АЕЦ „Козлодуй“ остава в гранична ситуация заради ниското ниво на Дунав, но централата постепенно се връща към работа на пълна мощност. Енергийният министър Ива Петрова заяви пред бТВ, че нивото на реката е около 2,7 метра - един от критичните прагове - и нестабилната ситуация може да продължи още 2-3 седмици. Въпреки ограниченията България не е намалила износа на електроенергия и според министъра дори е успяла да помогне на други държави в региона.
Петрова коментира още бъдещето на „Марица-изток“, договора с „Боташ“ и огромните задължения на „Топлофикация София“, които вече надхвърлят 1,3 млрд. евро.
Дунав остава на критичния праг
„Нивото на река Дунав е 2,7 метра. Това е един от критичните прагове и гранична стойност. Още 2-3 седмици ще сме с тази ситуация“, заяви Петрова. По думите й водата вече започва да се покачва, но прогнозите за валежи остават нестабилни и не дават основание за бързо успокояване.
Министърът подчерта, че всички системи на АЕЦ „Козлодуй“ работят нормално и проблем с безопасността на централата не е имало. Екипите на място са приложили технически и организационни мерки, които са позволили производството да продължи при необичайно ниското ниво на реката.
„Колегите от АЕЦ вече работиха с такива критични стойности на водата и имат опит. Вървим към работа на пълна мощност на Пети блок. Възстановяваме се“, каза Петрова.
Ден по-рано тя заяви пред парламентарната енергийна комисия, че критично ниските нива на Дунав вече са наложили ограничаване на мощности на ядрени централи и в други страни от региона. Според нея е необходимо да бъде развит по-силен регионален координационен механизъм, тъй като прогнозите са подобни ситуации да се появяват все по-често.
Дига или алтернативно водоснабдяване
Енергийното министерство разглежда няколко технически решения за дългосрочна защита на АЕЦ „Козлодуй“ при екстремно ниски води. Сред вариантите е изграждането на дига, но окончателното решение още не е взето. Проучват се и възможности за алтернативно водоснабдяване на централата.
Петрова заяви, че до следващата година трябва да бъде изработено устойчиво решение, което да позволи на централата да работи и при повторение на подобна криза. Според нея опитът от това лято вече дава необходимата практическа база за подготовката на бъдещите мерки.
Новият „Холдинг Марица Изток“ поема три дружества
Другата голяма промяна в енергетиката е създаването на „Холдинг Марица Изток“. Решението е подписано на 31 август и предвижда от Българския енергиен холдинг да бъдат отделени ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“. В новата структура влиза и дружеството „Мини Марица-изток - възстановяване на минни терени“, което трябва да подготвя нарушените от въгледобива площи за нови икономически дейности.
Заедно с дружествата се прехвърлят и задълженията им към БЕХ, които по думите на Петрова са около 260 млн. евро. До 14 дни след решението независим одитор трябва да потвърди стойността на прехвърлените активи и капитала, след което новият холдинг ще бъде вписан в Търговския регистър. Следва изработването на бизнес програма и финансов план.
„Гарантирани са възнагражденията. Няма да има масови съкращения. Единствено ще има оптимизиране на заетостта“, заяви министърът.
По думите й дейностите в мините трябва да се разделят между продължаване на въгледобива, рекултивация на минните терени и нови инвестиции. За ТЕЦ „Марица изток 2“ вече са идентифицирани възможности за вложения, насочени към намаляване на оперативните разходи. Министерството на енергетиката заявява, че целта на реформата е оздравяване на държавните дружества и запазване на перспектива за комплекса и заетите в него.
Петрова защити договора с „Боташ“
Енергийният министър коментира и един от най-спорните договори в сектора - споразумението на „Булгаргаз“ с турската държавна компания „Боташ“. Петрова заяви, че не приема определението, че договорът е неизгоден.
„Тогава, в кризисна ситуация, не сме имали алтернатива“, каза тя. Според Петрова „Булгаргаз“ трябва да използва по-активно активите си и да излезе по-сериозно на регионалния газов пазар в Централна и Източна Европа.
По сделката с „Боташ“ са натрупани задължения от около 360 млн. евро. Петрова заяви, че в момента вървят разговори за намиране на решение и увери, че гражданите и бизнесът няма да бъдат засегнати. През юли „Булгаргаз“ и „Боташ“ подписаха протокол, който дава 15-месечен период за изработване на механизъм за по-ефективно използване и преразглеждане на споразумението.
1,3 млрд. евро дълг на „Топлофикация София“
Според Петрова обаче далеч по-тежкият финансов проблем за „Булгаргаз“ не е „Боташ“, а натрупаните задължения на „Топлофикация София“.
„Огромният проблем на „Булгаргаз“ са дълговете на „Топлофикация София“, които са над 1,3 млрд. евро. Всички си плащаме сметките, а накрая има високи загуби“, заяви тя.
Министърът съобщи, че през следващата седмица ще има срещи с ръководството на столичната топлофикация, на които ще бъде обсъдено как дружеството ще работи през предстоящия зимен сезон.
Петрова и преди е поставяла проблема със задълженията на столичното парно пред този с „Боташ“. През август тя посочи, че огромният дълг към групата БЕХ ограничава възможностите на „Булгаргаз“ да осигурява необходимите количества природен газ и да развива по-активна търговска дейност на регионалния пазар.
