Голямото саниране на българските блокове влиза в нов етап. Общо 630 многофамилни жилищни сгради в над 100 общини ще бъдат енергийно обновени със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Проектите вече са договорени в срок от Българската банка за развитие (ББР), а за одобрените сгради финансирането покрива 100% от допустимите разходи.
Това означава не просто нови фасади и по-съвременен вид на жилищните квартали. Зад мащабната програма стоят по-топли домове, по-ниски сметки за отопление и милиони квадратни метри жилищен фонд, който ще бъде приведен към по-високи стандарти за енергийна ефективност.
332,5 млн. евро влизат в българските блокове
Ресурсът, който ББР управлява по инвестицията „Схема за субсидиране – обновяване на жилищни сгради“, възлиза на 332,5 млн. евро. Първоначално предвидената сума е била 246,6 млн. евро, но през август финансовият ресурс е увеличен с още 85,9 млн. евро след промени в НПВУ.
Именно допълнителните средства са позволили в програмата да бъдат включени още жилищни сгради.
Мащабът на операцията е сериозен - става дума за близо 1,3 млн. кв. м разгъната застроена площ. С други думи, огромен жилищен фонд ще бъде обновен с европейски средства, без собствениците да поемат финансовата тежест за допустимите дейности.
Програмата е част от Инвестиция 9 (C4.I9) на НПВУ, чиято цел е да стимулира енергийното обновяване на жилищните сгради. Управлението й е възложено на ББР с Постановление №22 на Министерския съвет от януари 2026 г.
От фасадата до семейния бюджет
Истинският ефект от санирането обаче няма да се измерва само в квадратни метри изолация.
За хилядите семейства, които живеят в тези сгради, обновяването означава по-добра топлоизолация, по-малки загуби на енергия и по-добър комфорт през зимата и лятото. Енергийната ефективност постепенно се превръща и в директен фактор за семейния бюджет.
Санираната сграда губи по-малко топлина през студените месеци и се нагрява по-трудно през летните. Това може да намали потреблението на енергия, а оттам и разходите на домакинствата.
Но ефектът е и по-широк. Обновяването на общите части, фасадите и останалите допустими енергоспестяващи мерки може да удължи живота на сградата и да подобри цялостната й среда.
Така една инвестиция в изолация постепенно се превръща в инвестиция в качеството на живот.
Крайният срок беше състезание с часовника
Зад 630-те блока стои и една друга история - тази за спасяването на средствата по НПВУ.
ББР пое управлението на инвестицията през 2026 г., след като Европейската комисия одобри промените, а Министерският съвет възложи на банката изпълнението на схемата. Към нея бяха прехвърлени проектните предложения по двата етапа на програмата, както и резервният списък от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Така за банката започна работа по ускорен график – проверки, оценка, одобрение и договаряне на огромен брой проекти в ограничено време.
Ключовата дата беше 31 август 2026 г. Именно тогава изтичаше срокът за сключване на споразуменията за финансиране.
ББР съобщава, че е успяла да приключи договарянето в рамките на срока. Това е особено важно заради правилата на НПВУ, при които неизпълнението на поставените срокове създава риск от загуба на европейско финансиране.
Парите са 100% безвъзмездни
За собствениците на одобрените сгради една от най-важните новини е ясна: допустимите разходи за енергийното обновяване се покриват на 100%.
Схемата представлява предоставяне на безвъзмездна помощ на сдруженията на собствениците, като ББР сключва споразуменията за субсидии с общинските администрации, които са водещи партньори по проектите.
Това е съществена разлика спрямо моделите, при които домакинствата трябва да осигуряват собствено финансиране.
За хората това означава, че основният въпрос вече не е „Откъде ще намерим парите за санирането?“, а „Кога ще започне реалното обновяване на нашия блок?“.
Над 100 общини променят облика си
Програмата няма да промени само отделни входове или квартали. Тя ще има ефект в повече от 100 общини в страната.
Това е важно и за градската среда. В много български градове голяма част от жилищния фонд е изграждан през десетилетия, когато изискванията за топлоизолация и енергийна ефективност са били съвсем различни.
Санирането постепенно променя този облик. Старите панелни и монолитни сгради могат да получат не само нова фасада, но и значително по-добри характеристики като енергийна ефективност.
В резултат цели квартали могат постепенно да придобият различен вид – по-чист, по-подреден и по-съвременен.
Голямата битка за старите блокове продължава
630-те сгради са голяма крачка, но не решават целия проблем.
Българският жилищен фонд остава един от секторите с огромен потенциал за намаляване на енергийното потребление. Затова санирането вече не е само въпрос на ремонт на фасади. То е част от по-голямата трансформация на сградите – към по-ниско потребление, по-малко енергийни загуби и по-добър комфорт.
Самата Инвестиция 9 е планирана като част от усилията за енергийно обновяване на жилищния фонд. Според нормативната рамка крайният срок за приключване на всички дейности по инвестицията е 31 декември 2029 г.
Така новото саниране се оказва не просто поредната ремонтна програма, а част от дългия процес по преобразяване на българските жилища.
630 блока, милиони квадратни метри и една голяма промяна
Зад сухите числа – 630 блока, 1,3 млн. кв. м и 332,5 млн. евро – стоят реални домове.
Това са входове, в които хората всяка зима плащат за отопление, апартаменти, в които температурите се усещат различно според етажа и изложението, и цели квартали, чиито сгради са натрупали десетилетия амортизация.
Сега за 630 от тях започва нова глава.
А най-големият успех на програмата ще бъде не когато фасадите станат красиви, а когато хората усетят промяната в най-простата ежедневна сметка – колко енергия е нужна, за да бъде домът топъл през зимата и прохладен през лятото.
