Големите търговски вериги получиха остро предупреждение от управляващите заради цените на основни продукти и съмненията за необясними надценки по пътя от едро до крайния потребител. Депутатът от "Прогресивна България" и бивш земеделски министър Явор Гечев заяви пред БНТ, че държавата не търси война с бизнеса, но очаква партньорство, социална отговорност и по-ясно поведение към българския пазар.
По думите на Гечев властта познава механизмите, по които се формират цените в големите вериги, и ако няма доброволна корекция, ще последват действия на институциите. Основният акцент в предложенията е изсветляване на веригата, а не автоматично налагане на тавани на надценките.
Веригите са предупредени пряко
Гечев заяви, че разговорите с големите търговци вече се водят открито и без илюзия, че държавата не познава пазара. Според него управляващите са подготвени за този сблъсък, защото са изследвали как се формират цените и какви модели се използват от големите участници. Той подчерта, че властта не тръгва срещу бизнеса като срещу враг, но няма да остане безучастна, ако не срещне нормално партньорство.
Големите вериги трябва сами да покажат социален ангажимент и отговорност, преди държавата да стигне до по-твърди регулаторни действия. Гечев посочи, че ако няма корекция през прозрачност, обществен натиск и институционален контрол, компетентните органи вече имат развързани ръце да реагират. Така управляващите представят законодателните си идеи като първа стъпка към дисциплиниране на пазара, а не като директна намеса в цените.
Той допълни, че подготовката за този дебат е започнала много преди публичния спор. По думите му пазарът е изследван дълбоко, включително през конкретните модели за формиране на цените при отделните големи вериги. Именно затова предупреждението към тях звучи не като обща политическа реплика, а като заявка, че институциите вече имат информация къде да търсят проблемите. Гечев настоя, че държавата ще действа само в рамките на закона, но няма да се откаже от ролята си, ако пазарът не се самокоригира.
Къде се губи логиката на цената
Според Гечев основният проблем е, че при някои продукти има трудно обяснимо поскъпване между търговията на едро и щанда. Той постави въпроса как един продукт може да увеличи цената си неколкократно по пътя към потребителя, без да е ясно кои разходи и печалби стоят зад това. Затова според него е нужно изсветляване, което да покаже къде се появяват прекомерните надценки.
Депутатът направи разграничение между малките магазини и големите търговски вериги. При малкия търговец цената по-лесно се обяснява през покупка на едро, транспорт, логистика, опаковка, разходи и печалба. При големите играчи обаче картината според него е по-сложна, защото високата концентрация на пазара им дава много по-силно влияние върху крайните цени.
Гечев очерта и различните причини за поскъпването. Част от ръста идва от международната среда, цените на горивата и инфлационния натиск, но според него има и компонент, който се дължи на нелоялни търговски практики. Тъкмо тази част е във фокуса на управляващите, защото тя не може да бъде обяснена само с външни фактори. Затова според него трябва да се види не само крайната цена, а цялата структура по пътя на продукта.
Не таван на цените, а публичен натиск
Управляващите съзнателно не предлагат таван на цените, въпреки че такава идея има обществено очакване в период на поскъпване. Гечев обясни, че целта не е държавата да започне автоматично да коригира цените, а да извади на светло механизмите, по които те се образуват. Според него, когато веригата стане видима за медиите, институциите и обществото, бизнесът би трябвало сам да коригира поведението си.
Той посочи, че подобни подходи съществуват и в други европейски държави, а там, където има ценови ограничения, като Гърция, нарушенията са водили до сериозни санкции. Българският модел, който се подготвя, е представен като по-мек в първата си фаза - повече прозрачност, повече контрол и по-голяма обществена видимост. Но предупреждението остава: ако това не даде резултат, държавата ще мине към следващи мерки.
Гечев постави темата и в по-широк европейски контекст, като посочи, че дори големи икономики са се сблъсквали със структурни проблеми на пазара и са предприемали мерки. Според него съвременната пазарна икономика не е напълно свободна, защото често самите участници я изкривяват. Затова задачата на държавата, по думите му, не е да замести пазара, а да го върне към по-нормално функциониране. В този смисъл мерките се представят като опит за уравновесяване, а не като командно управление на цените.
Потребители и производители са от едната страна
Гечев постави в един ред българските потребители и производители, като заяви, че и двете групи са ощетени от сегашните ценови изкривявания. Потребителите плащат високи крайни цени, а производителите често не получават достатъчно силна позиция в преговорите с големите търговски канали. Затова според него изсветляването на пазара трябва да помогне не само на купувачите, но и на хората, които реално произвеждат храната.
