„Когато някой казва, че КТБ е банка, се подиграва с думата. Случаят прилича на измама, която напомня за инвестиционни пирамиди като тези на Бърни Мадоф“. С тези думи американският икономист Стив Ханке обрисува през лятото на 2014 начина, по който е била структурирана и източена КТБ от мажоритарния си собственик Цветан Василев.
За разлика от споменатия от Ханке Мадоф, който беше осъден от американски съд на 150 години затвор за създаването на най-голямата финансова пирамида в света, българският му последовател Василев обаче избяга от родното правосъдие и се крие в Сърбия, където живее нашироко с парите, откраднати от ужилените от него вложители в банката. При това, само преди дни, навръх 12-ата годишнина от фалита на трезора по негова вина, отново изпълзя от сенките на дома си в един от най-престижните квартали на Белград, за да обясни в цяла поредица интервюта, че щял да се върне у нас само, ако му бъдат „изчистени всички обвинения и бъде започнато ново разследване“.
Или иначе казано - да бъдат хвърлени в коша всички стотици томове железни доказателства срещу него, събрани въз основа на половин дузина независими експертизи. В това число на международната разследваща кантора AlixPartners, наета с решение на Народното събрание, чийто анализ показа, че отворената в банката дупка е в размер на над 4 млрд. лева (над 2,045 млрд. евро), като едва 800 млн. лева от тях биха могли да се възстановят.
Причината е, че останалите са потънали под формата на необезпечени кредити на обща стойност 4,046 млрд лева, огромната част от които са теглени от общо над 70 кухи фирми без никакви реални активи, свързани именно с Цветан Василев и управлявани от едни и същи, близки до него лица. Общата сума, която беше изплатена по тази линия от хазната беше в размер на над 3,25 млрд. лева или 1,661 млрд. евро.
Тук идва въпросът откъде можеха да бъдат възстановени малкото реално обезпечени теглени заеми на стойност? От т.нар. „златни кокошки“ – т.е. малкото наистина действащи компании, кредитирани от КТБ. Към 2014 г. това бяха няколко стратегически обекти, в това число телекомуникационните компании БТК, НУРТС, „Фърст диджитал“, военните заводи „Дунарит“ и „Авионамс“, телевизия TV7 и една от основните петролни компании у нас – „Петрол“. Всички те, в петилетката след фалита на банката бяха обект на опит за вторичен грабеж от страна на Цветан Василев и приближени до него бизнесмени, задействан пред поставени лица.
Цесиите, вторичният грабеж и кремълската връзка
Целият процес по вторичния грабеж стартира още в периода 2014-2015, като първо чрез свои подставени лица Василев стартира десетки рокади в управата на кухите дружества в опит да прекъсне връзката между себе си и компаниите, през които е източил банката. А също така са предприети цяла поредица цесии и прихващания, чиято крайна цел е да се освободят заложите пред КТБ върху въпросните предприятия.
Веднъж приключен този процес, стартира и основното действие в схемата – прехвърлянето на стратегическите активи към лица от обкръжението на руския олигарх Константин Малофеев. Първо банкерът се опита да „продаде“ срещу 1 евро БТК, НУРТС, „Фърст диджитал“, ГАРБ, „Дунарит“ и „Авионамс“ на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, който се оказа съдружник на Малофеев. А след като държавата, която и понастоящем е най-големият кредитор на КТБ, се намеси и вписването на Луврие в регистрите като собственик на тези активи беше предотвратено, се изнизаха цяла поредица други свързани с Кремъл лица. Като например Дмитрий Косарев.
Опитите на Василев да прехвърли пакетно собствеността на въпросните стратегически активи на приближени на Кремъл хора се провалиха окончателно през 2019 г., когато избухна аферата с т.нар. „План България“. Става въпрос за мащабна схема, с която – според българската прокуратура – Василев се е опитал да прехвърли на приближени до Москва стратегическите активи, този път в комплект с TV7, като целта е била посредством тях да се прокарват руските хибридни медийни интереси в страната ни, а геополитическата ориентация на България да бъде променена от евроатлантическа в сателитна на Русия. В резултат на разкриването на аферата Малофеев и човекът, сочен за идеолог на плана – о.з. генералът от руското ГРУ Леонид Решетников се сдобиха с 10-годишна забрана да влизат в България, а участникат в схемата за придобиването на TV 7 и също близък до руските приятели на Василев - Джак Ханик се сдоби с обвинение в американски съд.
В чии ръце са сега тези дружества?
Сред тези дружества, един от най-големите кредитополучатели е „Дунарит“. Експозицията към него е била 85,5 млн. лева, като според разследващите компанията дълго време е продължила да захранва със свежи финанси Василев дори, след като забегна в Сърбия. Това се е случвало през сметка в Румъния. След няколкогодишни битки и въпреки наложените запори в полза на държавата, която продължава да е най-големият кредитор на КТБ, в момента управлението на завода е в ръцете на фирмата ЕМКО на оръжейния търговец и бивш агент „Димов“ на ДС Емилиан Гебрев. Той успя да сложи ръка на предприятието посредством увеличение на капитала.
В ръцете на петролния бос Гриша Ганчев пък е холдингът „Петрол“. Това става реалност, след като с над 100 операции по прихващия и цесии, а след това и по прехвърляния между различни фирми на Ганчев, са заличени залозите в полза на КТБ, тежащи върху „Нафтекс петрол“ и „Елит петрол“. Прихващанията при първото дружество бяха на стойност 14,9 млн. лева, а при второто – за 64,7 млн. лева.
През ноември 2015 г., след продължил 15 часа международен търг, чуждестранното дружество VTB Capital придоби БТК за 330 млн. евро и по този начин извади фирмите на Василев от собствеността. През 2020 г. телекомът беше продаден за близо 1 милиард на англо - американския фонд United Group, чиято собственост е и до днес.
След провала на опитите на Цветан Василев да хариже TV7 на руските си покровители, телевизията, която още през 2016 г. беше обявена в несъстоятелност - с над 300 милиона дълг към фалиралата банка, престана да съществува.
Още десетки недвижими имоти и малки предприятия останаха под кнотрола на хората на Василев у нас поради факта, че КТБ е предоставяла средствата за закупуването им, но не е имала обезпечения върху същите активи. Кредитите са били прехвърляни между редица кухи дружества, за да не могат синдиците на фалиралия трезор да достигнат до активите.
На този фон единственият актив, който остана в ръцете на държавата, е „Авионамс“. През май 2017 г. Държавната консолидационна компания окончателно стана собственик на военния завод, като плати близо 29 млн. лева за 99,9% от компанията. Това се случи, след като през май 2016 г. на публичен търг от частен съдия изпълнител бяха предложени акциите във фирмата, които към онзи момент бяха собственост на „Хедж инвестмънт България“ – една от фирмите, свързани с Цветан Василев, мастити кредитополучатели от КТБ. "Хедж" се пробва да спре финализирането на покупката от страна на държавата в лицето на ДКК като обжалва търга, но усилията на Василев да продължи да контролира завода се провалиха.
Днес, опитите на Василев да обясни, че нямал нищо общо с вторичното разграбване на КТБ и да препише всичко на лидера на ДПС Делян Пеевски, звучат меко казано налудничаво. Но при всяка смяна на властта у нас, ексбанкерът Василев се пробва да завърти тази мантра отново и отново с надеждата новите властимащи да се вържат на манипулациите му.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
