Златният остров в Родопите
Как един скромен археологически обект се превърна в рудник модел и чудо на България
Историята на Ада тепе край Крумовград е пример за това как дълбокото уважение към миналото може да върви ръка за ръка със съвременното развитие. Наричан „Златния остров“, на този хълм в Родопите е съществувал най-древният известен златен рудник в Европа, с доказан златодобив още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и Троя. Днес, благодарение на „ДПМ Крумовград“, историята на древния рудодобив е съхранена и показана в Музея на златото в Крумовград.
Преходът от археологически обект към съвременен рудник започва със систематични научни проучвания. Още през 2001 г. стартират изследвания на светилището под ръководството на доц. Георги Нехризов, а от 2005 г. започват целенасочени проучвания на следите от древен златодобив. С голяма финансова подкрепа на „ДПМ Крумовград“ и в партньорство с Националния археологически институт с музей при БАН, тези изследвания разкриват цялостна картина на живота отпреди 3500 години – с рударство, металургия, селище и култови практики.
Екипът, ръководен от доц. д-р Христо Попов, превръща „Ада тепе“ в един от най-добре проучените археологически обекти в България. Натрупаните научни данни не само доказват значението на мястото в древността, но и създават солидна основа за неговото устойчиво развитие.
С уважение към културно-историческото наследство, „ДПМ Крумовград“ интегрира археологията в съвременния минен проект. Реализирането на рудник „Ада тепе“ се превръща във водещ и новаторски пример за съчетаване на индустриална дейност с научни изследвания и опазване на културното наследство.
Проектът не само възражда златодобива след хилядолетия, но и популяризира историята на региона чрез значими инициативи – като международни изложби (напр. във Виена през 2017 г., посетена от над 100 000 души) и създаването на Музей на златото в Крумовград през 2022 г., който проследява развитието на рудодобива от древността до днес.
Така „Ада тепе“ се превръща от археологическа находка в живо доказателство за приемствеността между древното знание и съвременните технологии – пример как миналото може да бъде двигател на устойчиво развитие в настоящето. Затова и неслучайно „Ада тепе“ получи през 2025 г. голямата награда на кампанията „Чудесата на България“ като едно от най-големите и най-древни чудеса на страната ни.
Рудникът осигури работа на 310 души, 98% от които са жители на общината. Допълнително в региона бяха създадени над 1 000 работни места, казва Ирена Цакова, изпълнителен директор на ДПМ Крумовград
Съвместно с общината създадохме фонд за развитие на микро, малък и среден бизнес, който не е свързан с минната дейност
За 8 години рудникът се утвърди като един от най-успешните нови минни проекти в България
Добити са 5,48 млн. тона руда, произведен е близо 46,9 хил. тона златосъдържащ концентрат
50 души се завърнаха от чужбина, за да работят и растат с нас, 146 стажанти се обучиха в периода на оперативна дейност
Опазваме двата вида сухоземни костенурки, глобално застрашени от изчезване
- Г-жо Цакова, как рудникът и обогатителната фабрика на Ада тепе промениха икономическия облик на Крумовградско?
- „Ада тепе” е открит рудник за добив на златосъдържаща руда. Разположен на 3 км южно от град Крумовград, това е първият модерен, новоразработен рудник в страната за последните 40 години. Добивът и преработката на руда започват през август 2019 г., а в средата на месец юли 2026 г. приключиха производствените дейностите. Следва закриването и рекултивацията на обекта, така че да се върне мястото отново в природата.
Функционирането на рудника и обогатителната фабрика на ДПМ в Крумовград не само създаде икономическа активност, свързана с изцяло нова сфера като рудодобив и преработка на руда, но и се превърна в двигател за цялостно подобряване на качеството на живот в региона. Чрез устойчиво партньорство с общината и местната общност, и в изпълнението на поетите ангажименти на Меморандум за разбирателство, „ДПМ Крумовград“ насочи значителни инвестиции към важни социално икономически проекти, които имат дългосрочен ефект за хората.
Компанията последователно подкрепя ключови обществени сфери като здравеопазване, инфраструктура, образование и социални услуги. Реновирането и оборудването на общинската болница, привличането на медицински специалисти и финансирането на здравни инициативи подобриха достъпа до качествена медицинска грижа. В областта на образованието се осигурява обяд и транспорт за ученици, подпомагат се училищни и извънкласни проекти и се инвестира в по-добра учебна среда.
Съществен принос има и в социалната сфера – дофинансират се редица услуги за уязвими групи, подкрепят се религиозни институции чрез ремонт и поддръжка, както и множество културни и фолклорни събития, които съхраняват местната идентичност и традиции.
Инвестициите в инфраструктура – пътища, обществени сгради и туристически обекти – както и създаването на Музея на златото и развитието на туристически потенциал допълват положителната трансформация. Общият обем на вложените средства в социални и инфраструктурни проекти надхвърля 27 млн. лв., като ефектът им се усеща пряко от цялата общност.
