Българските компании плащат приблизително 14 пъти по-висока продуктова такса за индустриални батерии за съхранение на електроенергия в сравнение с Румъния. У нас ставката е около 2,81 евро за килограм, докато в северната ни съседка сравнимото ниво е около 0,20 евро.
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) предупреждава, че подобна разлика оскъпява инвестициите и поставя българския бизнес в неконкурентна позиция точно в момент, когато страната преживява безпрецедентен бум при системите за съхранение на енергия. Организацията настоява за по-ниска специална ставка и много по-строг контрол върху фирмите, които остават „в сянка“ и не плащат дължимите такси.
От почти нула до 8,6 GWh само за две години
Мащабът на проблема става още по-видим на фона на рязкото развитие на батерийния сектор. В началото на 2024 г. България практически няма значим капацитет за съхранение на електроенергия.
Само около две години по-късно - до май 2026 г. - инсталираният капацитет достига 8,6 GWh. Това нарежда страната сред лидерите в Европа по темп на развитие на този тип мощности.
Очакванията са до края на 2026 г. инсталираната мощност в батерийни системи да достигне около 5000 MW, като потенциалът за допълнително разширяване остава значителен.
Именно затова според бизнеса размерът и начинът на изчисляване на продуктовата такса вече не са страничен административен въпрос, а фактор, който може пряко да влияе върху инвестиционните решения.
Таксата не трябва да е скрита тежест
Председателят на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев настоява продуктовите такси да бъдат обвързани с действителните разходи по събиране, третиране и рециклиране.
„Продуктовите такси трябва да отчитат реалните разходи за събиране, третиране и рециклиране, а не да се превръщат в скрита тежест за бизнеса и потребителите“, заяви той.
Според асоциацията сегашната разлика спрямо други европейски пазари създава допълнително ценово натоварване върху проектите за съхранение на енергия именно когато България се опитва да увеличава гъвкавостта на електроенергийната си система.
БАСЕЛ иска такса от 0,30 евро на килограм
Едно от основните предложения на организацията е въвеждането на отделна продуктова такса от 0,30 евро/кг за индустриални литиево-йонни батерии, предназначени за стационарни системи.
Според БАСЕЛ тя трябва да се начислява единствено върху действителното тегло на батерийните клетки и модули.
Асоциацията се противопоставя на вариант, при който таксата обхваща цялото оборудване около системата - контейнери, инвертори, трансформатори, кабели, противопожарни системи, климатизация и друга инфраструктура.
Аргументът е, че тези компоненти не представляват самите батерии и включването им в основата за таксуване изкуствено увеличава крайната тежест.
Другият проблем - фирмите, които не плащат
БАСЕЛ поставя остро и въпроса за компаниите, които предлагат електрическо и електронно оборудване, но не декларират или не внасят дължимите продуктови такси.
Според асоциацията при сигнал за такава фирма съответната РИОСВ трябва да извършва документална проверка.
Целта е двойна - да бъдат ограничени компаниите, които избягват плащанията, и едновременно с това да се увеличи събираемостта.
От БАСЕЛ предупреждават, че липсата на достатъчно ефективен контрол създава нелоялно предимство за фирмите, които не изпълняват задълженията си, спрямо тези, които плащат коректно.
Подкрепа за правилата, но не и за прекомерните ставки
Асоциацията подкрепя необходимостта от нови правила при електрическото и електронното оборудване, но настоява принципът да бъде ясен - всеки да плаща според реалния отпадък, който продуктите му генерират.
Сред исканията са и по-ниски продуктови такси за фотоволтаични панели, инвертори и батерии.
Според бизнеса именно справедливото разпределение на разходите е ключово, защото иначе компании, които инвестират в нова енергийна инфраструктура, могат да се окажат натоварени с разходи, несъразмерни на реалната бъдеща цена за третиране на отпадъка.
Наредбата излезе с близо три месеца закъснение
Министерството на околната среда и водите публикува последните промени в Наредбата за държавните продуктови такси за електрическо и електронно оборудване на 17 август 2026 г.
Това се случи почти три месеца след крайния срок за нейното обществено обсъждане.
Според БАСЕЛ батериите са отпаднали от последния вариант на наредбата и въпросът за тях е оставен за бъдеща промяна, без конкретно поет срок.
Именно това поражда ново недоволство в сектора, защото инвестициите се развиват с висока скорост, докато правилата остават неясни.
Не е достатъчно да се оставя за неопределено време
От БАСЕЛ настояват държавата да даде предвидимост на сектора, вместо решенията да бъдат постоянно отлагани.
„Не е достатъчно предложенията на бизнеса да се оставят за неопределено време. България се нуждае от предвидими и справедливи продуктови такси, които да осигурят изпълнението на екологичните цели, а не от скрита тежест за бизнеса и потребителите“, заключава д-р инж. Димитър Белелиев.
Така спорът вече не е само за размера на една екотакса. На практика той се превръща в тест дали правилата ще насърчават или ще оскъпяват сектор, който за две години се превърна от почти несъществуващ в един от най-бързо растящите в българската енергетика.
