Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обяви курс към „строга финансова дисциплина“ и постави най-острия акцент върху разходите за заплати в държавната администрация. Предлага се разходите за възнаграждения и свързаните със заплатите осигурителни вноски да бъдат намалени с 10%, без формално да се режат индивидуалните заплати на служителите. На практика това означава преглед на структурите, съкращаване на персонал и закриване на незаети щатни бройки, които от години се използват като буфер в администрацията. Бюджетната процедура за 2026 г. започва, а финансовата рамка трябва да бъде готова до 1 юли, обяви финансовият министър.
Големият удар е върху администрацията
Донев представи мерките като първа стъпка към овладяване на дефицита, ограничаване на дълга и спиране на автоматичното нарастване на разходите. Най-сериозният сигнал е към държавната администрация, където според новия подход разходите за персонал вече няма да се движат по инерция. „Намалението на разходите ще е за сметка на преглед на структурите и преглед на числеността на администрацията. Затваряме първите и най-видими кранчета“, заяви Донев.
Според финансовия министър това е бюджет, който трябва да сложи край на практиката държавата да харчи повече, отколкото може да си позволи. „Това е бюджет, с който казваме „стоп на държавните хранилки“. Убеден съм, че ще получим силна обществена подкрепа за тези свои намерения“, каза още вицепремиерът.
Под повърхността на тази мярка стои един от най-старите проблеми на публичния сектор - поддържането на свободни щатни бройки, по които се начисляват средства, а впоследствие ресурсът може да се пренасочва към бонуси и допълнително материално стимулиране. Това превръща незаетите места в скрит резерв за 13-а, 14-а, а в някои случаи и още допълнителни заплати в администрацията. Само подобни ненужни разходи са оценявани на около 160 млн. евро за 2025 г., без да се включва съдебната власт, където сумата е приблизително още 50 млн. евро.
Край на автоматичните заплати
Втората голяма линия в обявените мерки е премахването на автоматичните механизми за определяне и индексиране на заплатите в публичния сектор. Според Донев досегашният модел създава „автоматични, инертни и трудно контролируеми разходи“, които натоварват бюджета независимо от реалното състояние на публичните финанси.
Премахват се автоматичните механизми за индексиране на възнагражденията на министър-председателя, министрите, заместник-министрите, изборните длъжности в регулаторните органи, съдебната система, силовите структури и висшите училища. Ще бъде отправено предложение и към народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на заплатите си със средната работна заплата в обществения сектор.
Към момента не се предвижда промяна в начина, по който се определят учителските заплати. В бюджетната сфера се предлага да се запази ръстът от 5% за всички заплати, заложен в удължителния закон.
Донев обяви и общ подход за повишаване на разходите за персонал - с еднакъв процент за всички първостепенни разпоредители с бюджет. Така Министерството на финансите ще се опита да спре практиката отделни сектори да получават автоматични или политически извоювани увеличения, които после се превръщат в постоянен натиск върху бюджета.
Пенсиите се вдигат, социалните плащания остават
Въпреки обявения курс към орязване на разходите, финансовият министър потвърди, че планираното увеличение на всички пенсии от 1 юли със 7,8% ще се състои. Ще бъдат гарантирани и социалните плащания за най-уязвимите групи.
Така кабинетът се опитва да раздели рестрикциите в администрацията от социалните ангажименти към пенсионерите и хората с най-ниски доходи. Този подход цели да ограничи политическия риск от мерките и да покаже, че ударът няма да бъде насочен към най-уязвимите, а към разходите, които правителството определя като раздути и трудно контролируеми.
В същото време автоматичните увеличения на доходи в публичния сектор и пенсии от години се сочат като един от основните източници на бюджетно напрежение. Те създават постоянен разход, който трудно може да бъде намален в следващи години и който подхранва инфлационния натиск чрез по-високо потребление. Именно затова спирането на автоматичните механизми се разглежда като една от най-бързите мерки за ограничаване на дефицита и ценовия натиск.
