Бюджет 2026 се очертава като едно от най-тежките изпитания пред новото правителство, което трябва да работи със ситуация на растящ дефицит, увеличаващ се дълг и сериозни очаквания за повече средства в различни системи.
Бившият служебен министър на икономиката Даниела Везиева заяви пред бТВ, че изготвянето на бюджета е предизвикателство именно заради цялостната среда, наследена от кабинета. Според нея е нужен балансиран подход, за да не се стигне до формални съкращения, които затрудняват работата на администрацията.
Главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов също настоя, че проблемът не е в приходите, а в прекомерната амбиция за харчене.
Тежка стартова позиция за бюджета
Даниела Везиева посочи, че дефицитът расте, дълговете също се увеличават, а прогнозата на Европейската комисия от последните дни показва, че дефицитът ще остане над границата от 4% през следващите три години. Според нея именно тази картина прави задачата пред правителството сложна и изисква внимателно подреждане на приоритетите.
„Правенето на самия бюджет е предизвикателство, предвид цялостната ситуация, която наследи това правителство. Дефицитът расте, дълговете растат, а прогнозата, която ЕК публикува преди дни, казва, че дефицитът ще остане над границата от 4% през следващите три години“, каза Везиева.
Тя предупреди, че при оптимизиране на разходите обикновено първи страдат издръжката и капиталовите разходи, а не толкова възнагражденията. Това според нея може да притисне второстепенните разпоредители и да затрудни нормалната им дейност.
Механичните съкращения няма да решат големия проблем
Повод за коментарите е обявеното намерение на Министерството на финансите за механично съкращаване на административните разходи с 10%. Според Лъчезар Богданов подобен ход сам по себе си няма да бъде достатъчен, особено ако се сведе само до незаети щатни бройки или малки структури.
„Няма да е достатъчно съкращението на тези незаети щатни бройки. В тази фаза на икономическия цикъл - имаме рекордно ниска безработица, един от най-високите растежи на БВП, ръст на потреблението и кредита - да говорим за дефицит е даже ужасно опасно“, заяви Богданов.
По думите му България трябва да се стреми към балансиран бюджет, а защо не и към бюджет с излишък - практика, която според него е била характерна за голяма част от последните 26-27 години. Той подчерта, че задачата е политически трудна, защото общественият и секторният натиск е за повече харчене, докато реалната необходимост е в обратната посока.
Големите системи са истинският тест
Богданов смята, че съкращение с 10% в структура с 50 или 100 души няма да даде съществен ефект върху бюджета. Според него фокусът трябва да бъде върху големите публични системи, където се концентрират значителни разходи и където има най-голяма нужда от оценка на ефективността.
„Едва ли съкращаване с 10% на някоя структура, която има 50 или 100 души, ще даде ефект. Ние трябва да гледаме големите публични системи, където имаме голяма неефективност на разходите“, каза икономистът.
Тази линия дава и по-широката рамка на спора - не дали трябва да има дисциплина, а как да се постигне тя. Формалното орязване на разходи може да създаде видимост за контрол, но истинският резултат би дошъл от реформа в системите, които харчат най-много и предоставят ключови публични услуги.
Сега е моментът за реформи
Даниела Везиева заяви, че очакванията са за реални реформи, макар да не смята, че те ще могат да бъдат реализирани в пълнота още в Бюджет 2026. Според нея по-дългият хоризонт пред този кабинет създава възможност за по-смислени промени, ако се действа с оценка на качеството на публичната услуга, а не само чрез хоризонтално рязане на проценти.
„Всички се надяваме да видим реални реформи. Не очаквам в Бюджет 2026 това да се случи в пълнота. Този дългосрочен период, който се очертава пред този кабинет, предполага всичко това и сега е моментът да се направят реформи“, каза тя.
По думите й съкращения от 10% или 5% по хоризонтала няма да дадат икономическия ефект, който би имала административна реформа, основана на професионален анализ. Така акцентът се измества от бързия бюджетен жест към по-дълбока промяна в начина, по който държавата организира и измерва работата си.
Приходите са стабилни, рискът е в харченето
Според Лъчезар Богданов няма нужда от вдигане на данъци, ако бъдат направени разумни стъпки за овладяване на растежа на разходите и за по-голяма ефективност. Той подчерта, че приходната част на бюджета не е проблем, защото икономиката се развива добре, данъчната администрация събира приходи, а икономиката се изсветлява.
„В приходната част проблеми в бюджета няма. Икономиката се развива добре, данъчната администрация си върши работата. Събират се приходи, изсветлява се икономиката. Проблемът е в свръхамбицията за харчене“, смята икономистът.
Така дебатът за Бюджет 2026 се концентрира върху най-трудната част - как правителството да съчетае политически натиск за повече средства с необходимостта от финансова дисциплина. Пред кабинета стои възможност да превърне тежката наследена рамка в начало на по-строг и по-ефективен бюджетен модел, ако съкращенията бъдат заменени с реална оценка на разходите и работа на публичните системи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
