Огромни суми от държавния бюджет отиват за изплащане на обезщетения при пенсиониране в секторите "Сигурност" и "Отбрана", както и в съдебната система. Официалните данни на Министерството на финансите и анализите на Института за пазарна икономика (ИПИ) разкриват плашещи мащаби. Само за първите три месеца на годината Министерството на вътрешните работи е изплатило над 41 милиона евро по перото за обезщетения, неизползван отпуск и болнични листи.
Около 110 000 души в България работят на позиции, които им гарантират до 20 брутни заплати като обезщетение при пенсиониране или напускане. Тази привилегия обхваща 20% от всички държавни служители, включително патрулни полицаи, криминалисти, следователи, военни и магистрати. Тези огромни суми са напълно освободени от данъци и осигуровки, което натоварва допълнително хазната.
За сравнение, средната брутна заплата в сектор "Сигурност" е около 1430 евро, което осигурява бонус от над 28 600 евро при напускане.
При висшия ръководен състав сумите лесно надхвърлят 46 000 евро,
а за рискови длъжности като военни пилоти и водолази могат да достигнат до 55 000 евро заради специфичните добавки.
Темата придоби допълнителна правна и скандална тежест след скорошно съдебно решение. Бившият главен прокурор Иван Гешев осъди държавата на втора инстанция заради неполучени 20 заплати с лихвите. Софийският градски съд постанови, че предсрочното му освобождаване не е класифицирано като дисциплинарно наказание, което му дава право на гратификационното обезщетение по Закона за съдебната власт. Искът му
възлиза на зашеметяващите 128 573 евро,
калкулирани на база месечното му възнаграждение от близо 6428 евро през 2023 година. Решението обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Експертите са категорични, че този финансов модел напълно блокира опитите за реформа и оптимизация на администрацията. Икономистът Петър Ганев обяснява парадокса с думите, че ако запазиш човек на работа, му дължиш 12 заплати за годината, но ако го уволниш, му дължиш
20 заплати наведнъж и бюджетът веднага излиза на огромен минус.
В свой доклад Адриан Николов от ИПИ изчислява, че дори минимално свиване на числеността в тези сектори със 10 000 души би струвало на държавата най-малко 140 милиона евро само за обезщетения. Ако трябва да се намали броят на наетите в публичната сфера с над 100 хиляди души, какъвто е реалният необходим размер според икономистите, то еднократният разход за държавата би надхвърлил милиард и половина евро.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
