Местната данъчна тежест в България достигна нов исторически рекорд - 56,5 точки по скалата от 0 до 100. Само през 2026 г. общините са увеличили 128 данъчни ставки, а индексът се е повишил в 86 общини. След години на постепенно поскъпване на местните налози вече се очертава и следващият голям спор - какво да се прави с данъчните оценки на жилищата, които на много места нямат почти нищо общо с цените на имотния пазар. Световната банка вече препоръча реформа, а през юни 2026 г. темата стигна и до премиера Румен Радев, който публично постави въпроса и за различно облагане на първото и следващите жилища.
128 увеличения само за една година
Индексът на Института за пазарна икономика (ИПИ) следи четири от основните местни данъци - върху недвижимите имоти, при възмездно придобиване на имущество, върху автомобилите и патентния данък за търговия на дребно. Стойността показва колко близо са избраните от общините ставки до максималните граници, разрешени от закона. При имотния данък например законовият диапазон е от 0,1 до 4,5 промила върху данъчната оценка, а при придобиване на имущество - от 0,1 до 3% от стойността, върху която се начислява налогът.
Броят на увеличените ставки през 2026 г. е вторият най-висок от 2014 г. насам, ако бъде изключена 2019 г., когато въвеждането на екологични компоненти при автомобилния данък автоматично промени облагането в много общини.
Паралелно има и 66 намаления - рекордно много. Те обаче не успяват да обърнат общата тенденция. Индексът се покачва в 86 общини и пада в 44.
Данните от предишните години показват ясно изразен политически цикъл. Общинските съвети са по-склонни да увеличават ставките в началото на мандата, докато около местни избори промените са по-малко или се появяват повече намаления. През 2025 г. например ИПИ отчете безпрецедентен за десетилетие скок от 2,5 пункта на националния индекс, като 72 общини увеличиха данъка върху недвижимите имоти, 45 - автомобилния, 33 - налога при възмездно придобиване и 28 - патентния данък.
Туристическите общини остават сред най-скъпите
Данъчната карта на страната остава силно неравномерна. През 2026 г. Поморие, Царево и Павел баня вече се доближават до 80 точки от възможни 100. Това означава, че съвкупността от наблюдаваните ставки е значително по-близо до законовите максимуми, отколкото в повечето български общини.
В другия край остават Медковец и Калояново с индекс под 25 точки. Подобна картина се виждаше и през 2025 г., когато ИПИ поставяше сред общините с най-ниски налози Калояново с 24 точки и Медковец с 24,3. Тогава най-висока тежест имаше Царево с 87,9 точки, следвано от Чепеларе, Приморско, Ботевград и Созопол.
Високите ставки в туристическите райони не са случайност. Там има по-активен пазар на имоти, повече сделки, туристически приходи и значително по-голяма данъчна база. ИПИ отчита, че именно туристическите и минните общини са сред малкото с относително висока финансова самостоятелност. През 2024 г. собствените приходи са покривали 78% от разходите на Челопеч, 69% в Несебър, 59% в Приморско и 56% в Созопол. При София делът е 38%, при Варна 35%, Пловдив 31%, а Бургас 29%.
Ставките растат, но общините стават по-зависими
Тъкмо тук се появява основният парадокс. Данъците се увеличават, но финансовата независимост на местната власт намалява.
През 2024 г. общинските разходи достигат 14,7 млрд. лева, а собствените приходи - 3,5 млрд. лева. Делът им в общите разходи пада до 24,9%. През периода 2015-2017 г. той е бил над 40%. За две трети от всички 265 общини собствените приходи вече покриват под една пета от разходите. При Трекляно делът е едва 3%, а при Чупрене, Сатовча и Белица - около 6 на сто.
Причината е в самата конструкция на местните данъци. Заплатите, оборотите и печалбите растат с икономиката и инфлацията, а основите на ключовите местни налози почти не се движат. Квадратурата на магазина не нараства, автомобилът не става по-мощен с всяка година, а данъчната оценка на апартамента може да остане една и съща, докато пазарната му цена се удвои.
Има резерв и при събираемостта. Средната събираемост на имотния и автомобилния данък се е повишила от 66% през 2015 г. до 76% през 2024 г., но разликите между общините са огромни. При имотния данък Габрово например достига 89%, докато Трън е на 48%, Трекляно на 51%, Якимово на 52% и Сухиндол на 54%. При автомобилния данък едва около двайсетина общини събират над 80% от начисленото.
Имотите могат да се окажат следващият фронт
Най-голямата потенциална промяна е при данъчните оценки на недвижимите имоти. Формулата използва базова стойност на квадратен метър и коефициенти за местоположение, инфраструктура, вид на сградата, етажност и овехтяване. Основните компоненти обаче не са автоматично индексирани и не са осъвременявани от 2009 г., посочва Световната банка.
Резултатът е огромна пропаст между административната и пазарната цена. В София данъчните оценки средно изостават 3,5-4,5 пъти от действителните цени, а в най-търсените квартали разликата достига пет-шест пъти. В Пловдив и Бургас обичайният разрив е около три-три и половина пъти, а в някои морски общини - до четири пъти.
Това вече има отражение върху приходите. През 2023 г. общините са събрали около 400 млн. лева от данък върху недвижимите имоти - 0,22% от БВП, при 0,32% през 2014 г. Средно това са около 62 лева на човек, но Несебър достига приблизително 502 лева на жител, докато в Сатовча сумата е под 4 лева.
През юни 2026 г. премиерът Румен Радев също заяви, че данъчните оценки са остарели, и постави за обсъждане идея за прогресивно облагане според броя притежавани жилища. Той даде пример първото основно жилище да се облага по различен начин от следващите, но уточни, че все още няма готов конкретен модел. Като проблем беше посочена и липсата на пълна информационна свързаност между общините, която затруднява установяването на всички жилища, притежавани от един човек в различни градове.
Сега основното жилище ползва 50% намаление на данъка. Самият данък се определя от общинския съвет в рамките от 0,1 до 4,5 промила върху данъчната оценка.
По-високата оценка не означава задължително същия процент увеличение на крайната сметка - общинските съвети могат едновременно да намалят ставките. Ако обаче оценката се повиши, а промилите останат без промяна, годишният данък ще нарасне.
Световната банка препоръчва промяната да не бъде еднократен удар. Сред предложенията са обновяване на базата в рамките на 12-18 месеца, преразглеждане на остарялото зониране в големите градове и след това ежегодна автоматична индексация според движението на жилищните цени. Анализът препоръчва още временни ограничения на максималното годишно увеличение в общините, където ефектът би бил най-силен, както и свързване на кадастъра, Имотния регистър и ЕСГРАОН.
Два процента от доходите да остават в общината
Другият вариант е общините да получат данъчна основа, която расте заедно с местната икономика. ИПИ предлага една пета от сегашния 10-процентен данък върху доходите - тоест сума, равна на 2% от дохода - да остава директно в общината, където е създаден доходът.
Това не е предложение за нов данък или за увеличение от 10% на 12%. Идеята е от сегашните 10% две процентни точки да бъдат пренасочени от централния към местния бюджет. Така при ръст на заплатите и заетостта автоматично ще растат и собствените приходи на съответната община.
Изчисленията на ИПИ показват, че механизмът би дал допълнителен ресурс и на малки, и на големи общини. В публикуваните примери Аврен би получил около 690 хил. евро, Гърмен около 935 хил. евро, а Троян над 2,19 млн. евро годишно.
