Бизнесът и Фискалният съвет отправиха призив за незабавни мерки в публичните финанси на фона на нарастващи рискове за бюджета и икономиката. Според експерти страната е изправена пред сериозен дисбаланс между разходи и приходи, който вече се отразява върху цените и икономическия растеж.
Данните показват рекорден дефицит и ускорено нарастване на паричната маса, което подхранва инфлацията. Предупрежденията са, че при липса на реакция България може да навлезе в опасен сценарий на стагфлация.
Бившият заместник-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви пред Нова телевизия, че автоматичното увеличаване на заплатите в публичния сектор създава сериозен проблем. По думите му възнагражденията в държавната сфера вече изпреварват тези в частния сектор, което принуждава работодателите да ги догонват.
„Ръстът за април месец вече е от порядъка на 30%, тъй като тогава бяха изплатени заплати, които не бяха актуализирани от началото на годината. Никой не може да каже, че това е просто преиндексиране на доходите. Всъщност механизмът е обратният - огромното потребление в момента помпа покачването на цените“, подчерта Дацов.
Той допълни, че поскъпването не е свързано с евентуалното въвеждане на еврото, а с вътрешни фактори - рязко увеличено потребление и липса на ефективна антиинфлационна политика. Според него нарушаването на икономическия баланс вече дава отражение върху перспективите за растеж.
„Икономиката винаги е въпрос на баланс, а този баланс отдавна е нарушен. Вместо да имаме дългосрочен растеж, който увеличава потенциала на икономиката, ние правим точно обратното - и то с аргумента, че се грижим за хората“, заяви той.
Изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев също очерта сериозни рискове. По думите му инфлацията е пряко следствие от разминаването между паричната маса и реалното производство. „Парите в икономиката се увеличават с близо 20%, а произведените стоки и услуги намаляват с близо 10%. И това идва от публичния сектор, който не произвежда кой знае какво“, посочи той.
Митракиев подчерта, че в държавния сектор се наливат средства от външни заеми, докато в него работят около 660 хиляди души - значително над средните нива за страните от ОИСР. Според него именно тази политика създава излишна парична маса, която се превръща в потребление, но не подкрепя местното производство.
„В малка отворена икономика това потребление се излива навън - към заводите в Турция, Китай и Италия. Нашите цени се вдигат, нашите заводи не работят, а с тези заеми всъщност захранваме чуждите икономики“, предупреди той.
По думите му, ако тенденцията продължи, страната е изправена пред риск от стагфлация по подобие на Румъния - комбинация от висока инфлация и слаб икономически растеж.
Данните на Министерството на финансите допълнително засилват тревогата. Към края на април бюджетният дефицит достига рекордните 1 млрд. и 750 млн. евро за първите четири месеца на годината. Особено показателен е самият април - месец, който традиционно е бил на излишък. „Ако се върнем 15 години назад, средното салдо за април е било плюс 209 млн. евро, защото тогава постъпват повече данъци. Сега имаме около 230 млн. евро дефицит“, отбеляза Дацов.
Експертите са категорични, че проблемът не е в приходите, а в разходите. Според тях спешно трябва да се ограничат неефективните харчове и злоупотребите, за да се възстанови балансът в публичните финанси и да се избегнат по-тежки икономически последици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
