Държавните психиатрични болници в България са изправени пред сериозна криза. Министерството на здравеопазването разпореди десет процента съкращение на бюджетите им за издръжка за периода от две хиляди двадесет и шеста до две хиляди двадесет и осма година.
Тревожната новина съобщи директорът на Държавната психиатрична болница Свети Иван Рилски д-р Цветеслава Гълъбова в ефира на предаването Леге Артис по Българското национално радио. Този ход поставя в риск физическото оцеляване на пациентите и нормалната работа на лечебните заведения, които нямат друг изход, освен да ги пуснат по улиците на България.
Какво точно се реже
Мярката не засяга възнагражденията на медицинския персонал. Тя удря директно базовите условия за живот и лечение на болните. Намалението е за сметка на средствата за отопление, ток, вода, храна, лекарства и външни медицински консултации. За управляваното от д-р Гълъбова лечебно заведение финансовият удар възлиза на около шестдесет и седем хиляди евро. Тази сума е изцяло равна на издръжката на болницата за цял един месец.
Финансов капан без алтернативни доходи
Спецификата на държавните психиатрични болници ги прави напълно уязвими към подобни рестрикции. За разлика от многопрофилните болници те се финансират единствено от републиканския бюджет и нямат право на допълнителни търговски приходи. Тези институции не работят по клинични пътеки, тъй като преговорите с Националната здравноосигурителна каса за преминаване към здравно осигуряване бяха окончателно спрени в миналото. Орязването на този единствен източник на пари означава, че болниците ще бъдат принудени да избират между купуването на медикаменти и отоплението на сградите.
Риск от принудително изписване на болни
Д-р Гълъбова предупреди, че липсата на средства ще доведе до тежки последици. Тя може да предизвика принудително изписване на пациенти, които все още имат нужда от активна медицинска грижа. Решението за икономии контрастира с поетите ангажименти от институциите. Едва година по-рано през март две хиляди двадесет и пета година тогавашният здравен министър Силви Кирилов обеща да защити сектора, след като призна, че системата има спешна нужда от над тридесет милиона лева допълнително. Въпреки тогавашните протести на медиците срещу лошите условия на труд днес секторът получава по-малко, а не повече ресурс.
Психиатриите като приюти и затвори без охрана
Кризата оголва и по-дълбок структурен проблем в системата. Д-р Гълъбова подчерта пред Евроком, че държавата често третира тези болници като социални приюти или места за лишаване от свобода вместо като лечебни заведения. Около сто и десет души, признати за невменяеми след извършването на тежки престъпления, са настанени по член осемдесет и девет от Наказателния кодекс. Те съжителстват в общи пространства с останалите болни, което създава ежедневно напрежение, като някои от тези лица остават в болниците с десетилетия. С изключение на специализираното съдебно отделение в Ловеч психиатричните болници в страната нямат професионална охрана. Натискът върху персонала е огромен, тъй като в отделение с тридесет тежко болни пациенти по време на дежурство често остават едва една медицинска сестра и двама санитари. Намаляването на бюджета в сектор, който вече работи на ръба на човешките и материалните възможности, заплашва да превърне държавната психиатрична грижа от лечебен процес в хуманитарна катастрофа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
