Критично ниското ниво на Дунав вече принуди АЕЦ „Козлодуй“ да намали мощността на 5-и блок. Това е нещо, което се случва за първи път в 52-годишната история на централата. Енергийният експерт проф. Георги Касчиев предупреди пред бТВ, че при продължаващ спад бреговите помпи могат да навлязат в режим, за който няма натрупан експлоатационен опит, а при отказ може да се стигне до спиране и разхлаждане на реакторите.
Министерството на енергетиката подчертава, че намаляването на мощността е превантивна мярка, кризисна ситуация няма и електроенергийната система не е застрашена. Развитието на ситуацията вече зависи в значителна степен от това докъде ще продължи да пада реката.
За първи път от 52 години
От 21 август мощността на 5-и блок е намалена с около 120 мегавата заради безпрецедентно ниското ниво на Дунав. Самата АЕЦ „Козлодуй“ съобщи, че подобна мярка заради екстремни метеорологични и хидроложки условия никога досега не е прилагана в експлоатационната история на централата.
Енергийното министерство уточни, че блокът е свален от 100 на 91,4% мощност, за да бъде облекчена работата на помпите. Заместник изпълнителният директор на централата Андрей Красночаров подчерта, че мярката „няма отношение към ядрените съоръжения“, а министър Ива Петрова заяви, че към момента няма кризисна ситуация и нито електроенергийната система, нито износът на ток са застрашени.
Водата вече е под важната граница
Проф. Георги Касчиев обаче предупреждава, че ако спадът на реката продължи, проблемът може да стане значително по-сериозен. Ключът е в бреговата помпена станция, която осигурява огромните количества вода, необходими за работата на централата. „Помпите на бреговата станция, за да работят, трябва да имат определен воден стълб над оста на работните колела, което трябва да е минимум 3 метра“, обясни Касчиев.
По думите му в момента водният стълб е с около 31-32 сантиметра под тази стойност. „Помпите се поставят в един по-труден режим. И доколкото те са достатъчно стари - те са монтирани там в 70-те и края на 70-те години, все пак могат да се очакват и някои проблеми с тях“, предупреди експертът.
370 000 кубика вода на час държат системата
Водата от Дунав достига до централата през два канала, започващи на около 300 метра от реката. След това тя попада в огромния студен канал с дължина около 7 километра и оттам се разпределя чрез помпените съоръжения.
В централната помпена станция има 34 помпи, първоначално проектирани за шестте реактора на АЕЦ „Козлодуй“. По думите на Касчиев в момента работят около 20.
Те подават приблизително 370-380 хил. кубически метра вода на час. Около 300 хил. кубика са необходими за кондензаторите на турбините при пълна мощност, а останалото количество отива за охлаждане на различни системи и съоръжения.
„Без работа на бреговата помпена станция не е възможно функциониране на централата“, заяви Касчиев.
Най-голямата неизвестна е как ще реагират помпите
При още по-ниска вода може да се стигне до засмукване на въздух. Според Касчиев това крие риск от кавитация, силни вибрации и пулсации, а в определена ситуация и от повреда. „Проблемът е, че няма никакъв експлоатационен опит през годините за работа в такъв режим и практически никой няма представа кога някоя от помпите ще почне да вибрира, да подскача и т.н.“, каза той.
Експертът постави въпрос и за състоянието на самите съоръжения. По думите му всяка от 34-те помпи би трябвало да преминава основен ремонт веднъж на седем години. „На 34 помпи трябват минимум пет помпи на година да се ремонтират“, каза Касчиев, като заяви, че според неговата информация през тази и миналата година подобни основни ремонти не са извършвани. Това твърдение е на експерта и не е потвърдено в актуалните съобщения на централата или Министерството на енергетиката.
Ако помпите започнат да отказват
Именно тук Касчиев очерта най-тревожния сценарий. Според него отказ на помпите би наложил рязко намаляване на мощността и преминаване към спиране и разхлаждане на реакторите. „Ако изключи една помпа, това означава, че в скоро време най-вероятно ще изключат всичките“, заяви той.
При подобна ситуация мощността на реакторите първоначално трябва да бъде сведена до около 1-2%, което на практика означава прекратяване на производството на електроенергия. „В противен случай, ако почнат да изключват помпите, трябва бързо да преминат към заглушаване на реакторите и тяхното разхлаждане“, каза Касчиев.
За системите за безопасност има и резервни възможности. Експертът посочи 10 кладенеца по поречието на Дунав, които могат да осигурят аварийна вода за необходимото разхлаждане.
АЕЦ вече работи по извънредната ситуация
Още от началото на юли в АЕЦ „Козлодуй“ действа специална работна група заради рекордно ниското ниво на Дунав. Министерството на енергетиката съобщи, че се разглеждат варианти за оптимизиране на бреговите помпи, охлаждащите системи на блоковете, хранилището за отработено гориво и целия хидротехнически комплекс. Съоръженията се наблюдават непрекъснато, а се разработват и допълнителни превантивни мерки.
Точно това е и основното разминаване между предупреждението на Касчиев и официалната позиция. Експертът настоява да бъдат разработени и публично обсъдени сценарии за най-лошото развитие, докато енергийното министерство посочва, че такива технически и организационни действия вече се разглеждат и че към този момент няма криза.
При спиране могат да отпаднат около 2000 мегавата
Ако при крайно неблагоприятен сценарий бъдат спрени и двата работещи реактора, от електроенергийната система ще отпаднат приблизително 2000 мегавата мощност.
Касчиев не очаква това непременно да доведе до режим на тока, но предупреждава, че заместването на тази енергия може да стане скъпо. „Заместващата електроенергия при всички случаи ще бъде с много по-висока цена, която ще се отрази на борсовите цени и, разбира се, преди всичко на индустриалните потребители“, заяви той.
Още един фактор идва от Унгария
Според Касчиев към природния спад на Дунав трябва да се прибави и ситуацията около унгарската АЕЦ „Пакш“. Той посочи изграждането на временен вал, предназначен да задържи по-високо водно ниво около централата.
Според експерта подобно съоръжение потенциално може да намали част от притока към долното течение на Дунав и този фактор също трябва да бъде следен. „Това е още един фактор, който ние трябва отсега да вземем под внимание“, каза Касчиев. По думите му, ако не последват обилни валежи и нивото на реката продължи да пада, условията за работа на бреговата помпена станция могат да станат още по-тежки.