Таван за заплати и край на бонусите за изборни длъжности
Сред предложенията е и изборните длъжности да не получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Въвежда се и ограничение индивидуалната основна заплата на всеки зает в публичния сектор да не бъде по-висока от основната заплата на президента.
Същият таван ще бъде приложен и за членовете на съветите на директорите на публичните предприятия. Така финансовото министерство поставя ударение не само върху броя на служителите, но и върху най-високите възнаграждения в държавния сектор и публичните компании.
В администрацията работят и хиляди пенсионери, които получават едновременно пенсия и заплата. Този модел също се разглежда като част от по-широкия проблем с раздутата численост на публичния сектор, защото блокира навлизането на нови кадри и увеличава общата тежест върху бюджета. Оценките сочат, че около 8000 пенсионери продължават да работят в различни звена на държавната администрация.
Осигурителният праг тръгва нагоре
От 1 август максималният осигурителен доход се предлага да бъде увеличен на 2300 евро, а минималният осигурителен праг - с 5%. Това е част от пакета мерки, с който финансовото министерство търси допълнителни приходи и по-голяма стабилност в осигурителната система.
В същото време остава отворен въпросът за осигуровките на държавните служители. Именно тази тема се посочва като една от мерките, които могат сравнително бързо да донесат допълнителен ефект за бюджета, ако бъде въведено правило всички работещи да участват по сходен начин в осигурителната тежест.
Подобна стъпка обаче би била политически чувствителна, защото засяга една от най-организираните групи в публичния сектор. Засега Донев не я обяви като част от първия пакет, но натискът за такава промяна вероятно ще остане в дебата около бюджета.
Неприоритетните проекти ще бъдат замразени
Финансовият министър обяви и ревизия на капиталовите инвестиции. По думите му проектите ще бъдат подредени по важност, а неприоритетните временно ще бъдат замразени.
„Ще бъдат приоритизирани по важност капиталовите инвестиции, като неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени. Ще ограничим излишните разходи и ще засилим контрола“, каза Донев.
Тази мярка идва на фона на сериозно напрежение около вече поети, но неразплатени ангажименти. Част от проектите са одобрявани при предишни бюджети, но сега се оказват без достатъчно осигурено финансиране.
Наследен дефицит и неплатени сметки
Донев очерта тежка картина на завареното състояние на държавните финанси. По думите му към момента са наследени дефицит от 1,750 млрд. евро и разходи в размер на 2,554 млрд. евро, които трябва да бъдат разплатени.
„Финансите на държавата са в пълен синхрон с финансите на средностатистическото българско семейство. Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми. Дотук държавният бюджет следваше правилото - харчим днес, да му мислят следващите“, каза Донев.
Към 30 април дефицитът възлиза на 1,4% от БВП. Общият размер на фактурираните, но неразплатени капиталови и текущи разходи по националния бюджет е 655,7 млн. евро. От тях 214,6 млн. евро са в общините, а 441,1 млн. евро - в министерствата и ведомствата.
Освен това има извършена дейност по националния бюджет, която предстои да бъде фактурирана, на стойност над 1,700 млрд. евро. От тази сума 196,7 млн. евро са в общините, а 1,504 млрд. евро - в министерствата и ведомствата. Наследени са и стари разсрочени задължения в размер на 197,6 млн. евро.
Общинските проекти отварят нова дупка
Сериозен натиск идва и от инвестиционните проекти на общините от „Приложение 3“ към държавния бюджет. Те са одобрени в размер на 4,2 млрд. евро за периода от 2025 г. до 2028 г., като само за 2025 г. финансирането е в размер на 2 млрд. евро. През 2025 г. са разплатени 422,7 млн. евро. С удължителния закон за общинските проекти обаче са предвидени само 460 млн. евро, а остатъкът за разплащане до одобреното финансиране за 2025 г. достига 1,1 млрд. евро.
Към 14 май 2026 г. от средствата, предвидени с удължителния закон, са останали налични едва 51,5 млн. евро. Срещу тях стоят фактурирани и изпълнени общински проекти, които предстои да бъдат фактурирани към 30 април, на стойност 231,3 млн. евро. Така общинските инвестиции се превръщат в един от големите тестове за новия бюджет - дали кабинетът ще намери ресурс за започнатите проекти, или ще замрази част от тях като неприоритетни.
