Управляващите от "Прогресивна България" подготвят пакет от промени, с който искат да върнат реда в парламента, да променят модела на депутатските възнаграждения и да засилят натиска върху високите цени. Депутатът Стефан Белчев заяви пред бТВ, че целта е Народното събрание да спре да бъде арена на процедурно бавене и политическо шоу, а да се върне към по-съзидателна работа. Той потвърди, че се обсъжда основното месечно възнаграждение на депутатите да бъде фиксирано на 4326 евро, вместо автоматично да следва средната работна заплата.
Паралелно с това управляващите подготвят мерки за по-силни правомощия на КЗК и КЗП, увеличение на максималния осигурителен доход и разчети за нов държавен дълг, който според Белчев няма да достигне фиксирания таван от 10 млрд. лева.
Ред в парламента вместо процедурна война
Белчев защити подготвяните промени в правилника на Народното събрание с аргумента, че парламентът трябва да излезе от спиралата на блокажи, шумни сблъсъци и безкрайно протакане. Според него управляващите не целят ограничаване на опозицията, а прекратяване на практики, които забавят работата и изместват фокуса от законодателните решения. "Парламентът в последните години беше повече шоу, отколкото място за съзидателни действия", каза Белчев.
Той отхвърли обвиненията, че новите правила са форма на натиск върху опозицията. По думите му предложенията са насочени към "връщане на нормалността" и към по-добра хигиена на политическото общуване. "Не бих казал, че това е форма на смачкване. Целта е да се спрат шиканиранията и бавенето на работата", обясни депутатът.
Управляващите оставят отворена врата за промени в текстовете преди окончателното им приемане. Белчев заяви, че коректни предложения на опозицията ще бъдат разглеждани и че по време на дебатите в пленарната зала може да има корекции.
Заплатите на депутатите вече няма да растат автоматично
Една от най-чувствителните теми е промяната при депутатските заплати. Белчев посочи, че парламентарната група на "Прогресивна България" е категорична, че ще има развитие по въпроса, но се изчаква официалният разчет от Министерството на финансите.
Сегашният модел обвързва основното възнаграждение на народните представители със средната месечна заплата. Управляващите обсъждат този механизъм да бъде заменен с фиксирана сума от 4326 евро, която да се изплаща по банков път. "С това предложение на практика заковаваме заплатите на едно ниво", каза Белчев.
По думите му бъдещо увеличение ще може да става единствено през закона за държавния бюджет за съответната година и според политиката по доходите в бюджетната сфера. Така промяната ще премахне автоматичното движение на депутатските възнаграждения и ще ги постави в рамката на общата бюджетна политика.
Осигурителният праг се представя като инвестиция в бъдещи пенсии
Управляващите подготвят и увеличение на максималния осигурителен доход до 2300 евро. Белчев настоя, че това не трябва да се смесва с повишаване на данъци, защото става дума за осигуровки и за бъдещи права в пенсионната система. "Нека не бъркаме данъците с осигуровките", заяви депутатът.
Според него по-високият праг е принос от хората с по-големи доходи към собственото им бъдеще и към устойчивостта на Националния осигурителен институт. Белчев обясни, че така се подкрепя НОИ, а ефектът по-късно ще се отрази и върху пенсиите на същите хора.
Регулаторите влизат по-активно в битката с цените
Другата голяма линия в пакета е свързана с цените и работата на пазара. Белчев потвърди, че се подготвят законови промени за засилване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.
Той призна, че има критики към идеята за "справедлива цена", но заяви, че пазарът в момента не изглежда напълно нормален за обикновения потребител. "Всеки, който отиде в магазина, вижда, че нещата не стоят по най-нормалния начин", каза Белчев.
Депутатът отбеляза, че вече се вижда известно движение на цените надолу в част от търговските вериги. По думите му става дума за промоции, но усещането му е, че има разлика, като в някои случаи маржовете в полза на веригите изглеждат намалени дори с 50%.
Държавният дълг и разходите остават под наблюдение
Белчев потвърди, че Министерството на финансите продължава разчетите за нов държавен дълг. По думите му прагът е фиксиран на 10 млрд. лева, но няма да се стигне до тази сума.
Темата за разходите беше поставена и от икономиста Лъчезар Богданов, който предупреди, че само с удължителен бюджет държавните разходи са нараснали със 17%. Той подчерта, че проблемът не е в приходната страна, а в свръхамбицията за харчене, и настоя, че данъци не е необходимо да се вдигат, ако не се правят грешки при разходите.
Според Белчев евентуалните съкращения в администрацията трябва да стъпят върху професионални анализи, а не върху механичен подход. Той посочи, че в държавната администрация има 12 000 незаети щатни бройки, от които 4500 са устойчиво незаети.
Нов модел за властта и обещание за повече дисциплина
Белчев заяви, че новият модел в изпълнителната и законодателната власт ще бъде различен. Управляващите представят промените като опит да се въведе повече дисциплина в институциите, повече предвидимост при заплатите и по-силен натиск върху пазарни практики, които според тях тежат върху потребителите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