В този контекст Гечев съобщи, че се подготвят гаранционни фондове за контрактуване и ликвидност на българска продукция. Идеята е тези инструменти потенциално да бъдат подкрепени чрез Българската банка за развитие. Така държавата търси начин да даде повече сигурност на производителите, за да не бъдат напълно зависими от условията, наложени от най-големите търговски играчи.
По думите му една от следващите посоки е съвременното коопериране на българските производители, за да имат по-голяма пазарна мощ със своята продукция. Подготвя се описание на гаранционни схеми, които да подпомагат договорирането на български стоки и достъпа им до българските пазари. Гечев свърза тази идея и с позицията си Българската банка за развитие да не бъде декапитализирана, а ресурсът ѝ да се използва през гаранционни механизми, които реално повишават капацитета на производството.
Малкият производител също влиза в сметката
Гечев посочи, че се обсъждат и инструменти за по-малките земеделски стопани, включително кредити за хора със земя до 100 декара, за да могат постепенно да разширят дейността си. Според него мерките не трябва да бъдат насочени само към търговските вериги, защото проблемът започва много по-рано - в слабата пазарна позиция на част от производителите и в липсата на достатъчна устойчивост в сектора. Целта е българското земеделие да произвежда повече, да бъде по-конкурентно и да предлага качествена продукция.
Това допълва логиката на законодателните промени - не само контрол върху цените, а изграждане на по-силен гръбнак на българското производство. Ако малките производители останат разпокъсани и финансово слаби, те трудно могат да диктуват условия или да устоят на натиска на посредници и големи купувачи. Затова според управляващите темата за цените не може да бъде отделена от темата за достъпа до финансиране, пазари и дългосрочни договори.
Следващият фронт са субсидиите и контролът
Гечев предупреди, че предстоят и сериозни мерки спрямо субсидираните участници в сектора. Той не разви подробно какви ще бъдат те, но даде знак, че управляващите ще гледат не само към магазините, а и към по-широката система на производство, подпомагане и контрол. Според него проблемът с цените не може да се реши само с един закон или с една проверка, защото обхваща цяла верига.
Депутатът изрази надежда, че Българската агенция по безопасност на храните ще работи ефективно. Контролът върху качеството, произхода и движението на стоките е част от по-голямата картина, в която държавата трябва да покаже капацитет. Посланието е, че борбата с ценовите изкривявания няма да се изчерпи само с публични предупреждения към веригите.
Той призна, че в земеделското министерство има проблеми, но според него правилният подход е системата да бъде поправена така, че тези проблеми да не се възпроизвеждат. Гечев припомни теми като внесени некачествени храни, застояли меса и други продукти, които са показали нуждата от по-добра проследимост. По думите му не е достатъчно да се знае, че на пазара има проблемна храна - държавата трябва да знае къде точно се намира тя и да може да я изтегли бързо.
Регистърът трябва да покаже пътя на храната
Една от законодателните идеи, за които Гечев говори, е регистър за проследимост по цялата верига. Той трябва да показва какво влиза в държавата, как минава през търговията на едро и къде стига в търговията на дребно. Ако се установи некачествена храна, тя трябва да може да бъде изтеглена от пазара в рамките на 24 часа, но това е възможно само ако институциите знаят точното ѝ движение.
Този регистър е важен не само за безопасността, но и за цените. Когато движението на стоката е проследимо, става по-лесно да се види къде се добавят разходи, къде има забавяне, къде се появява прекомерна надценка и кой носи отговорност. Така контролът върху качеството и контролът върху пазарните изкривявания могат да се окажат свързани части от една и съща политика.
Администрацията няма да бъде плашена
Извън темата за цените Гечев коментира и държавната администрация. Той увери, че хората в администрацията, които реално работят, не трябва да се страхуват за работните си места. Според него стилът на "Прогресивна България" не е горделив и не е самозабравил се, а целта е да се търси по-ефективна държава.
Гечев свърза бъдещата промяна в администрацията с електронното правителство и електронизацията на услугите. По думите му именно тези два процеса могат да направят държавната машина по-работеща, без това непременно да означава удар по служителите, които вършат реална работа. Той добави, че в страната има сериозен глад за работници, което прави темата за администрацията по-сложна от обикновено механично съкращаване.
Така посланието му към държавните служители беше различно от това към големите търговски играчи. Към администрацията то е за ефективност, дигитализация и запазване на работещите хора, а към пазара - за прозрачност, партньорство и готовност за намеса при липса на отговорност. В тази рамка управляващите се опитват да представят политиката си като едновременно социална и дисциплинираща - без война с бизнеса, но и без отстъпление пред ценови изкривявания.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