В резултат Крумовград се утвърждава като по-добре развит, социално отговорен и перспективен регион, в който бизнесът и обществото работят заедно за устойчиво бъдеще.
- Какви бяха социалните ефекти от разкриването на производството?
- Много важен за нас е и социалният ефект. Рудникът осигури работа на 310 души, като 98% от тях са жители на община Крумовград, а средната възраст на служителите е 41 години. Допълнително в региона бяха създадени над 1 000 работни места.
Особено значение има създаденият съвместно с общината фонд за развитие на микро, малък и среден бизнес, несвързан с минната дейност. Тази инициатива гарантира възможности за заетост и предприемачество и след края на рудодобива, като подпомага местната икономика към устойчивост. В рамките на фонда са подкрепени 89 проекта и са създадени 173 нови работни места извън рудодобива.
От самото начало хората знаеха, че „Ада тепе“ е проект с ограничен живот. Сега част от служителите ще продължат развитието си в други дружества на „ДПМ Металс“, а други ще се насочат към местния бизнес или собствени инициативи. Именно с такава визия създадохме и Фонда за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес.
- Как изглежда рудникът днес, на края на своя живот - в добита руда, произведен продукт, и друга интересна статистика?
- За осемте години експлоатация рудникът се утвърди като един от най-успешните нови минни проекти в България. За периода 2019-2025 г. в него са добити 5,48 млн. тона руда и е произведен близо 46,9 хил. тона златосъдържащ концентрат.
Освен добрите производствени резултати, проектът има и значителен икономически принос за региона и страната. „ДПМ Крумовград“ е инвестирала над 164 млн. долара още в проучването, разработването и строителството на рудника, а по време на експлоатацията за изплатени 142 млн. лв. концесионни възнаграждения и още 180 млн. лв. други плащания към държавата.
50 човека се завърнаха от чужбина, за да работят и растат с нас. 146 стажанти се обучиха в периода на оперативна дейност.
- Как ДПМ Металс създаде екологично отговорно производство в рудник Ада Тепе?
- Източните Родопи са дом на голямо разнообразие от животни и растения. Опазваме двата вида сухоземни костенурки, глобално застрашени от изчезване - Шипоопашата (Testudo hermanni Gmelin, 1789) и Шипобедрена (Testudo graeca Linnaeus, 1758). Извършваме мониторинг на жълтокоремната бумка и мечата пеперуда. 2956 са трайно маркираните сухоземни костенурки от двата вида, които ежегодно се проследяват и описват.
Устойчивото развитие е основополагащ принцип, който „ДПМ Крумовград“ следва във всяко решение. От първите геоложки проучвания до последния етап на закриване и рекултивация, компанията подхожда с мисъл за околната среда, местните общности и бъдещето.
Откриването на рудника и осъзнатата необходимост от опазване на околната среда сложи началото на програма за защита и опазване на застрашените видове костенурки, която е разпозната и включена в списък за добри практики на Европейската комисия.
Освен това се полага особена грижа за опазването и чистотата на водите. Водите се използват и рециклират. Изградена беше пречиствателна станция, така че в случай на необходимост от заустване на води в природата, качеството им да бъде като на вода, годна за питейни нужди. За целия период на експлоатация се е наложило веднъж да заустваме заради проливни валежи.
- Как ще изглежда рудникът след края на активната добивна дейност?
- След приключване на добивната дейност теренът на „Ада тепе“ ще премине през техническа и биологична рекултивация с цел максимално възстановяване на района и връщането му обратно към природата. Вече започнаха рекултивационните мероприятия в рудника. Проектът предвижда залесяване с местни растителни видове, дългосрочен екологичен мониторинг и трансформиране на част от територията в зони за туризъм, спорт и отдих.
След приключване на рекултивацията, „ДПМ Крумовград“ ще дари терена на община Крумовград заедно с изградената инфраструктура, така че мястото да продължи да създава възможности за развитие, включително туризъм, и след края на рудодобива.
- Какви са целите на програмата по рекултивация?
- Нашата мисия е с отговорност и грижа към околната среда, да върнем земята на Ада тепе, за да стане безопасно място за отдих сред природата и да създава възможности за растеж и благоденствие за бъдещето.
В рудник „Ада тепе“ още от 2019 г., с началото на дейностите по добив и преработка, се осъществява прогресивна рекултивация – възстановяват се нарушените терени и се залесяват с местни растителни видове. Производствената дейност на рудника приключи през април 2026 г.
На възстановените през осемте години на експлоатация терени се развива характерна за „Натура 2000“ зона растителност – дъбови и борови растения.
След като през 2028 г. бъде завършена активната рекултивация, са предвидени пасивни грижи, които ще дадат възможност на растенията да се стабилизират. Предвиден е десетгодишен мониторинг след приключване и на пасивната рекултивация на терена.
След рекултивацията „ДПМ Крумовград“ ще дари терена на община Крумовград заедно с изградената инфраструктура, така че мястото да продължи да създава възможности за развитие, включително туризъм, и след края на рудодобива.
