Държавата продължава разговорите с големите търговски вериги за мерки срещу високите цени на храните, обяви в интервю за Нова телевизия Тодор Джиков от "Прогресивна България". Още следващата седмица се очаква да бъде уточнено какво ще влиза в т.нар. "справедлива кошница" и каква надценка ще бъде приемлива за основните продукти.
Управляващите очакват първи ефект върху пазара в рамките на няколко месеца, а според Джиков при храните може да се стигне до спад от около 10% в срок от месец до месец и половина. Паралелно се обсъжда и вариант подобен контрол да бъде приложен при горивата.
Веригите и „справедливата кошница“
Основната тема в разговорите с търговските вериги е създаването на пакет от основни хранителни продукти със минимална надценка. Джиков заяви, че веригите показват отговорно поведение и че комуникацията с тях е добра, като очакването му е да се стигне до договореност. Идеята е тази кошница да даде видим ефект за потребителите при най-важните стоки, без държавата директно да налага общ таван на цените.
По думите му предстои да се уточнят както конкретните продукти, така и логиката, по която ще се определя допустимата надценка. Управляващите настояват, че не става дума за административно фиксиране на всяка цена, а за механизъм, който да покаже къде има икономически необосновано оскъпяване. Моделът според Джиков е заимстван от Франция, където подобни инструменти вече се използват.
Какво означава „справедлива цена“
Понятието „справедлива цена“ предизвика остра реакция от страна на бизнеса, но Джиков подчерта, че то не означава държавата да определя цените на щанда. Според него става дума за индикатор, който показва дали крайната цена е обоснована спрямо разходите за производство, транспорт, логистика и реализация.
Като пример той посочи сирене, което стига до търговеца за 10 евро, а после се продава за 18 евро. По думите му при нормална икономическа логика разумната надценка би била около 30-35%, което означава крайна цена около 13-13,50 евро. Именно такива разлики според управляващите трябва да бъдат осветявани, за да се види къде се натрупва най-голямото оскъпяване.
Платформа ще показва пътя на цената
Предвижда се създаването на дигитална държавна платформа, чрез която потребителите ще могат да проследяват как се формира цената на даден продукт по цялата верига. Тя трябва да показва на каква цена продуктът влиза на пазара, през колко посредници минава и на кой етап се появяват най-високите надценки.
През същата платформа гражданите ще могат да подават сигнали за нередности. Джиков обясни, че при съмнения за необосновано високи цени системата ще насочва информацията към институциите. Така контролът трябва да стане по-бърз, по-видим и по-малко зависим от случайни проверки или от закъснели реакции.
Промени в законите и по-силен контрол
Управляващите вече са подготвили промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Целта е да се осигури проследимост на цените „от фермата до трапезата“ и да се дадат повече инструменти на институциите, когато има съмнения за пазарни изкривявания.
Според Джиков анализите на Комисията за защита на конкуренцията показват, че най-голямото оскъпяване се случва при търговците на дребно. Той подчерта, че когато няколко големи играчи държат огромен дял от пазара, те носят и обществена отговорност. Затова държавата не планира общ таван на цените, а мониторинг на цялата верига - от производителя, през търговията на едро, до крайния магазин.
Гражданите вече запълват празнината
Джиков даде като пример създаденото приложение за сравняване на цени в различни магазини. Според него това показва как гражданите сами се опитват да компенсират липсата на достатъчно ефективни държавни механизми. В преразказ на позицията му, когато институциите не реагират навреме, хората започват сами да търсят начини да се ориентират в цените.
Този натиск отдолу според управляващите трябва да бъде подкрепен с реален институционален инструмент. Ако платформата заработи, тя ще даде много по-широка картина от отделните потребителски сравнения. Така държавата ще може да следи не само разликата между два магазина, а цялото движение на продукта.
След храните идват и горивата
Освен при храните, държавата започва анализ и на цените на горивата. Джиков заяви, че ще се проследи какви са производствените разходи, как се формира цената при дистрибуторите и как тя стига до колонката на бензиностанцията. Той допусна, че и там може да има възможност за поевтиняване от около 10%.
Темата е чувствителна, защото горивата влияят пряко върху транспорта, производството и крайните цени на много стоки. Ако държавата открие необосновано оскъпяване по веригата, логиката ще бъде подобна на тази при храните - повече прозрачност, повече данни и възможност за институционална реакция.
Проследимостта е и здравен въпрос
Джиков свърза липсата на контрол по хранителната верига не само с цените, но и със здравния риск. Той посочи случаи със заразено месо и нелоялна конкуренция от псевдопроизводители като пример защо държавата трябва да знае откъде идва храната, през кого минава и къде стига.
По думите му до шест-седем месеца България трябва да има коренно различна система за проследяване, контрол и ценообразуване на храните. Това означава не само по-добра защита на потребителите, но и по-ясни правила за производители, търговци и институции. В тази рамка „справедливата кошница“ е само първа стъпка към по-широка промяна на пазара.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