„Финансова акробатика“ от предишната власт
Финансовият министър посочи и решения на предишното правителство, които според него затрудняват бюджета за тази година. През 2025 г. е бил изтеглен авансов корпоративен данък в размер на 363 млн. евро. Освен това е било взето решение за разпределяне на междинен дивидент от държавните дружества на база 100% от текущата им печалба към 30 юни 2025 г. Заради това сума в общ размер на 556,7 млн. евро няма да постъпи в бюджета за 2026 г.
„Чрез тези две операции, които представляват финансова акробатика, е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес правят задачата по-сложна. За мен е ясно, че ще правя бюджета перо по перо, но за тези преди мен се вижда, че са кърпили дупките в бюджета с авансови плащания или задържани неизплащания“, заяви Донев.
Той подчерта, че позицията на „Прогресивна България“ е за край на подобен подход. „Категоричната позиция на „Прогресивна България“ е, че модата на бюджетите на кръпки, за които се говори с недомлъвки, свърши“, каза финансовият министър.
Дефицитът и дългът остават без конкретни числа
Донев не се ангажира с конкретна прогноза какъв дефицит ще бъде заложен в бюджета за 2026 г. Той не посочи и каква би била необходимостта от теглене на нов държавен дълг. Целта, по думите му, е дефицитът да остане „в контролирани рамки“, както и да се постигне „възможно ограничаване на нарастването на дълга“. Това означава, че тежките числа предстоят да бъдат обявени едва след като Министерството на финансите приключи прегледа на приходите, разходите, задълженията и възможностите за съкращения.
Икономическият прочит е ясен - бюджетът има натрупани проблеми от последните години, а дефицитът вече се е превърнал в хроничен. Ако преди години дефицит около 3% от БВП се възприемаше като тревожен сигнал, сега той все по-често се представя като приемлива цел. Именно тази промяна в политическата нагласа е една от причините правителството да търси бързи рестриктивни мерки.
Мерките срещу инфлацията не са тавани на цени
Пакетът на Донев идва и на фона на опасения за нов инфлационен натиск. Въпреки че в парламента вече се обсъждат по-високи глоби за необосновани цени, нови понятия като „справедлива цена“ и повече правомощия за КЗК, реалният ефект от подобни инструменти остава спорен.
Икономическата логика зад бюджетните мерки е различна - инфлацията се охлажда не с административен контрол върху цените, а с ограничаване на разходите, по-слабо търсене и прекъсване на автоматичните увеличения на доходите. Именно затова ударът върху автоматичните индексации и раздутите разходи в публичния сектор се представя като по-съществена антиинфлационна стъпка от проверки и ценови кампании.
Разширяването на правомощията на регулаторите може да изглежда политически ефектно, но поставя въпроса по каква методология ще се определят „ценови изкривявания“ и как държавата ще оценява динамичното ценообразуване в реално време, без да създаде допълнително бреме за бизнеса.
Първият тест за новата власт
Обявеният пакет е първият сериозен тест за кабинета на Румен Радев и за финансовия министър Гълъб Донев. В политически план мерките са насочени към бърз ефект - премахване на автоматични механизми, съкращаване на свободни щатове, ограничаване на бонуси, замразяване на неприоритетни проекти и контрол върху капиталовите разходи.
По-дълбоката реформа обаче тепърва предстои. Ако кабинетът се ограничи само със счетоводно намаляване на разходите, ефектът ще бъде временен. Истинският резултат ще зависи от това дали ще бъдат премахнати структурните причини за раздуването на администрацията, дали ще се изчистят незаетите бройки, дали ще се преразгледа присъствието на работещи пенсионери и дали държавните служители ще бъдат поставени при по-близки условия до останалите работещи.
Залогът е по-голям от бюджета за 2026 г. Става дума за това дали държавата ще прекрати модела на автоматични разходи, неплатени сметки и временни кръпки, или само ще отложи следващата фискална криза.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
