Бившият премиер и последовател на Андрей Луканов създаде олигархията у нас посредством „хищническа“ приватизация и позволи пълната хегемония на „Отворено общество“
В обществото ни рядко има консенсус, но едно проучване от 2019 г. ясно доказа, че всяко правило си има изключение. Социологическо изследване на „Галъп интернешънъл“, публикувано през ноември въпросната година, показа, че всеки втори пълнолетен българин е категоричен в едно: “Костов е виновен за всичко”.
За подмяната на идеите на дясното в България. За скандалната приватизация, при която активи за десетки и стотици милиони бяха продадени, ако не за 1 долар, за под една десета от цената си. За създаването и възхода на олигархията.
Случайно или по-скоро не, буквално месец след това изследване бившият премиер на България в периода от 1997 до 2001 г. най-сетне обяви, че се оттегля от публичния живот. Съответно - и от навика си да назидателства и да се меси в политиката посредством инсталирани от него зависими политици. Въпреки това, от време на време родното задкулисие, на чието раждане акушира, го вади от теменужените сенки на палата му в Драгалевци, за да лансира удобни на създадената от него олигархия тезиси и опорки.
Така, днес, флагманите на корпоративно-олигархичния кръг „Капитал“ на бизнесмена с апетити в политиката, НПО сектора и медиите – Иво Прокопиев, превърнал се в такъв именно благодарение на Костовата приватизация, осъмнаха до един със статия на бившия премиер на заглавните си страници.
Въпросният материал всъщност е специално написан от него коментар за сайта Mediapool на бившата говорителка на правителството му и виден представител на медийната машина на „Капитал“ и българския клон на „Отворено общество“ – Стояна Георгиева, а целта на публикацията е да разкритикува промените в Закона за съдебната власт, внесени от мнозинството в Народното събрание в лицето на „Прогресивна България“.
И да лансира, разбира се, изменения, които са удобни за кръга „Капитал“ и политическото му прокси в Народното събрание – ПП-ДБ, пиарски посочени във въжделенията на Костов не поименно, а като „реформаторски фракции“. Например, че „съдебната власт се нуждае от пълно прочистване, което обаче не може да направи сама“ и това трябва да бъде сторено от новото мнозинство, но единствено и само с помощта на въпросните т.нар. “реформаторски фракции”. Костов не пропуска да пробута и старата си мечта прокуратурата да бъде извадена от Темида и да бъде под контрола на изпълнителната власт, ставайки част от Министерството на правосъдието.
Тази му мечта е толкова стара, колкото и фиксацията върху съдебната власт на Костов и политическите му отрочета в лицето на върхушката на вече споменатия корпоративно-олигархичен кръг и на обслужващите го политици и самозвани НПО „експерти“. А причината и за идеята, и за фиксацията е една и съща – желанието им да превърнат Темида и в частност прокуратурата в бухалка срещу опонентите им. Желание, което може да се сбъдне изцяло само, ако тя наистина бъде извадена от независимата съдебна власт и сложена под контрола на изпълнителната.
Тук е моментът да се подчертае, че това е в правомощията не на обикновено, а на Велико Народно събрание и Костов много добре го знае, тъй като искаше да го направи още във времената, в които командваше на „Дондуков“1 и имаше мнозинство в НС. Въпреки това, сега явно лансира идеята като димка, за да вдигне пушилка, покрай която политическите проксита на олигархията от ПП-ДБ да влязат отново в „играта“ за прочистване – разбирай – овладяване на съдебната власт.
Говорим за същата коалиция, която през 2024 г. поиска „подялба на принципа 50 на 50“ с ГЕРБ на овакантените висши постове в съдебната власт и стана причината за поредната политическа криза и предсрочни избори в държавата. Нищо, че публично твърди, че била за независима съдебна власт.
Но да се върнем на Костов и по-конкретно на въпроса защо от повече от две десетилетия иска прокуратурата да попадне под контрола на изпълнителната власт. В неговия случай отговорът се обобщава в емблематичната фраза „Иване, кажи си!“, изречена по негов адрес през 2000 г. от тогавашния президент Петър Стоянов. Фраза, която всъщност приканваше Костов да признае за корупцията в кабинета му, приела към онзи момент пандемични размери. Толкова големи, че дори смяната на състава на половината кабинет не можа да уталожи настръхналото срещу кабинета напрежение сред обществото. А не успя, защото самият Костов остана начело на правителството, извършило приватизация, превърнала се в „хищническо разграбване“, както я определи тогавашният главен прокурор Никола Филчев и по чиито думи при нея са били продадени държавни активи за 30 млрд. лева, но в хазната са влезли едва 3 млрд. лева.
На този фон половината от управленския мандат на Костов беше белязан от прокурорски разследвания за корупция срещу негови министри и създадени от него бизнесмени като Прокопиев, на което тогавашният премиер отговаряше с атаки срещу държавното обвинение и с опити, в това число и през законодателни промени, да му влияе и да намали независимостта му.
Самата приватизация пък беше направена от уж „десния“ и „син“ министър-председател по модел, чийто идеолог е „тъмночервеният“ Андрей Луканов. Костов се доказа като последовател на Луканов не само в икономически план, връчвайки огромни дялове от бизнеса у нас на наследници на бившата номенклатура или на лица, пряко обвързани с бившите тайни служби в лицето на ДС, но и в геополитически.
Продължавайки стартирания от него процес по овладяване на обществените и институционални структури в полза на „Отворено общество“ на US милиардера-спекулант Джордж Сорос, в чийто наместник в България се превърна именно ръководителят на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев. Бившият министър-председател впрочем е човекът, допринесъл за създаването не само на този олигарх. Той стои и зад възхода на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, източил милиардите на вложителите във фалираната от него банка и укриващ се вече 12 години от българското правосъдие в Сърбия.
Както разкри един от свидетелите по делото срещу Василев, в знак на благодарност за помощта на Костов, бившият банкер лично разпоредил да се дават всеки месец по 25 000 лева на експремиера и дъщеря му Мина.
На този фон, опитите на бившия министър-председател да морализаторства и напътства, особено пък на тема съдебна реформа, са меко казано трагикомични. Защото обществото вече си даде присъдата за него и е крайно време Костов наистина да се отдаде на мълчанието и да престане да го занимава със себе си.
*Заигравка с латинската фраза sic transit gloria mundi – "Така отминава световната слава"
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
