичните финанси. Процедурата може да доведе до конкретни изисквания за ограничаване на дефицита, включително трайно намаляване на разходите.
Донев предупреди, че еднократни бюджетни трикове вече няма да са достатъчни, защото Еврокомисията ще настоява за мерки с дългосрочен ефект.
Брюксел върви към процедура за свръхдефицит
„След вчерашната среща стана ясно, че ЕК твърдо ще върви по процедурата за обявяване на свръхдефицит“, заяви Гълъб Донев пред депутатите. По думите му мисията на Европейската комисия е обсъдила с българските институции изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, макроикономическите дисбаланси и състоянието на публичните финанси.
Финансовият министър посочи, че до процедурата се е стигнало след анализ на нетните разходи за 2025 г. Според него разчетите на Министерството на финансите и на Европейската комисия са се разминали частично. Донев обясни това с факта, че служебното правителство не е подало до 30 април доклада за състоянието на публичните финанси и така Комисията е разполагала само с данни за 2025 г.
Следващите стъпки вече са очертани. Докладът трябва да бъде внесен за становище в Икономическия и финансов комитет, след което ще бъде разгледан от Съвета ЕКОФИН. Последната дума ще има Съветът на ЕС, който трябва да реши дали България официално да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.
Разходите ще трябва да се режат трайно
Ако процедурата бъде задействана, Европейската комисия ще изиска от България конкретни мерки за ограничаване на дефицита. Донев посочи, че една от мерките, ясно заявени от Брюксел след разговорите, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5% от брутния вътрешен продукт.
„Една от мерките, които Комисията категорично заяви след вчерашните разговори, е нетните разходи да бъдат намалявани с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт“, каза финансовият министър.
По думите му ще се изисква не само механично ограничаване на разходите, а и анализ на тяхната структура. Именно там идва една от най-тежките диагнози за бюджета - според Донев разходната част не е добре подредена. Той посочи, че около 76% от разходите са за заплати, социални плащания и пенсии, а едва около 24% са инвестиционни разходи.
Тази структура оставя малко пространство за маневри, защото голямата част от бюджета е насочена към текущи плащания, а не към инвестиции. Затова натискът от Брюксел няма да бъде само върху числото на дефицита, а и върху начина, по който държавата харчи публичните средства.
Еднократните решения вече няма да минават
Донев беше категоричен, че мерките срещу дефицита трябва да имат дългосрочен характер. По думите му Европейската комисия няма да приеме временни решения, които дават ефект само за една година, а след това отново отварят същата дупка в бюджета.
„Мерките трябва да бъдат във всички посоки. Няма как да минем с еднократни мерки, които да окажат ефект през 2026 г., а след това отново да търсим подобни решения“, заяви министърът.
Той припомни, че част от мерките, заложени в бюджетите за 2023, 2024 и 2025 г., са били с еднократен характер. Според него именно липсата на дългосрочни решения е довела до сегашната ситуация, в която България е изправена пред процедура за свръхдефицит.
„Трябва да имаме дългосрочни мерки, които да оказват влияние няколко години напред. Такива мерки нито едно от предходните правителства не предприе и заради това се получи тази ситуация с този свръхдефицит“, отбеляза Донев.
Правителството трябва да предложи болезнен пакет
Финансовият министър заяви, че правителството ще трябва да предложи мерки, които да бъдат съчетани с препоръките на Европейската комисия. Това означава, че бюджетната политика вече няма да се движи само според вътрешния политически натиск, а и според очакванията на Брюксел за трайно овладяване на дефицита.
Амбицията на кабинета остава проектът за държавен бюджет за тази година да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание до края на юни. Но след сигнала от Европейската комисия този бюджет вече ще бъде разглеждан под много по-силен натиск - не само като вътрешен финансов план, а като тест дали България може да покаже дисциплина пред европейските институции.
Лошата новина за страната е, че процедурата за свръхдефицит вече не изглежда като предупреждение, което може лесно да бъде избегнато. По думите на Донев Брюксел очаква конкретни, трайни и болезнени решения, а не временни мерки за прикриване на проблема. Това поставя правителството пред труден избор - да свие разходите, да пренареди бюджета и да поеме политическата цена, или да влезе в процедура с още по-силен външен контрол върху публичните финанси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
